Великият български бас Борис Христов е бил отстранен от постановката на Римската опера на „Дон Карлос“ на Верди през януари 1958 г., след като устроил истински дуел с мечове на сцената при репетиция с тенора Франко Корели. При сбиването и двамата именити певци получили леки рани по ръцете. За това разказват англоезични вестници от онова време, които открих в дигитализирания архив на Националната библиотека на Нова Зеландия.
Стотина любители на изобразителното изкуство се събраха на 7 март т. г. край езерото „Ариана“, за да участват в пешеходен тур, посветен на големия наш художник Иван Милев. Проявата бе организирана в рамките на инициативата „Литературни маршрути“.
По повод честването на 65-годишнина на катедра „Испанистика“ почетния професор в Университет „Сантяго де Компостела“, Рамон Виярес ще изнесе семинар от три лекции, посветен на историята на Испания през ХХ век
На 3 март България отбелязва своя национален празник – годишнината от подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор, с който страната ни отново се появява на географската карта след пет века османско владичество. Разбира се, това събитие се е посрещнало с радост от българското население. Как обаче нашите сънародници са разбрали какво точно пише в този договор?
Само на 3 март в Националния военноисторически музей посетителите ще имат възможността да видят оригиналното знаме – първообраз на българския трибагреник, един от най-ценните символи на държавността.
Европейската комисия обяви 13 нови обекта, които получават Знака за европейско наследство за 2025 г. като признание за тяхната ключова роля в историята и културата на Европа. България е представена в два обекта
Пътешествието на английския поет и художник Едуард Лиър (1812-1888) през населените с българи земи от Османската империя в средата на 19-и век.
Българският владетел княз Фердинанд поканил по-голямата сестра на Васил Левски при себе си при откриването на паметника на героя в София през 1895 г. и водил няколкоминутен частен разговор с нея. Това става ясно от публикация в новозеландския вестник „Ивнинг стар“, който се позовава на писмо на британския журналист и пътешественик сър Хенри Норман (1858-1939), изпратено от нашата столица.
Неотдавна българските държавни архиви получиха ценно дарение – документи и вещи на княз Александър I Батенберг.Един по-невзрачен документ привлече вниманието ми и даде повод за журналистическо проучване. За него ми помогна, както и при предишни публикации, известната изследователка проф. д-р Искра Шварц от Института за история на Източна Европа към Виенския университет. Става въпрос за телеграма, изпратена до Александър Батенберг през 1887 г. (една година след абдикацията му) от Чирпан до резиденцията му в Дармщат.
На 29 януари, четвъртък, от 16.00 часа на ул. „Черковна“ 92 в София Националният военноисторически музей (НВИМ) открива културната си програма за годината с изложбата „Памет за бъдещето“.
Бившият български монарх цар Фердинанд е участвал в орнитологичен конгрес във Великобритания през 1934 г. и дори е изнесъл анонимно доклад за птиците в Източна Африка, който е бил посрещнат със специален интерес. Това научих неотдавна от публикация в новозеландския вестник „Дънстан таймс“ от 1937 г., която се позовава на твърдения на българката лейди Мюър (Надежда Станчова – б. а.). Тази любопитна новина от миналото се потвърждава и от други статии в чуждестранни медии.
Преди 110 години, в края на януари 1916 г., англоезичната преса по цял свят разтръбява сензационна история, която засяга пряко и българските власти. Оказва се, че британски шпионин под маската на журналист от неутрална страна е успял да проникне на строго охранявания банкет, който цар Фердинанд е дал на германския император Вилхелм II в окупирания сръбски град Ниш. Поради военната цензура този гаф останал в дълбока тайна у нас. Но репортерът-шпионин придобил по цял свят огромна популярност под прозвището „Човекът, който вечеря с кайзера“. Едва през последните няколко години бе разкрита неговата самоличност.