Довиждане, скъпа Ива Марксфелдова!

Публикувано:
06:44ч / 30.01.2022г
Брой прочитания:
804
Брой коментари:
0

На 27 януари 2022 г. в посолството на Словашката република в София имаше празник. Това повтори няколко пъти посланикът на страната у нас, Н.Пр. Мануел Корчек. Наистина трябваше да го повтаря, защото се бяхме събрали, за да кажем „довиждане“ на прекрасната Ивана Марксфелдова, консул и културен аташе при посолството, а от тази раздяла, макар и –  надявам се – временна, на всички ни беше тъжно.

За 3 години и 8 месеца Ива, както свикнахме да я наричаме още със самото й пристигане в България, ни накара да я почувстваме толкова близка, като че ли винаги сме я познавали. Толкова лъчезарен и отзивчив човек веднага влиза в сърцето на всеки, който по един или друг повод е контактувал с него. Н.Пр. Мануел Корчек припомни колко много хора, на които е съдействала като консул, са изпращали впоследствие в посолството благодарствени писма заради помощта й.

Присъствала съм на изпращането на немалко чужденци, работили у нас – представители на дипломатическия корпус или на културните институти на своите страни. Обикновено това са неформални събирания, на които всеки поканен лично се сбогува с отпътуващия, пожелава му успех на новия пост някъде другаде по света, дава му малък подарък за спомен.

Ивана Марксфелдова беше избрала да се сбогува с България с… музикално-поетична програма. За водеща беше поканила поетесата Димана Иванова, която е и част от екипа на Чешкия център в София. Талантливата българка е влюбена в Словакия, посветила й е немалко свои стихотворения. В програмата се включиха поетите Иван Христов и Петър Чухов, известни и като музикално дуо: Иван свири на кавал и пее, а Петър е китарист. Стихове и на тримата прозвучаха на тържеството в чест на Ива Марксфелдова на български и в превод на словашки.

Димана Иванова представи стихосбирката на Иван Христов „Любовен речник“, преведена и излязла и в Словакия. Двамата четоха стихове от българското и словашкото издание. От своя страна, Иван представи най-новия поетичен сборник на Димана, „Розово слънце“ (снимката вляво), вече преведен на словашки. Издаването му там предстои. Отново последва четене на стихотворения от него на двата езика, като текстовете на словашки артистично изпълни Ивана Марксфелдова (снимката вдясно). В този момент си спомних как през юни 2019 г. пак в посолството на Словакия беше представена първата книга на Димана Иванова, издадена на словашки, „Som ako morská voda“. Тогава Ива отново се включи вдъхновено в четенето на стихове от книгата и двете с поетесата изнесоха истински поетичен спектакъл.

На тържеството в Словашкото посолство на 27 януари чухме и кратки стихотворения от Петър Чухов, също преведени на словашки (снимката вляво).

След музикално-поетичната програма Ива говори емоционално на перфектен български за любовта си към България и благодари на присъстващите в залата, че са уважили поканата й, защото с всеки един от нас я свързва нещо специално. Сред гостите бяха посланичката на Куба Н.Пр. Каридад Ямира Куето Милиан със сина си, Барбара Беричич, първи секретар в посолството на Словения, Силвия Дерибеева от екипа на Чешкия център, председателят на Чехословашкия клуб „Т.Г. Масарик“ инж. Емил Тодоров, както и хора, които по един или друг повод са работили с Ивана Марксфелдова.

В един момент си помислих, че програмата наистина беше чудесна, но Ива предпочете на това тържество, организирано в нейна чест, да остане на заден план и да даде възможност на български творци, приятели на Словакия, да се изявят.

Вечерта обаче не беше свършила. Водещата даде думата на хората в залата. И тогава настъпи втората, не по-малко затрогваща част на това събитие. Гостите се надпреварваха да вземат думата и да говорят за Ива. Самата Димана Иванова й изказа искрената си благодарност за подкрепата на много нейни изяви. Благодари й Иван Христов за съдействието й словашки поети да участват в организирания от него Международен фестивал „Софийски метафори“, както и Петър Чухов, че редовно е присъствала на литературните събития, чийто домакин е бил в Столична библиотека. Огромен букет червени рози подари на Ива Александър Димитров, единственият останал жив от тримата български студенти, протестирали срещу нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия през 1968 година (другите двама, Едуард Генов и Валентин Радев, са вече покойници). „Словаците и чехите ме научиха какво е свобода!“ – каза той развълнувано.

Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния културен институт към Министерството на външните работи (снимката вляво), припомни за успешната съвместна дейност с Ива, в резултат на която беше показана фототипната изложба „Значими жени в историята – от Братислава до Русе“. Анелия Райчева, отговаряща за културното сътрудничество в посолството на Дания, говори с възторг за съвместната си работа с обаятелен и отговорен човек като Ива и й пожела винаги да си остане такава. Председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова сподели колко силно впечатление й е направила отзивчивостта на Ива Марксфелдова към журналистите, личното й участие в срещите на Н.Пр. Мануел Корчек с членовете на СБЖ.

Пристигналата от Бургас специално за тържеството Алберта Алкалай, основателка и председателка на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ (снимката вдясно, разказа как благодарение на Ива Марксфелдова в последното издание на литературния конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“, провеждан от организацията, са се включили много словашки младежи. Проф. д-р Владимир Пенчев, директор на Института по етнология и фолклористика при БАН и съпруг на известната бохемистка Анжелина Пенчева, която също присъстваше на тържеството, поднесе голям букет на Ива, изразявайки своето уважение към нея.

Така, без самата Ивана Марксфелдова да прави публична равносметка за направеното от нея през близо 4-годишния й мандат в България, вместо нея спонтанно и с искрено желание го направиха гостите на нейното изпращане.

Лично аз запазвам скъп спомен от изключителната й сърдечност, когато сме се срещали на събития с участието на Словашкото посолство, и от готовността й винаги да ми предостави  информацията, която ми е била необходима в журналистическата работа. Намерих в семейния ни архив нейни снимки и добавям тук две от тях. Едната е от споменатата по-горе премиера на стихосбирката „Som ako morská voda“ – стихове на Димана Иванова, преведени на словашки от изтъкнатия българист доц. Игор Хохел. Вляво е известният преводач от словашки Асен Милчев, а вляво – журналистът Владимир Дворецки. На другата снимка съм до Ивана край щанда на Словашкото посолство при отбелязването на Европейския ден на езиците на 26 септември 2019 г. в Музея на земята и хората

Както самата Ива, така и повечето от присъстващите на нейното изпращане на 27 януари, на моменти трудно скриваха сълзите си при мисълта, че тя скоро ще отпътува за родината си. Успокоява ни обаче мисълта, че голямата й обич към България ще я върне отново тук, затова не можем да говорим за сбогуване.

Очакваме те отново у нас, скъпа Ива!

Гергина Дворецка

Повече снимки от ъбитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu