Имре Оравец беше в София

Публикувано:
13:53ч / 30.12.2016г
Брой прочитания:
305
Брой коментари:
0

Унгарският поетът Имре Оравец беше в София по време на Коледния панаир на книгата в НДК за представянето на сборника си с избрани стихотворения „Подходящият ден“. Подборът и преводът са на Мартин Христов, който издаде книгата в своето издателство „Ерго“. За сборника говориха преводачът и редакторката на изданието Силвия Чолева. Събитието беше организирано със съдействието на Унгарския културен институт в София с директор г-жа Дьорди Димитров.

За Имре Оравец вече сме публикували информации в сайта ни. Когато прочетох биографичната му справка, разбрах, че той е от авторите, които предпочитат да не се затварят  сред книгите, а предпочита на опознава света, практикувайки най-разнообразни професии.

imre-oravec-cover-front-rekl Точно такъв го видях и в София – имаше вид на човек, който не се плаши от природните стихии.

Имре Оравец обича да пише за зимата. Затова постепенно започнах да оприличавам стиховете му със снега. Някои стихотворения се проточват като големи преспи като че ли до безкрая. Други са съвсем кратки, като малки красиви снежинки.

Само че красотата невинаги е задължителна за поезията на Имре Оравец. Понякога той използва думи, които шокират. Като в стихотворението „Вечеря“, в което до хранещите се в ресторанта, достига смрадта от клетките със зайци, описана с пределен натурализъм.

В тази поезия животът е видян през очите на интелектуалеца, който е избрал да живее сред природата. В урбанизирания ни свят описанията на горите или подробностите от селския бит в стиховете на унгарския поет са като глътки свежест:

Приключение

Днес в землището се залутах на място,

Където не бях стъпвал почти четирийсет години.

Сякаш открехнах

отдавна забравено, пълно

с пожълтели снимки чекмедже.

 

Вечер

Щраква резето в кочината на света

И заблещукват екраните.

На планетата – доволно грухтене и слама.

От разлятата помия литват

И по звездите се стаяват врабчетата.

Едно от любимите ми стихотворения на Имре Оравец е онова, което е дало заглавието на поетичния му сборник на български език.

untitled-2Подходящият ден

Тънък девствен сняг, като воал,

навалял през нощта върху изцапания стар,

не ми дава сърце да го помета,

 

студът отстъпи, въздухът омекна,

слънцето не грее,

но е по-светло от вчера,

защото сивата завеса се дръпна нагоре

и долината пак се провижда,

 

наблизо и далеч никой,

ни в землището, ни на пътя,

ни крадец на дърва, ни минувач,

светът сякаш е опустял,

 

само около хранилката за птици има известно движение,

два едри синигера упорито бият с клюн

задигнатите слънчогледови семена,

 

предпазливо отварям, затварям вратата,

не искам да шумя,

любимата ми още спи,

 

кучетата са добре настроени,

всеки път, щом изляза на двора,

искат да играят с мен,

 

рутинно върша задълженията си,

снова надлъж и шир,

чувствам се лек и свободен,

 

в такъв ден искам да умра.

 

Превод от унгарски Мартин Христов

Българското издание е допълнено от рисунките на Иво Милев, който е влязъл напълно в стила на автора.

Можем само да съжаляваме, че при представянето на сборника с поезия по време на Коледния панаир на книгата в Националния дворец на културата, поради пренаситеност от други събития, гостуването не събра многобройната публика, която Имре Оравец заслужава. Искрено се надявам, че той отново ще гостува в София и българските му ценители ще могат да се срещнат с него.

Автор: Гергина Дворецка

Още по темата в сайта ни:

„Подходящият ден“ 0 избрана поезия от Имре Оравец 

Коледен панаир на книгата и Литературен фестивал – две в едно не е ли в повече?

 

Източник: www.evropaworld.eu