В средата: заглавната страница на бр. 302 „Академи“ (1879) и статията за българската преса. Отляво: „Държавен вестник“, „Витоша“, „Целокупна България“, отдолу: „Народний глас“. Отдясно: „Българин“, „Марица“ и „Наковалня“. Снимки: hathitrust.org, НБКМ, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Колаж: Владимир Дворецки

След като неотдавна се натъкнах на изненадващо хвалебствена статия за българската преса след Съединението в нюйоркския в. „Сън“ от 1886 г., сега открих още по-ценни данни за първите наши вестници след Освобождението. Източникът е от другия край на земното кълбо – в Нова Зеландия. Става въпрос за седмичника „Ню Зийланд таблет“ от 2 януари 1880 г. Както често е ставало и тогава, данните са получени чрез „копи и пейст“, макар все още да е нямало интернет. Новозеландските журналисти обаче честно и почтено си указват в края на дописката, че са я препечатали от „Академи“ – друг седмичник, излизащ в британската столица Лондон. От материала стават ясни не само политическата ориентация на периодичните ни издания веднага след Освобождението, но и техните тиражи. Част от заглавията на споменатите вестници фигурират и в статията на „Сън“. Това са например „Държавен вестник“ и „Марица“, които излизат и до ден днешен.

Накрая „Академи“ публикува данни и за източника на своята информация. Това е излизащият на немски език вестник „Булгарише кореспонденц“, издаван от хърватския журналист Лукшич. За това издание, което е може би първият наш вестник, излизащ на чужд език, не можах да открия нищо. В „Хърватския биографичен лексикон“ обаче има статия за журналиста Абел Лукшич (1829-1901), за когото се споменава, че бил и „издател на вестник в България“. Според известната изследователка проф. д-р Искра Шварц от Института за история на Източна Европа към Виенския университет, Абел Лукшич е известна личност в средата на славянофилите от кръга „Беседа“. Той е общувал във Виена с някои българи. Проф. Шварц допусна, че може Лукшич да е издавал с тяхна помощ вестник. Ето и моят превод на статията от бр. 302 на „Академи“, публикувана под надслова „Бележки и новини“ на 20 септември 1879 г. Тя е от жанра, който навремето се наричаше „преглед на чуждестранния печат“. Запазвам оригиналния правопис на заглавията на вестниците, тъй като от тях става ясно, че са взети най-вероятно от руски източник:

„Булгарише кореспонденц“ дава някои интересни статистики относно прогреса на българската вестникарска преса след освобождаването на Княжеството. „Держави Вьестник“, един изключително правителствен вестник, излиза веднъж седмично в София. „Витоша“ (наричан така на името на планината, която се извисява над град София, и която често се споменава в българските народни песни) е вестник, който излиза два пъти седмично, консервативен като тенденция, и има тираж около 2000 екземпляра. „Целокупна Болгария“, чийто редактор е Петр (Петко Рачов – б. а.) Славейков, поет и Нестор (ментор – б. а.) на българските журналисти, е орган на т. нар. Народна партия и има 1600 абонати. „Болгарин“, издаван в Русчук (Русе – б. а.), има най-широко разпространение от българските вестници, и представлява опозиционната партия. „Народ“ излиза два пъти седмично в Систова (Свищов – б. а.). „Марица“, също двуседмичник, се издава във Филипополис (Пловдив – б. а.) и е известен със своята енергична пропаганда на националната идея, а именно Съединението на Северна и Южна България. Той има тираж от 2500 екземпляра и негов редактор е (Христо Г. – б. а.) Данов, защитник-ветеран на българската свобода. „Болгарское знамя“ се издава в Сливно (Сливен – б. а.), „Народний глас“ – във Филипополис, а „Славянин“ – в Русчук. Редактор на „Наковалня“, който се издава в София, е д-р (Иван – б. а.) Богоров, един от най-учените българи, и има за своя водеща цел очистването на българския език от турски, гръцки и други чужди елементи, и дори от провинциализми. Накрая, „Булгарише кореспонденц“, издаван на немски език от хърватския журналист М. (вероятно съкращение от „мосю“ – б. а.) Лукшич, е предназначен да започнава чужденците с делата на младото Княжество“.

Встъпителна бележка и превод: Владимир Дворецки         

Други публикации на тази тема в нашия сайт:

Нюйоркски вестник от 1885 г. хвали българската преса 

   

Източник: evropaworld.eu