Warning: Undefined variable $curr_category in /home/evropawo/www/www/wp-content/themes/fes/archive.php on line 24

Warning: Attempt to read property "name" on null in /home/evropawo/www/www/wp-content/themes/fes/archive.php on line 24

Премиера на романа „Унтерщат“ от Ивана Щоят-Кучи

На 13 юни в залата на Народно читалище „Пенчо П. Славейков 1921“ беше представен eдин от най-награждаваните хърватски романи – „Унтерщат“ (изд. „Персей“) на писателката Ивана Щоят-Кучи, която лично присъства на премиерата, както и преводачката на книгата на български език Таня Попова.

към статията

„Белвю“ – един роман за съзряването

Романът „Белвю“от словашката писателка Ивана Добраковова (изд. „Наука и изкуство”) беше представен в София по време на Пролетния базар на книгата. Тогава литературният критик Георги Цанков изтъкна, че преводачът на книгата, Асен Милчев, умее и талантливо да представя творбите, които превежда.

към статията

Отзвукът от поезията на Кавафис в България

Преводачката Здравка Михайлова любезно предостави за публикуване на сайта ни пълния текст на изказването си на тема „Отзвукът от поезията на Кавафис в България“ по време на кръглата маса „Международният отзвук от творчеството на Кавафис: една гръцко-българска среща”, която се проведе на 8 март т.г. в Софийския университет в рамките на Дните на Кавафис в София:

към статията

Александрия: градът като умален модел на света

В своите „Есета” първият гръцки Нобелов лауреат – поетът Георгиос Сеферис, казва, че според него „Кавафис изглежда е “най-трудният” поет в съвременната гръцка словесност”. Не е случайно, че около само 154 негови стихотворения растат планини от несекващи студии и критически отзиви.

към статията

Честване на 135-годишнината от рождението на азербайджанския поет Хюсеин Джавид

Азербайджанската национална академия на науките (АНАС) и Посолството на Азербайджан в България, в партньорство с Центъра за азербайджански език и култура към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Къщата-музей на Хюсеин Джавид към АНАС в Баку…

към статията

Впечатления от Пролетния базар на книгата

По време на Пролетния базар на книгата почти всеки ден ходех в НДК. Седмица след приключването на Базара реших да обобщя някои от впечатленията си. Привличаха ме не най-големите издателства, които се радват на масов интерес, а предимно средно големите и малките – там обикновено се отбиват читатели, търсещи нещо по-специално.

към статията

Препрочитаме ли Гогол?

От известно време препрочитам Гогол. Обичам го още от най-ранната си младост, защото съм от поколението, което в часовете по литература задължително изучаваше „Мъртви души“…

към статията

„Камбаната“ на Недялко Славов иска да пробуди човещината

В края на 2016 г. романът „Камбаната“ на Недялко Славов (изд. „Хермес“) получи годишната награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза. Книгата заслужава и наградата, и суперлативите на критиците. Наистина, разтърсващо четиво.

към статията

Имре Оравец беше в София

Унгарският поетът Имре Оравец беше в София по време на Коледния панаир на книгата в НДК за представянето на сборника си с избрани стихотворения „Подходящият ден“. Подборът и преводът са на Мартин Христов, който издаде книгата в своето издателство „Ерго“.

към статията

На парти с Иван Иванич и с неговия автор

След като през лятото прочетохме на един дъх романа на Атанас Раденски „На парти при президента“, имахме удоволствието да посрещнем автора на парти във фондация „Европа и светът“. Писателят беше в България в началото на есента за много кратко, но се радваме, че успя да дойде у нас, за да се видим и да си поговорим за книгата му…

към статията

„Некартографираният“ Кавафис в Париж

Романът „Какво остава от нощта” , (изд. „Патакис”, Атина, 2016) проследява чувственото и естетско пътешествие, което Константинос Кавафис предприема през 1897 г. заедно с брат си Джон в главозамайващия Париж от епохата на fin de siecle, и представлява литературна инвенция на известната гръцка писателка Ерси Сотиропулу

към статията

Писателят Димостенис Куртовик: „Сексът ни е направил хора“

Магическото докосване, превърнало маймуната в човек, е имало пол и той е бил женски. Процесът на еволюиране, който наричаме „антропогенеза”, е свързан с постепенния преход от първобитните, проточовешки групи, живели на стаден принцип, към общности и, в крайна сметка, към организирани общества.

към статията