Форум „Индийски калейдоскоп: Меката сила на Индия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Творческа работилница по ранголи декорация, водена от преподавателката в СУ д-р Мона Каушик (в средата) във фоайето пред Аулата

На 3 и 4 юни в Конферентната зала и в Аулата в Ректората на Софийски университет се проведе форумът „Индийски калейдоскоп: меката сила на Индия“. Той бе организиран от специалност „Индология“ в СУ и посолството на Република Индия в София съвместно с Фондация „Девъм“, Клуб „Приятели на Индия“ и Индологическа фондация „Изток-Запад“. При откриването му лекция на тема „Меката сила на Индия“, произнесе Н. Пр. Арун Кумар Саху, посланик на страната у нас (публикуваме я отделно). Във форума се включиха и представители на Българската йога федерация, Българско сдружение „Аюрведа“, Фондация Випассана България, Танцова школа „Кая“, Танцова школа „Дипавали“ и др.  В продължение на два дни бяха изнесени доклади и презентации по разнообразни теми от сферата на културата, традициите, изкуството, религията, политиката, иновациите, имаше творчески работилници по танци и декорация.

Снимка: Посолство на Индия в София

За съжаление, поради други ангажименти успях да проследя само последните няколко прояви от форума, които обаче бяха изключително интересни. На първо място, това бе творческата работилница по ранголи декорация във фоайето пред Аулата, водена от преподавателката от СУ д-р Мона Каушик, ръководител на Фондация „Девъм“.

След това двама художници, свързани духовно с Индия, разказаха за своя творчески път. Скулпторът Златко Паунов е напуснал България още през 60-те години, като е живял и творил в Унгария, Италия, Франция и САЩ. По молба на племенника на Махатма Ганди той е създал статуята на Ганди в Сан Франциско. Златко Паунов освен това е рисувал от натура Майка Тереза. Той е дарил огромна колекция на уникалния Музей на азиатското и африканско изкуство, който е открил в родния си град Трявна.

Дискусия с участието на художниците Златко Паунов (вдясно) и Дончо Дончев (вляво).

Дончо Дончев е художник експериментатор в изкуството от отпадъци. Той показа свои творби, които е създал от захвърлени предмети като траверси, картони от яйца, кройки от модни списания и др. Първите му скулптури са направени от стари траверси, които намирал край гарата на родния си град Дряново. Той разказа, че една от тях, наречена „Бик“, привличала негови съграждани с миризмата на креозотно масло, с което се импрегнират траверсите. Друга негова скулптура, наречена „Вълк“, е направена от пръчки ог подрязани лозя. Дончо Дончев освен това рисува както върху изхвърлени мебели, така и върху музикални инструменти, които все още се използват. Една от неговите творби е скъпа старинна цигулка, която принадлежи на германски музикант. Друга от тях е китара, върху която е сътворил портрет на Джон Ленън. Дончо Дончев често създава маски и скулптури от рециклирани материали – например картон от опаковки на продукти, който е много здрав. Такава бе и скулптурата на слон, която бе поставил на масата по време на заключителната дискусия в Аулата. Оригиналните творби на българския художник се радват на голям интерес в чужбина. Някои от произведенията му са част от експозицията в Националния музей на Лихтенщайн. А неговата творба „Последната вечеря“, в която използва 3D изображение на човешки зародиш, е била високо оценена на международното изложение на изкуствата в Доха през 2024 г. Дончо Дончев планира да развие замисъла си, като потопи уголемен модел във водите на Персийския залив, за да обрасне с корали. Той разказа, че има и колекция от стари печати от социалистическо време, и дори си е нарисувал автопортрет чрез удряне с един от тях. Дончо Дончев показа и снимки на своята творба „Феникс“, направена от моливи по повод терористичното нападение срещу редакцията на сп. „Шарли Ебдо“.

Пряката му връзка с Индия си пролича от портрета на Махатма Ганди върху рециклиран плат, който направил с шината на счупения си пръст. Той е включен в неговата книга от подобни шаржове на известни личности, наречена „Персона сатирикона“.

Накрая ст. ас. Александър Богданов от специалност „Индология“ прожектира своя документален филм „Махатма Ганди – силата на истината“. В него видни наши художници разказват защо са се включили със свои творби в изложбата по повод 150 г. от рождението на Ганди. Сред тях бе и известният скулптор Иван Русев, който е автор на статуята на Махатма Ганди с козичката му, експонирана в Южния парк на София.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Повече снимки от събитието може да видите тук: https://www.facebook.com/media/set?vanity=dvoretzky

Още по темата на сайта ни:

Посланик Арун Кумар Саху представи „Меката сила на Индия“