След като през лятото прочетохме на един дъх романа на Атанас Раденски „На парти при президента“, имахме удоволствието да посрещнем автора на парти във фондация „Европа и светът“. Писателят беше в България в началото на есента за много кратко, но се радваме, че успя да дойде у нас, за да се видим и да си поговорим за книгата му в тесен кръг. Държахме да разговаряме край маса, отрупана с кулинарни изненади, за да пресъздадем донякъде ключовия момент от романа на Раденски, залегнал и в заглавието му.

Освен домакините, в партито се включиха издателката на романа Светлана Янчева (издателство „Изида“), поетесата Виктория Катранова, издателят Пламен Тотев (ИК „Персей“). За нас беше изключително интересно да научим от автора каква ще бъде следващата му книга, както и да разберем нещо повече за академичния живот в САЩ – проф. Раденски е преподавател в университета Чапман в Ориндж, Калифорния. Разговорът с писателя обаче се въртеше най-вече около главния персонаж в романа му „На парти при президента“, Иван Иванич, така че, наред с госта ни, той се превърна в основен герой на срещата ни. Вики Катранова вдъхновено прочете откъси от романа, описващи най-оригиналните изяви на Иван Иванич, а после дълго обсъждахме необикновената му личност. Защото, по мое лично мнение, това е един от най-оригиналните образи в съвременната българска литература.

За онези, които все още не са имали късмета да прочетат „На парти при президента“ от Атанас Раденски, веднага ще уточня, че книгата е написана с разведряващо чувство хумор. От първите страници изобщо не можеш да разбереш дали Иван Иванич се шегува или си е смешен, без да го съзнава, докато постепенно ти става ясно, че е човек, който гледа на всичко в живота от свой ъгъл – нещо, което не беше много лесно при социализма, в който Иванич се е родил и се е оформил като личност. Действието в романа започва в София на 10 ноември 1989 г. – началният момент на промените, за които все още никой нямаше точна представа. Три дни по-късно главният герой, университетски преподавател по история, получава предложение да заеме мястото на заместник декана, който в настъпващите нови времена се е впуснал веднага в политическия живот. Самият Иванич, който е „безпартиен, свободен и независим от миналото“ се съгласява с половин уста да приеме повишението. Няколко месеца след това обаче Иванич заминава за Америка, за да преподава един семестър в Уъстърския университет.

Ако някой е допуснал, че, попадайки в САЩ, нашият герой ще изгуби ума и дума и само ще се диви и ще цъка възхитено, ще се изненада. Иванич навсякъде се чувства в свои води. Влиза охотно в разговори с американците, не се трогва особено, ако се сблъска с пренебрежение или дори с враждебност, а продължава да проявява своята общителност и любопитство към всеки и всичко. 

Отначало ми се стори, че Иванич прилича на Швейк, защото от всяка дума може да се подсети за своя интересна история. Историите, които разказват двамата герои, естествено, са съвсем различни. Швейк за мен винаги е бил много забавен, но си е дете на своята епоха. Без да правя комплимент на Иванич, той е далеч по-сложен като образ, защото е преминал през социалистическата система, но тя не го е направила плах и покорен, каквито бяха повечето интелектуалци у нас, а човек, уверен в себе си, който говори открито за всичко и който е достигнал до мъдростта, че не му е нужна кариера, а вътрешна свобода.

Партито при президента на Уъстърския университет наистина e ключово събитие в романа. Тогава се оказва, че дошлият от социалистическа България човек е далеч по-свободолюбив от жителите на страната, където се издига най-голямата статуя на Свободата.

За всичко това си говорихме с проф. Атанас Раденски, когато ни гостува във фондация „Европа и светът“ в началото на есента. С писателя обаче продължихме да обсъждаме Иванич и след това – слава богу, съвременните технологии ни помагат за дискусии от разстояние. В тези обсъждания отново се върнахме на аналогията с Швейк.

„Всъщност, началните параграфи на романа предлагат пряка алюзия с Швейк, с която целя да покажа известно сходство на моя герой с него – писа ми авторът. – Фактически, Иван Иванич е моделиран по четири източника: (1) мой познат от казармата, който се казва Иван Иванов и когото наричахме Иван Иванич, (2) мой приятел от Историческия факултет, доц. Чавдар Найденов, който след падането на Стената замина за Германия със семейството си и който, за съжаление, почина преди няколко години, (3) Швейк, разбира се, както и (4) човека, който аз самият бих искал да бъда. Швейк съм използвал в най-малка степен. Едно сходство между него и Иванич е безгрижното им отношение към това, което им поднася животът. А ето и някои разлики: Швейк е на дъното на обществото, човек, впримчен във военна машина, без да има свобода на избор (като изключим свободата му да избере отношението си към обстоятелствата). Иван Иванич е представител на средната класа, в същност интелектуалец, който съзнателно се освобождава от ангажименти до един здравословен минимум (съзнателно не иска да прави кариера, да трупа пари и т.н. – иска да е един от тайфата). Мястото на Швейк в обществото му е безусловно наложено от самото общество (при което той успява да остане свободен все пак чрез отношението си към военщината и живота), докато мястото и ролята на Иван Иванич в обществото е негов съзнателен избор, който той прокарва и в свободната от ограничения Америка. Швейк нерядко е представен като идиот, впримчен в системата; Иван Иванич е интелектуалец, който осъществява свободен избор.“

Няма да ви разказвам какво се случва с Иванич до края на романа „На парти при президента“, за да имате удоволствието сами да се насладите на историите му. Ако го направите, може би ще се съгласите с мен, че това е един от най-оригиналните образи в съвременната българска литература. При всички случаи, със сигурност ще ви стане симпатичен: един обикновен и дори малко смешничък на вид човек, който гледа на света с очите на умен и весел хлапак. Неслучайно Атанас Раденски, на когото дължим срещата си с Иванич, иска да прилича на него. Не бих се учудила, ако и вие поискате да бъдете като Иванич!

Автор: Гергина Дворецка

Сродни публикации в сайта ни:

Извадки от романа „На парти при президента“ от Атанас Раденски

Калифорнийският професор Атанас Раденски и романът му „На парти при президента“

 

Източник: www.evropaworld.eu