Княз Фердинанд говорил с каката на Левски при откриването на паметника му през 1895 г.
Княз Фердинанд (отляво). Най-близките роднини на Апостола при откриването на паметника му през октомври 1895 г. На втория ред в средата стои по-голямата сестра на Васил Левски – Яна Иванова Кунчева. Отдясно – статията от в. „Ивнинг стар“. Снимки: Уикипедия, nbenin.blogspot.com, Национална библиотека на Нова Зеландия. Колаж: Владимир Дворецки
Българският владетел княз Фердинанд поканил по-голямата сестра на Васил Левски при себе си при откриването на паметника на героя в София през 1895 г. и водил няколкоминутен частен разговор с нея. Това става ясно от публикация в новозеландския вестник „Ивнинг стар“, който се позовава на писмо на британския журналист и пътешественик сър Хенри Норман (1858-1939), изпратено от нашата столица.
Паметникът на Васил Левски в София е бил открит тържествено на 22 октомври 1895 г. (стар стил) след 17 години строеж. За изграждането на монумента е била изразходвана значителната за онова време сума от 75 000 лева, от които 40 000 лв. са били дадени от държавата, 30 000 – от Софийската община, а останалата част е била събрана от дарения от народа. Паметникът бил открит от княз Фердинанд, който произнесъл кратка реч и определил Левски като „един от най-идеалните ни герои“. На тържеството присъствало многохилядно множество, включително и близки на революционера. Паметникът бил осветен и отрупан с много цветя и над сто венеца.
Откриването на паметника на Левски в София на 22 октомври 1895 г. Снимка: stara-sofia.com
В репортажите за това събитие обаче липсват сведения за разговора между княз Фердинанд и сестрата на Левски Яна Иванова Кунчева. Сър Хенри Норман имал привилегията да стане очевидец на тази необичайна среща, тъй като бил само на няколко метра от монарха по време на церемонията. Той изтъква в писмото си, публикувано в лондонския в. „Дейли кроникъл“ (на който е бил заместник главен редактор), че можал да проучи физиономията на княза отблизо на два пъти – при откриването на сесията на Народното събрание, на която Фердинанд прочел тронното си слово, и при откриването на паметника на Левски. Сър Хенри описва Апостола като „водач на българските бунтовници селяни, който бил обесен от турците през 1873 г. на мястото, където сега се издига монументът“. Той допълва, че в продължение на един час бил на няколко фута от княза и бил дълбоко впечатлен от изключителното му самообладание, проявено и при двата случая. „Когато се обърна към министрите си, когато се наведе към ръката на главата на Българската (православна – б. а.) църква в София, целуна кръста в края на религиозната церемония, откри паметника, повика от стъпалата му възрастната сестра на Левски, облечена в скромна селска рокля, стисна й ръката и се наведе към нея за няколкоминутен дискретен частен разговор, той бе поразителен пример за естествено самообладание“, изтъква британският журналист. Той добавя, че всяко движение на Фердинанд, пред погледите на хиляди хора, е било направено „с най-дълбока обмисленост и достойнство“.
Сър Хенри Норман. Снимка: Уикипедия
Сър Хенри Норман, за съжаление, не дава никакви подробности за съдържанието на разговора на княза със сестрата на Левски. Според сайта vasil-levski.eu, който разказва за живота и делото на Апостола на Свободата, както и за неговите родственици, Яна е единственото дете на Иван и Гина Кунчеви, което оставя поколение. Именно на нея дължим голяма част от онова, което знаем за родителите й, както и за братята й.
Заглавната страница на пътеписа на сър Хенри Норман. Отляво – снимка на руския император Николай Втори и императрица Александра на лов. Снимка: archive.org
Сър Хенри Норман дава много ласкаво описание на външния вид и на интелекта на княз Фердинанд, което рядко се споделя от неговите колеги – западноевропейските журналисти от края на 19-и и началото на 20-и век. Интересното е, че той запазва доброто си мнение за българския владетел и след като напуска страната ни. В своя пътепис „All the Russias; travels and studies in contemporary European Russia, Finland, Siberia, the Caucasus, & Central Asia“ („Всички Русии; пътувания и изследвания в съвременна Европейска Русия, Финландия, Сибир, Кавказ и Централна Азия“), издаден в Лондон през 1902 г., британският журналист често прави сравнения с това, което е видял в България, и на няколко пъти споменава княз Фердинанд. Сър Хенри обаче прави неточната прогноза, че Русия отново ще засили влиянието си над нашата страна. Той дори предвижда, че следващите стъпки ще бъдат руският император да приеме Фердинанд в Санкт Петербург, нашият монарх да се ожени за руска или проруска принцеса, и статутът на България да бъде издигнат до царство. Както е известно, последното се осъществява, след като страната ни обявява независимост, но със съдействието на Австро-Унгария.
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu