По време на Пролетния базар на книгата почти всеки ден ходех в НДК. Седмица след приключването на Базара реших да обобщя някои от впечатленията си. Привличаха ме не най-големите издателства, които се радват на масов интерес, а предимно средно големите и малките – там обикновено се отбиват читатели, търсещи нещо по-специално.

Край щанда на СОНМ станах свидетел на вълнуваща среща. Пред мен млада дама купи няколко книги от поредицата на издателството по проекта „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от програма „Творческа Европа“ на ЕС. Художник на кориците и илюстрации и на деветте сборника с разкази от съвременни европейски писатели е Борис Праматаров. Младият художник с характерен, открояващ се стил живее и работи в Белгия. През април т.г. той спечели първа награда за комикс на Международния фестивал „Фумето“ в Швейцария. Оказа се, че младата дама пред щанда на СОНМ е Светлана Генчева, която кара докторантура в Католическия университет в белгийския град Льовен. Темата на дисертацията й е „Комиксът“ и една от главите ще бъде посветена на Борис Праматаров. На щанда на СОНМ на Пролетния базар на книгата тя имаше шанса да се срещне с майката на художника, известната преводачка от френски и главен редактор на издателството Тодорка Минева, и с неговия брат, талантливия поет и преводач Калоян Праматаров. Със сигурност разговорът на младата докторантка с тях е бил полезен за дисертацията й.

В друг момент видях пред щанда на издателството читател, който се интересуваше от поредицата за антична и съвременна философия. Човекът дошъл да си купи конкретна книга, но се заприказвал с Калоян и с директора на СОНМ, Веселин Праматаров, и първото ми впечатление беше, че са стари приятели. Поредното доказателство, че книгите бързо сближават хората!

Край щанда на издателство „Ерго“ също винаги се случваше нещо интересно – или заварвах издателя Мартин Христов да разговаря с свои колеги от други издателства, отбили се за обмяна опит, или попадах на поредната среща с автограф на автор, чиято книга е излязла наскоро в „Ерго“. Мартин Христов, който е сред най-изявените български преводачи от унгарски, е известен и с това, че се старае да популяризира авторите си – нещо, което малко наши издатели правят. Край неговия щанд се запознах с младия писател и театрал Боян Крачолов. Признавам, че може би нямаше да си купя книгата му с разкази „Църква от сънища“, ако друг автор на „Ерго“, поетът Владислав Христов, не ми беше заговорил тихичко, кимайки към Боян, че е потомък от семейството на Яворов. Не се учудих – все пак това фамилно име не се среща често. Мартин Христов добави, че тази година Боян Крачолов е взел и „Аскеер“ за изгряваща звезда. След като започнах да чета „Църква от сънища“ съм сигурна, че Боян е изгряваща звезда и в литературата. Самият Влади Христов, който насочи вниманието ми своя колега по перо, също даваше автографи на новата си книга, този път с публицистика, „Продължаваме напред“. На този Пролетен базар на книгата издателство „Ерго“ лансира и  Ивайло Радев със стихосбирката му „Палимпсест“.

За кой ли път се убедих колко добре умее да популяризира авторите си и издателство „Хермес“. Двама от писателите, които издадоха книги там миналата година и даваха автографи на Коледния панаир на книгата, имаха отново среща с автограф с читатели – Боряна Дукова с „Трилъри по женски“ и Иван Русланов със „Среднощни светлини“. Тоест, издателството продължава да подпомага връзката им с читателите, въпреки че междувременно е публикувало много други книги. Край щанда на „Хермес“ се срещнах и с Тони Николов и получих автограф на новата му книга „Българската дилема – записки по нашето двумислие“. Тя е продължение на „Пропуканата България“.

Край щанда на „Унискорп“ пък попаднах на неочаквана среща с автограф – на Владо Даверов и книгата му „Кенеди“. Управителката на издателството, Венка Рагина, ми обясни, че писателят е настоявал това събитие да не се обявява в официалната програма на Базара и да не се разгласява сред широката публика. Явно Владо Даверов знае, че винаги може да привлече читателите и се убедих, че е така още когато той застана зад масичката с екземплярите от новата си книга.

Разбира се, често наминавах край щанда на издателска къща „Персей“, която в края на миналата година издаде романа ми „Искрено ваша“. Там като продавач на книги се изявяваше за пореден път младият писател и преводач Емил Минчев. Край този щанд се видях отново с писателя Атанас Раденски, автор на излезлия през миналата година роман „На парти при президента“ (изд. “Изида“), написан с невероятно чувство за хумор. Писателят, който е професор в университета Чапман в Ориндж край Лос Анджелис, е дошъл за кратко в България и при всяка възможност се отбиваше в царството на книгите в НДК. Беше ми приятно да обикаляме заедно из Базара, накрая седнахме да поприказваме и на чаша чай. Бях изненадана да чуя от него, че в САЩ никак не е конфузно един автор сам да рекламира себе си.

С Атанас Раденски си говорихме и за графоманите, и за това колко относително е това определение: за един утвърден писател е нормално непрекъснато да издава книги, независимо, че не всички от тях са добри, а авторите, които по различни причини не са станали известни, са определяни често и невинаги справедливо като графомани, защото продължават да пишат, въпреки че не получават признание.

Впрочем, запомних една мисъл на писателката Леа Коен по време на дискусия в литературен клуб „Перото“, че не може да се определи като писател човек, издал само една или две книги, дори да е станал известен с тях. Писател е този, който не може да не твори, и го прави постоянно, макар и не всичко, създадено от него, да е на еднакво ниво и да постига еднакъв успех, защото всяка книга си има своя съдба.

На разговорите си с писателя Атанас Раденски, както и на дискусията за престижните и непрестижните книги в литературен клуб „Перото“, организирана от Клуба на българските писателки, ще посветя отделни статии в сайта ни.

Сега ще се върна на впечатленията си от малките издателства на Пролетния базар на книгата. Едно от тях беше „Точица“. То ме привлече със своя миниатюрния макет на куклен театър. Оказа се, че в него наистина се разиграват мини-представления със сцени от книгата „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ на Дино Будзати. Героите бяха нарисувани на хартийки, които се слагат като напръстничета върху петте пръста на ръката. Всеки, който проявеше интерес, можеше нагледно да се убеди колко е забавна интригата в „Чутовното нашествие…“.

На каква изобретателност и всеотдайност са способни хората, влюбени в книгите!

Автор: Гергина Дворецка

На страницата на фондация „Европа и светът“ може да видите още снимки от Пролетния базар на книгата: първи албум, втори албум, трети албум, четвърти албум.

Сродни публикации на сайта ни:

Здравка Евтимова и нейните сгряващи сърцата „Юлски разкази“

Премиерата на „Корейски разкази“ стана празник на корейската култура

Професор Александър Федотов представя корейския поетичен жанр шиджо