Преводачката Здравка Михайлова любезно предостави за публикуване на сайта ни пълния текст на изказването си на тема „Отзвукът от поезията на Кавафис в България“ по време на кръглата маса „Международният отзвук от творчеството на Кавафис: една гръцко-българска среща”, която се проведе на 8 март т.г. в Софийския университет в рамките на Дните на Кавафис в София:
В своите „Есета” първият гръцки Нобелов лауреат – поетът Георгиос Сеферис, казва, че според него „Кавафис изглежда е “най-трудният” поет в съвременната гръцка словесност”. Не е случайно, че около само 154 негови стихотворения растат планини от несекващи студии и критически отзиви.
Азербайджанската национална академия на науките (АНАС) и Посолството на Азербайджан в България, в партньорство с Центъра за азербайджански език и култура към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Къщата-музей на Хюсеин Джавид към АНАС в Баку…
По време на Пролетния базар на книгата почти всеки ден ходех в НДК. Седмица след приключването на Базара реших да обобщя някои от впечатленията си. Привличаха ме не най-големите издателства, които се радват на масов интерес, а предимно средно големите и малките – там обикновено се отбиват читатели, търсещи нещо по-специално.
От известно време препрочитам Гогол. Обичам го още от най-ранната си младост, защото съм от поколението, което в часовете по литература задължително изучаваше „Мъртви души“…
В края на 2016 г. романът „Камбаната“ на Недялко Славов (изд. „Хермес“) получи годишната награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза. Книгата заслужава и наградата, и суперлативите на критиците. Наистина, разтърсващо четиво.
Унгарският поетът Имре Оравец беше в София по време на Коледния панаир на книгата в НДК за представянето на сборника си с избрани стихотворения „Подходящият ден“. Подборът и преводът са на Мартин Христов, който издаде книгата в своето издателство „Ерго“.
След като през лятото прочетохме на един дъх романа на Атанас Раденски „На парти при президента“, имахме удоволствието да посрещнем автора на парти във фондация „Европа и светът“. Писателят беше в България в началото на есента за много кратко, но се радваме, че успя да дойде у нас, за да се видим и да си поговорим за книгата му…
Романът „Какво остава от нощта” , (изд. „Патакис”, Атина, 2016) проследява чувственото и естетско пътешествие, което Константинос Кавафис предприема през 1897 г. заедно с брат си Джон в главозамайващия Париж от епохата на fin de siecle, и представлява литературна инвенция на известната гръцка писателка Ерси Сотиропулу
Магическото докосване, превърнало маймуната в човек, е имало пол и той е бил женски. Процесът на еволюиране, който наричаме „антропогенеза”, е свързан с постепенния преход от първобитните, проточовешки групи, живели на стаден принцип, към общности и, в крайна сметка, към организирани общества.
Новата поредица „Дунав – обединени в литературата” бе представена по време на пролетния панаир на книгата в НДК. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Творческа Европа на ЕС. „Най-титулованото” заглавие в поредицата е романът „Кафене Хиена”.
Германската писателка от хърватски произход Марица Бодрожич вече има издадена книга и на български език – сборникът с разкази „Тито е мъртъв“, излязъл в Германия през 2002 г. С него тя спечелва вниманието на читателите.