Фани Попова-Мутафова се появява като епизодичен образ в криминално-политическия роман „No derrames tus lágrimas por nadie que viva en estas calles“ (Не проливай сълзите си за никого, който живее на тези улици“) на живеещия в Испания аржентински писател Патрисио Прон. Това произведение е публикувано на испански език в Барселона през 2016 г., но след това е преведено и издадено на италиански, немски и английски (във Великобритания и САЩ).

Популярната наша авторка на исторически романи е привлякла вниманието на Прон с участието си в учредения по инициатива на властите в нацистка Германия Европейски писателски съюз (ЕПС). Както е известно, за тази си дейност тя е била осъдена от т. нар. Народен съд на 7 г. затвор, от които излежава само 11 месеца (според други източници – седем месеца) по здравословни причини.

На снимката: Фани Попова-Мутафова си говори с нацисткия офицер Вилхелм Хегерт, ръководител на литературния отдел на министерството на пропагандата, застанала заедно с други европейски писатели пред паметника на Гьоте и Шилер във Ваймар през октомври 1941 г. Снимка: audiovis.nac.gov.pl

Фани Попова-Мутафова е включена от аржентинския литератор във въображаема конференция на ЕПС във фашистка Италия през април 1945 г. По време на срещата загива мистериозно един от участниците – италианският писател Лука Борело. Неговата гибел става обект на разследване 30 години по-късно от страна на главния герой на романа – политическия активист Пиетро Линден, който проучва документацията на свой преподавател фашист, убит през 1977 г., и открива, че той е поръчвал книги на свои съмишленици, участници в ЕПС. Линден се свързва с четирима от тях, които още са живи, и ги интервюира, за да разкрие истината за събитията от края на Втората световна война.

Фани Попова-Мутафова се появява само мимоходом в спомените на двама от интервюираните персонажи – Оресте Калосо и Еспартако Бояно. Калосо отбелязва пристигането на българската писателка с „неправдоподобно“ име, заедно с датчанина Свенд Фльорон, холандците Ринтсе Питер Сибесма и Хенри Брунинг и румънеца Йон Сан-Джорджу (реално съществували участници в срещи на ЕПС във Ваймар). Бояно обаче описва подробно изказването на Фани Попова-Мутафова, в което тя се обявява против пропагандата в литературата. Някои от присъстващите кимали в знак на одобрение. Но Сибесма надигнал глас на фона на неодобрителните възгласи от испанския и германския сектор. Нидерландският литератор заявил, че за един писател няма по-важна задача от тази да създава пропаганда в полза на една нация, която се бори за своето оцеляване. След това последвала бурна дискусия между привържениците на двете гледни точки.

В бележка в края на романа си Патрисио Прон уточнява, че е сложи в устата на Фани Попова-Мутафова думи от лекция, изнесена от испанския философ Мигел де Унамуно през 1934 г. Той добавя и биографични справки за споменатите в произведението си писатели. Прон изтъква, че Попова-Мутафова е „автор предимно на исторически романи, които се стремят към психологическа дълбочина, и е била най-популярната писателка в страната си преди и след като е писала панегирици за Адолф Хитлер и Бенито Мусолини“. Аржентинският литератор допълва, че тя не е публикувала нищо между 1939 и 1972 г., когато излиза от печат последният й роман за Петър Берон.

48-годишният Прон е известен писател и литературен критик. Той е лауреат на няколко литературни награди, включително и на престижното испанско отличие „Алфагуара“ през 2019 г. за романа му „Утре ще имаме други имена“. През същата година Прон представи в Мадрид испанското издание на „Естествен роман“ на Георги Господинов. През март т. г. пък той публикува положителна рецензия за „Времеубежище“ във в. „Ел Паис“.    

Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu