Дали „Остайница“ ще се възползва от ефекта „Бангаранга“?
Шестте книги от краткия списък на Международната награда „Букър“: (отляво надясно) „Остайница“, „Пътепис от Тайван“, „Светлина и сянка“, „Нощите в Техеран са тихи“, „За земята, каквато е отдолу“ и „Вещицата“. Снимка: thebookerprizes.com
Утре вечер (19 май) ще научим кой преведен на английски роман ще спечели наградата Международен „Букър“. Естествено, че ще стискаме палци за „Остайница“ на българската писателка Рене Карабаш (псевдоним на Ирена Иванова) в превод на Изидора Анжел, и ще се надяваме да се окаже литературна „Бангаранга“. В понеделник сутрин обаче един от основните индикатори за евентуалния успех – залаганията при букмейкърите, не е в наша полза.
Както знаят редовните читатели на нашия сайт evropaworld.eu, преди раздаването на основните световни литературни награди като „Нобел“ и „Букър“ често се консултирам с коефициентите, които букмейкърските агенции дават за залози за претендентите за тези отличия. Понякога те познават кой е победителят, друг път – не. Важен индикатор обаче е не толкова „моментната снимка“, а динамиката на залозите и съответно на коефициентите. Вълната от залагания в последния момент на някой аутсайдер може да означава, че е изтекла информация от журито – нещо, което се е случвало и с престижни институции като Нобеловата комисия.
Коефициентите и шансовете за успех на шестте книги от краткия списък на Международната награда „Букър“. Снимка: olbg.com
Един от основните сайтове, които дават обобщени данни за залозите и коефициентите за литературни награди, е olbg.com. Ако се доверим на публикацията му от 13 май т. г., Международният „Букър“ би трябвало да получи романът „Пътепис от Тайван“ на 41-годишната тайванска писателка Ян Шуан-дзъ, преведен на английски от Лин Кинг. Както е известно, тази награда на стойност 50 000 британски лири се поделя поравно между автора и преводача. „Пътепис от Тайван“ разказва за пътешествието на японска писателка по тихоокеанския остров през 30-те години на 20-и век, когато Тайван е окупиран от Япония. Романът е написан на китайски през 2020 г., а през 2024 г. получава Националната награда на САЩ за преводна литература. Ако спечели и Международен „Букър“, това би било първото такова отличие за Тайван. Според olbg.com творбата на Ян Шуан-дзъ е фаворит с коефициент 5 към 2. Това означава, че ако човек заложи за нея 10 долара, при успех ще получи 25 долара, а шансът е 28,6%. След „Пътепис от Тайван“ идва „Нощите в Техеран са тихи“ на германската писателка с ирански корени Шида Базяр в превод на Рут Мартин с коефициент 3 към 1 (25% шанс). На трето място с коефициент 4 към 1 (20% шанс) е поставен романът „Светлина и сянка“ на германския писател Даниел Келман (единственият мъж в краткия списък на Международния „Букър“) в превод на Рос Бенджамин. На български той бе издаден през 2024 г. от изд. „Колибри“ в превод на Жанина Драгостинова. Едва на четвърто място идва „Остайница“ с коефицент 5 към 1 (шанс 16,7%). Следва романът „За земята, каквато е отдолу“ на бразилката Ана Паула Мая, преведен от Падма Вишванатан, с коефициент 6 към 1 (шанс 14,3%). На последното шесто място е „Вещицата“ на френската писателка Мари НДиай в превод на Джордан Стъмп с коефициент 18 към 1 и шанс едва 5,3%. Това вероятно се дължи на факта, че този роман е бил публикуван на френски още през 1996 г.
Рене Карабаш до корицата на „Остайница“ (She Who Remains на английски). Снимка: thebookerprizes.com
Дотук добре, но не бива да приемаме за сигурно, че с Международния „Букър“ ще бъде отличен „Пътепис от Тайван“ или следвашият го по петите „Нощите в Техеран са тихи“. При предишната публикация на тази тема в olbg.com от 9 април т. г., на челно място бе поставен романът „Войникът си спомни“ на нидерландската писателка Анет Даня с коефициент 2 към 1 (шанс 33,3%). Това произведение, което бе издадено на български от изд. „Аквариус“ през 2024 г. в превод на Мария Нешкова-Равен, обаче не успя да влезе в краткия списък за Международния „Букър“! Останалите творби от челната петица – „Пътепис от Тайван“, „Нощите в Техеран са тихи“, „Остайница“ и „За земята, каквато е отдолу“, запазиха позициите си. Изненадващо обаче „Светлина и сянка“, която през април делеше 10-11 място с „Дезертьорите“ на френския писател Матиас Енар, с коефициент 12 към 1 и шанс едва 7,69%, през май се изкачи до „призовата тройка“! Този скок дойде след появата на няколко положителни отзива за романа на Келман в престижни издания като в. „Гардиън“. В „Светлина и сянка“ се разказва за съдбата на големия австрийско-германски кинорежисьор Георг-Вилхелм Пабст, който се завръща от Холивуд в нацистка Германия и е принуден да прави компромиси със съвестта си. Един сюжет, който е актуален и днес, и дава много поводи за размисъл. А Келман е талантлив писател и творбата му не може да остави читателя равнодушен.
Дали все пак „Остайница“ няма да надскочи „Светлина и сянка“ и да повтори изненадващия успех на „Бангаранга“, която дълго време бе на дъното на десятката сред предпочитанията на любителите на залагания? Освен безспорните качества на романа и на преводачката Изидора Анжел, която от дълги години живее в САЩ и е носител на няколко награди, тази балканска сага се сдоби с още една неочаквана подкрепа – от популярната британска певица с албански корени Дуа Липа. Тя е доста начетена и има свой читателски клуб, на който препоръча „Остайница“ като една от най-добрите книги за 2026 г. Освен това, през тази година трябва да бъде пусната по кината екранизацията на този роман, което е важен фактор за популярността на едно литературно произведение.
Но дори ако тази подкрепа не се окаже достатъчна за журито на Международния „Букър“, все пак попадането на романа на Рене Карабаш в краткия списък – второ за българска творба след спечелилата наградата „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел през 2023 г., това пак е огромно постижение в рамките на толкова кратък период. Това е и голям тласък за кариерата на младата писателка, чието дебютно прозаично произведение вече е преведено на над 15 езика, вкл. и в Бразилия (в превод на Рада Ганкова). Освен това признанието вече на втори наш творец от Международния „Букър“ няма как да не засили вниманието на чуждестранните издателства към съвременната българска литература.
Автор: Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu