Авторката на тази публикация Здравка Михайлова (на снимката вляво) е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Специализирала е съвременна гръцка литература във второто висше учебно заведение, а със стипендия на фондация „Andrew Mellon” е проучвала архива (Библиотека „Генадион”, Атина) на родения в България гръцки писател Костас Варналис). Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български четирийсет книги от съвременни гръцки и кипърски автори – романи, поезия, драма, есеистика. Участвала е в международни семинари, работилници и конференции на тема превод, гръцка литература и култура, представяла е български и гръцки автори на фестивали на словото. Автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция – рубриката може да бъде проследена на адрес: http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78. Отличена е с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод от гръцки на чужд език – за поетична антология със стихове на Янис Рицос „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, София 2009). Номинирана в кратката листа за същата категория на същата награда на Министерство на културата на Гърция (2003, 2006 и 2007).

Носител е на наградата „Ригас Велестинлис” (2005) на Съюза на гръцките преводачи за най-добър превод от гръцки на балкански език за: сборника „Андреас Ембирикос поет сюрреалист, психоаналитик и фотограф”, (изд. „Фондация за българска литература”, София, 2002, подбор и съставителство З. Михайлова, превод – колектив).

Текстът „Александрия: градът като умален модел на света“ е публикуван за първи път като встъпителен към раздела, посветена на Кавафис, в литературното сп. „Факел“, бр. 2, 2009 г., посветен на Йосиф Бродски, чийто любим поет е бил Кавафис.

Освен своята студия за живота и творчеството на големия гръцки поет Константинос Кавафис, която публикуваме по-долу, Здравка Михайлова любезно ни предостави свои снимки от този град, които показват неговата особена атмосфера. Авторката е направила снимките, когато е била в Александрия, за да участва в симпозиума „Кавафия“ през 2009.

*****

В своите „Есета” първият гръцки Нобелов лауреат – поетът Георгиос Сеферис, казва, че според него „Кавафис изглежда е “най-трудният” поет в съвременната гръцка словесност”. Не е случайно, че около само 154 негови стихотворения растат планини от несекващи студии и критически отзиви. В предговора си към пълното издание на поезията му (Атина, изд. „Наркисос”, 2003) съставителката на тома и задълбочен познавач на творчеството му Соня Илинская оспорва това мнение. Според нея за съвременния читател, който чете Кавафис не като учен граматик, а заради душата на неговата поезия, заради вечните, екзистенциални проблеми на човешкия живот, заради общуването, обогатяващо душевния му мир, Кавафис не е никак труден поет. Поетичното наследство на Кавафис се подразделя на две основни категории: стиховете, публикувани приживе от самия поет, и онези, които са останали в архива му неиздадени със съответните техни вътрешни подкатегории. Публикуваните се състоят от т. нар. “отхвърлени” (1886-1898), излезли в печатни издания от онова време, но неиздържали равносметката, на която зрелият Кавафис ги подлага през първото десетилетие на двайсети век, и затова ги премълчава, и от 153-те стихотворения от признатия от него поетичен корпус, допълнен с последното му стихотворение „В околностите на Антиохия”, публикувано след смъртта му. Последните са известни като “Канонът”. Третата част на изданието включва стихотворенията, които Кавафис не е публикувал, а е съхранявал подредени в папки в архива си. Поместените тук стихове са и от трите вида.

Твърде рано, още в началото на двайсети век, александрийският поет започва да осъзнава какво би означавал за литературата неговия авангарден принос. Размислите му за съдбата на човека на изкуството, за жертвите, на които се подлага един голям творец свидетелстват колко ярко и горчиво е разбирането му за очакващия и самия него дълъг и трънлив път към признанието и към постигане на индивидуален литературен глас. „Изпълнен с премеждия” е бил и пътят, изминат от Кавафис към родната му Александрия, където е роден, преживял целия си живот и умира, докато тя се превърне за него в щастливо творческо откритие, в умален модел на света. Това откритие идва късно, след четирийсетата му година, след дългогодишна и упорита борба със себе си и с този град. Едва след тази възраст поетът открива символичните възможности, които градът му предоставя, и „се помирява” с неговата действителност. Така в „Итака” той ще свърже смисъла на човешкото съществуване с непресъхващата радост от познанието, с предаността към “мисълта висока”, която дава криле на пътуването през живота.

Завръщането на Кавафис в родния му град след две дълги отсъствия – пет години от детството му, прекарани в Англия (1872-1877), където е семейният бизнес на фамилията, и три от юношеството (1882-1885) – в Цариград със семейството на майка му Хариклия, му дават езика, на който са написани първите му стихотворения – английския, както и непосредствено съприкосновение с диахроничната традиция на гръцката култура, въодушевлението от Византия, схващана като междинно стъпало от древния към съвременния гръцки свят.

Приземяването в Александрия го кара да се замисли над връзката метрополия-колония, над конфликтите на съвременната му епоха, като той болезнено изживява този исторически урок. Меланхоличната атмосферата, оцветяваща много от стихотворенията му от деветдесетте години на 19 век, е обусловена от различни фактори: първоначалното му, все още неотмряло увлечение по романтизма, историческите обстоятелства (британската окупация на Египет, рухването на патриархалните традиции в гръцката колония на Александрия), дълбокото неудовлетвореност от самия себе си. Кризата се задълбочава и поради неблагоприятната ситуация в семейството му – след смъртта на по-големия му брат Петрос през 1891 г. поетът е принуден да потърси препитание като чиновник в Службата по напояване на Египет, където ще работи трийсет години на позиция, неотговаряща на общественото положение на семейството му. Най-дълбоко от всичко го наранява „предателството” към творческото предопределение, на което счита, че е трябвало изцяло да се посвети, независимо от жертвите. Покрусата му от факта, че е трябвало да се отклони от „естественото си предназначение” на творец и че „губи толкова безценни часове” прониква поезията и личните му записки. Горчивото разочарование от загубата на идеала и усещането за изолираност намират израз  в риданията на стихотворения като „Градът”, „Стени”, „Прозорци”.

Към 1910 г. в навечерието на петдесетото десетилетие от живота му Кавафис открива Александрия като модел на света и в живота му настъпва промяна, както откъм разходи, така и откъм общуване – от космополитност към изолираност и ограничаване. Сеферис отбелязва, че “от един момент нататък – приблизително го поставям към 1910 г. – творчеството на Кавафис трябва да се чете и оценява не като поредица от отделни стихотворения, а като едно-единствено стихотворение „в развитие” – “work in progress”, както  би казал Джеймс Джойс – на което слага край смъртта”. (Сеферис, Есета, първи том, стр. 328, „ Кавафис-Елиът: паралели”).

Фактът, че до 1910 г. поетът черпи сюжетите на стиховете си от различни епохи и разнообразни литературни източници, без да се обръща към миналото на родния си град, също е отбелязан от Сеферис: „Има хора, които мислят, че е твърде естествено Кавафис да говори за Александрия след като се е родил и прекарал целия си живот там. Може би трябва да се замислим малко повече. През 1909 г. Кавафис е на четирийсет и пет, но не изглежда да забелязва Александрия”, въпреки широко разпространения по това време в европейската литература интерес към елинистична Александрия. Творческото откриване на нейните възможности осенява Кавафис със зрелостта, когато той търси подходящ „древен модел”, върху който да наложи впечатленията и оценките си за съвременния свят в неговите диахронични измерения. Издигайки този град на пиедестала на идеал за живота, той го откроява като символ на любовта, красотата, човечността, толерантността, ерудираността, чувствената изразност, изтънчеността и познанието. Все по-засилващата се преданост на поета към творческата му предопределеност и мисия придобива стоически оттенък и го помирява със задушаващите го някога, тягостни предели на родната Александрия.

В предговора си към изданието Соня Илинская пише, че „паметта като  мъчително и същевременно сладко търсене на изгубеното време в поезията на Кавафис е по-широката категория на паметта като онтологична опора на човека и човечеството, схващане, проникващо цялото творчество на поета”. Метафоричните огледала на Кавафис отразяват и двете актуални измерения, занимавали литературата на двайсети век: човекът във времето и времето в човека.

Автор: Здравка Михайлова

В публикацията добавяме още снимки, направени от авторката в Александрия, заедно с нейните бележки към тях:

Домът – музей на Кавафис, където е живял последните години от живота си Александриецът (1863 -1933 г.), се намира на ул. „Лепсиус“ 4. Улицата се е наричала и „Шарм-ел-Шейх“ 4 (4, Sharm el-Sheikh) и в чест на поета е преименувана на ул. „Константинос  Кавафис“. (вляво)

Фасадата на носталгичния хотел „Метропол „в Александрия, където някога се е намирала Египетската компания по напояването. След като семейството на Кавафис се завръща от Цариград през 1885, където временно се преселват заради бомбардирането на Александрия от англичаните (1882 г.), Кавафис постъпва на работа във въпросната компания и работи в нея като чиновник трийсет години. (вдясно)

Следват две снимки от интериора в дома на Кавафис. Веднага се налага едно уточнение:

При скорошното си гостуване в България по повод Дните на Кавафис в София проф. Константинос Цукалас, председател на Гръцката фондация за култура, която се грижи за дома-музей на Кавафис в Александрия, обясни, че в къщата няма нито един автентичен предмет или мебел от времето на поета, всичко е разграбено или изчезнало. В музея е представен примерен модел на обстановката, в която е живял и творил поетът, като е взето предвид какво е било обзавеждането на къщите в Александрия по онова време. Все пак, макар и с известна условност, тези две снимки ни пренасят по своеобразен начин в света на Кавафис.

И още две снимки на Здравка Михайлова, които нямат пряка връцка с живота на Константинос Кавафис, но показват гръцкото присъствие в Александрия, както и това на гръцката православна църква:

Патрон на Александрийската православна гръцка Патриаршия е Свети апостол и евангелист Марк, който основава църквата в града и е неин пръв епископ.

Почива от мъченическа смърт на 25 април, (дата на която се почита паметта му) 68-ма година. Снимката вляво е образът на евангелиста Марк от Гръцката Патриаршия в Александрия.

На снимката вдясно е входът на гръцките гробища в Александрия, както показва и табелата.

 

 Сродни публикации на сайта ни:

Кръгла маса за поезията на Кавафис в Софийския университет

Една гръцко-българска среща чрез твормеството на Квафис

Дни на Константинос Кавафис в София

Източник: www.evropaworld.eu