Дебат за външната политика на ЕС
Френският институт в България беше домакин на дебат на тема “Външната политика на Европейския съюз: кои са основите за една всеобща политика?“ Участваха Юбер Ведрин, бивш министър на външните работи на Франция, и Ивайло Калфин, съветник към Европейската комисия. Те разговаряха по въпросите: Дали страните членки подкрепят единна европейска външна политика? Може ли да говорим за съгласувана стратегия при външната военна намеса? Какви са основите за една обща и ефективна стратегия в областта на отбраната? и др. Водеща на разговора беше журналистката в БНР Ирина Недева.
Двамата събеседници бяха на мнение, че не е възможно националната външна политика на всяка страна членка на ЕС да бъде заменена от единна европейска политика, но има нужда от общи действия на международната сцена. Европейският съюз е голям донор и на хуманитарна помощ, макар че невинаги тя се използва по най-добрия начин. А дали европейските ценности трябва да се разпространяват извън Европа също е спорно – обърна внимание Юбер Ведрин, защото хората по света казват, че си имат свои ценности.
„Не можем да налагаме нашия модел на другите – допълни Ивайло Калфин. – Не бива да надценяваме ролята на Европа. Тя не е лидер в света.“
Бившият министър на външните работи на Франция се съгласи, че Европа не е лидер в световен мащаб, но тя трябва да бъде единна и силна. Само че силата й няма да се постигне чрез стотиците директиви, включително и за големината на краставиците. Очертава се нестабилна система във външната политика на света и европейците трябва да имат общо виждане за нея.
В разговора стана дума и за отношенията ЕС-Турция, ЕС-Русия, Ес-САЩ.
По темата за бъдещето на НАТО Юбер Ведрин припомни, че след края на Втората световна война западноевропейските страни поискаха помощ от САЩ пред заплахата от Сталин, а тази помощ не им е била наложена отвъд Океана. Очевидно европейците не са способни да пазят Европа.
„Европа обаче може да бъде един от силните фактори по важни теми на съвремието ни“ – коментира Ивайло Калфин.
Гостите във Френския институт се включиха в дебата с въпроси за ЕС след Брекзит, за способността на ЕС да пази външните си граници, за лидерството на Европа в световен мащаб, за проблема с бежанците, за заплахата пред Парижкото споразумение във връзка с измененията на климата след решението на американския президент Доналд Тръмп да оттегли подписа на страната си от него.
Юбер Ведрин заяви, че не е сигурен дали Брекзит реално ще се осъществи докрай и посъветва да почакаме и да видим какво ще стане през следващите три години. Относно лидерството на Европа, която в момента изглежда доста разединена, той се върна към отминали исторически епохи, когато европейските държави не са били обединени помежду си, но поотделно са колонизирали целия свят, така че лидерството не бива да бъде самоцел. Той повтори, че уважава европейските ценности, достиженията на Европа в областта на човешките права, но те не могат да се налагат на други страни по света. Относно Парижкото споразумение за климата Юбер Ведрин изрази увереност, че американският президент Доналд Тръмп не може да го обезсили и поздрави новоизбрания френски президент Еманюел Макрон за идеята му да покани американски учени, занимаващи се с климатичните промени, да дойдат да работят във Франция.
По проблема с бежанците Ивайло Калфин беше категоричен, че Дъблинското споразумение е несправедливо и трябва да се промени, защото то задължава страните по границите на ЕС да поемат основната тежест от бежанския поток. Според него, Европейският съюз може да направи много повече от всяка страна, взета поотделно, но има и национални отговорности, която страните трябва да поемат.
В края на дебата водещата Ирина Недева зададе въпроса какво ще стане, ако изгубим европейската си мечта.
Юбер Ведрин заяви, че европейското обединение не е започнало като осъществяване на мечта, а по съвсем конкретни, рационални съображения. По-късно Франсоа Митеран и Хелмут Кол заговориха за европейска мечта, но Европа няма нужда от мечти, а от конкретни решения.
„Този път няма да се съглася с уважавания ни събеседник“ – каза Ивайло Калфин и обясни, че за България и страните от бившия социалистически блок Европа беше мечта за промяна към по-добър живот. Оттук идва и евроскептицизмът в Централна и Източна Европа, защото ние продължаваме да мислим, че ЕС ще ни реши всички проблеми и има разочарование след свръхочакванията.
Автор: Гергина Дворецка
Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.
Сродни публикации в сайта ни:
„Европа: протекционизъм или свободен обмен?“
„Какви да бъдат ценностите на Европа?“
Източник: www.evropaworld.eu