Кориците на българското издание на „Лекуващият нож“ и на „Магарешка серенада“. Долу вдясно има снимка на Джордж Сана. Снимки: БазарБГ, eBay, FindAGrave. Колаж: Владимир Дворецки

Британският писател от български произход Джордж Сава (д-р Георги Банков) обиколил страната ни на магаре през 1938 г. Той описал преживяванията си в книгата „Donkey Serenade” (Магарешка серенада), публикувана от престижното лондонско издателство „Фабер и Фабер“ в началото на 1940 г., за която открих възторжени отзиви в англоезичния печат от онова време.

Днес името Джордж Сава е забравено, но през 30-те и 40-те години на 20-и век то е било доста популярно по цял свят, включително и у нас. По сайтовете за антикварни книги и по-големите библиотеки могат да се намерят екземпляри от „Съдбата на хирурга“ и „Лекуващият нож“ от д-р Георги Банков, публикувани на български език от изд. „М. Г. Смрикаров“ през 1931 и 1944 г. В тях известният хирург разказва за своя житейски път и за сложните операции, които е правил, понякога при невероятни обстоятелства. Както изтъква в предговора си към втората книга преводачката Нели Доспевска (първа съпруга на Димитър Димов, който по професия е ветеринарен лекар), „Лекуващият нож“, която от февруари 1938 г. до август същата година е претърпяла 3 издания, е книга, в която автобиографичните елементи са майсторски сплетени с белетристичните“. На мен тя ми напомня на „Зелени години“ на Арчибалд Кронин, но фантазията на шотландския писател е доста по-бедна. Положителна рецензия за „Лекуващият нож“ открих и във в. „Ню Йорк таймс“ от 25 септември 1938 г. под заглавието „Случаят с хирурга с богато въображение“.

Положителната рецензия за „Лекуващият нож“ в „Ню Йорк таймс“. Снимка: Ню Йорк таймс

Ако човек се порови в интернет за Джордж Сава (1903-1996), ще остане изумен от плодовитостта на автора. Той е написал около 120 книги – автобиографии за работата му като лекар, политически, исторически и художествени произведения. Освен Джордж Сава, авторът ползва и псевдонимите Джордж Бородин, Джордж Брадън, Питър Конуей, Алек Редууд и др. Това е в допълнение към научните му монографии, в които той описва хирургическите си техники под собственото си име – Джордж Алексис Банков. Човек може да си зададе въпроса, как е намирал време да напише всичките тези книги, като е имал частна лекарска практика на престижната лондонска улица Харли стрийт и е работел като консултант в две болници, а освен това е пътувал из цял свят? Това може да се обясни само с пословичното българско трудолюбие.

Макар да се описва като „руски изгнаник“ и внук на граф Алексей Павлович Игнатиев (брат на „оня“ граф Николай Игнатиев), Джордж Сава изтъква, че баща му е българин на име Иван. Той се преселил в Русия по времето, когато България (или поне част от нея, като Пиринска Македония) е била в състава на Османската империя. В книгата си „Историята на един руснак“ писателят разкрива, че баща му е роден „в сърцето на дивата македонска страна между Родопите и Пирин“. Според моя хипотеза, авторът може да е внук на едноименния български революционер Георги Петров Банков, роден в разложкото село Белица. След разгрома на Кресненско-Разложкото въстание той се преселил в Долна баня, близо до Костенец. Според Нели Доспевска и публикация във в. „Варненски новини“ от 1939 г., писателят Георги Банков е роден в Самоков – само на тридесетина километра от Долна баня, а предполагаемият му дядо е имал петима сина, вкл. и Иван, който участвал в Илинденско-Преображенското въстание.

Трудно може да се отсее истината от измислиците в полубиографичните книги на Джордж Сава. Той се стреми да си припише аристократичен произход, като в интервю за австралийски вестник се представя за руски княз. За баща си твърди, че е бил полковник и дори генерал от императорската армия (нещо, което моите проучвания в интернет не успяха да потвърдят). Джордж Сава подчертава освен това, че е близък и с българското царско семейство. През 1975 г. сп. „Острейлиън уиминс уийкли“ публикува обширен очерк за него. Писателят-лекар заявява пред журналистката Уинфрид Бисет, че е получил титлата „рицар на Кралския лъв“ от покойния цар Борис III за „изключителни заслуги към Короната“. Джордж освен това твърди, че бил приятел и съветник по медицински въпроси на бившия цар Симеон II, присъствал на сватбата му с доня Маргарита и дори бил кръстник на неговия син (не се уточнява на кого точно).

Фотоилюстрации към „Магарешка серенада“: „Преображенският манастир край Търново“ и „Жътва“. Снимка: eBay

Но да се върнем на „Магарешка серенада“, която е по-достоверна, още повече, че е богато илюстрирана със снимки от пътешествието на д-р Банков из родината му. В няколко рецензии в австралийски и новозеландски вестници за тази книга се изтъква, че авторът е избрал метода, предложен от писателя Робърт Луи Стивънсън в творбата му „Пътешествия с магаре“. Интересът към пътеписа до голяма степен се дължи и на неговия живописен гид Бай Васил, когото Джордж видял на столичния булевард „Цар Освободител“ мъртвопиян да пее „Питат ли ме де зората“. Писателят се впечатлил от познанията му за магаретата и за българския фолклор и го наел за свой компаньон. Двамата потеглили на дълго пътуване от София до Варна, като съвременни Дон Кихот и Санчо Панса. По пътя те се отбили в Рилския манастир, където д-р Банков оперирал калугер със спукана язва, използвайки само местна упойка. От отзивите в англоезичната преса се вижда, че журналистите са впечатлени от описанието на Розовата долина. В рецензията на излизащия в австралийския град Бризбън в. „Телеграф“ дори се изтъква, че един фунт розово масло струва 70 лири стерлинги, а годишната реколта в България е 6000 фунта, следователно страната печели по  £420 000 (около 14 млн. днешни лева) на година. Покрай природните красоти, Джордж Сава запознава читателите и с политиката и литературата на родината си. Той пише възторжено за Ботев и дори добавя свой нелош превод на английски на част от „Моята молитва“. Д-р Георги Банков обаче не пести критиките си към някои порядки в тогавашна България. Той не крие ненавистта си към ВМРО, чиито активисти описва като главорези, и към корумпирания национален елит, особено към клана „Мамрикови“, който превръща в нарицателно име за рекетьори. Очевидно става дума за семейството на ген. Стефан Паприков (1858-1920), чиято разкошна вила в Чамкория д-р Банков и Бай Васил наблюдават от един хълм. Джордж Сава описва как в момент на слабост дал назаем на един зам.-министър от клана „Мамрикови“ 90 лири стерлинги (с днешна равностойност от около 18 000 лева). Когато обаче писателят поискал да му върнат парите, получил хладно писмо, в което висшият чиновник го заплашвал със съд за клевета, ако продължи да упорства.

Отрицателната ецензия за „Магарешка серенада“ от Хърбърт Бейтс. Снимка: hebates.com

Екзотичните описания на природните красоти на България, и особено комичната фигура на екскурзовода Бай Васил, пленяват въображението на мнозина рецензенти на „Магарешка серенада“ из цялата Британска империя. Единственият отрицателен отзив за тази книга, на който се натъкнах, е от известния писател Хърбърт Бейтс, автор на публикувания у нас роман „Към Франция с попътен бриз“ (изд. „Х. Г Данов“, 1982). Според негова рецензия от 1940 г., Джордж Сава е „прахосал една прекрасна възможност да покаже очарованието на България“, в сравнение с пътеписа на Томас Фърбанк за Северен Уелс. Както твърди Бейтс, случайните описания на селски танци, скицата на планините и разказът за розодобивната индустрия в Долината на розите е „тънък пълнеж“, вмъкнат като в сандвич между „дебелите филии българска политика и история“. Ето защо той бил принуден да отпише с тъга „Магарешка серенада“ като „частичен провал“, тъй като книгата на Джордж Сава не събудила у него дори желанието да провери, дали до София може да се стигне с влака „Симплон-Ориент“.

Пътеписът на д-р Банков, публикуван в началните месеци на Втората световна война, не събудил интерес у българските книгоиздатели. Причината за това вероятно се корени в политическите анализи и прогнози, с които той обилно ръси своето повествование. Според Джордж Сава, цар Борис III би могъл да продаде подкрепата си на руснаците, ако Москва даде по-висока оферта от оста Рим-Берлин. Британецът с руско-български корени обаче е твърдо убеден, че България ще се бие заедно с Русия, а не против нея, ако има избор. Всъщност, така и става в края на войната… Но и за новата отечественофронтовска власт д-р Георги Банков си остава неудобен автор, макар да е с леви разбирания. Нито едно от неговите многобройни произведения не е издавано след 9 септември 1944 г.

Автор: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu