Големият финландски архитект и дизайнер Алвар Аалто (1898 – 1976) дотолкова е бил запленен от древногръцката архитектура, че през 1925 г. е проектирал за къщата на брат си („Каса Вяйно“) в Алаярви класически средиземноморски атриум.

Това е само един от любопитните факти, които гръцкият архитект Константинос Ксантопулос привежда в своята богато илюстрована книга „Алвар Аалто и Гърция: Проследявайки нишката на Ариадна“, изд. МЕЛИСА (Alvar Aalto and Greece: Trailing Ariadne’s Thread, MELISSA Publishing House), която е увлекателно изследване на живота и търсенията на финландския гений.

Връзката между автора и великия Аалто не е само професионална. Гръцкият архитект, който разделя времето си между Атина, Хелзинки и София, е съпруг на посланика на Република Финландия у нас, Н.Пр. г-жа Кристина Кувая-Ксантопулос, и познава добре културата на северната страна. Арх. Ксантопулос изтъква, че е правил нещо като „поклонническо пътуване“ из Финландия, за да се запознае лично с шедьоврите на Аалто. Той признава в предговора, че е бил помолен от почетния професор Том Симонс от Университета „Аалто“ да напише кратко изложение за взаимовръзките между Аалто и Гърция, които биха могли да разкрият още един негов културен афинитет. Арх. Ксантопулос очевидно е приел присърце тази задача, което му е коствало доста ровене из архивите, но резултатът е интересен и за неспециалистите.

Оказва се, че Аалто е идвал само два пъти, и то за кратко, в южната ни съседка – през 1933 г. и 1953 г. Той обаче е имал достъп до пътеписите и впечатленията от Гърция на своите колеги-сънародници Георг Теодор Полихрон Шевиц (1815-1862) и Якоб Аренберг (1947-1914), Уско Нистрьом (1861-1825) и Хилдинг Екелунд (1893-1984). Арх. Ксантопулос е издирил редица техни рисунки на Акропола и други древногръцки сгради и обекти, с които се е запознал и Аалто. През 1916 г. той споделя колко е развълнуван, че от сутрин до вечер изучава изкуството на древен Крит и Микена. „Ние летим в ярка слънчева светлина – първият елински ден от моя живот“, пише младият тогава архитект.

За съжаление, великият финландски творец не е водил дневник, което е усложнило задачата на гръцкия му изследовател. От заглавието на книгата му може да се направи изводът, че проследяването на митарствата на Аалто е било почти толкова трудно, колкото намирането на Минотавъра в прочутия лабиринт на о-в Крит. За щастие, арх. Ксантопулос е открил редица документи в гръцки и финландски архиви и библиотеки, които са му позволили да реконструира пътуванията на госта от Севера. Първия път Аалто е участвал в четвъртия Международен конгрес на съвременната архитектура (CIAM), проведен през 1933 г. в Атина, който се смята за крайъгълен камък на модерната архитектура и урбанизъм. Тогава той вече е осъществил някои свои знакови проекти като градската библиотека във Виипури (Виборг), сградата на вестник „Турун саномат“ (с колони, разположени като в древногръцки храм), туберкулозния санаториум в Паймио и др., които са му донесли известност и извън пределите на родината му. Аалто е много натоварен и затова пропуска първия етап от конгреса – плаването от Марсилия до Атина. Но въпреки това, макар да отсъства, в речите си участниците възхваляват гения на „магьосника от Севера“. Аалто е пратил като свой представител на кораба Нилс-Густав Хал, който в писмо му описва конгреса в доста мрачни краски. Едва в началото на август 1933 г. финландският архитект пристига в Атина с нощния влак от Солун. Във влака той среща красиво момиче с гипсиран крак. Гипсът по странен начин му напомня за неговите „копнеж“ по древна Гърция. Няколко дена по-късно Аалто отплава заедно с останалите делегати обратно за Марсилия. Арх. Ксантопулос е успял да открие негови снимки, направени на борда на гръцкия кораб „Патрис II“. Изследователят е намерил и текста на негово изказване на немски език, в което Аалто критикува проекторезолюцията на конгреса. Но както пише неговият биограф Йоран Шилт, вместо да участва в дебатите, финландският гений предпочел „да седи в сянката на Партенона“. Именно там той решил, вместо да проектира еднотипни, стерилни градове в духа на конгреса, да създава модерни градски центрове със същото монументално достойнство и практична функционалност като Акропола едно време. Както пише в писмо до първата си съпруга и негова съмишленичка Айно Аалто (1894-1949), „Вчера и днес прекарах цялата сутрин на Акропола… Седенето в сянката на руини на храмове в крайна сметка се оказа много симпатично, сравнено със заседанията и музеите. Направих много снимки, ще видим как са излезли“.

Тогава финландският творец не е носел скицник и не е правел рисунки, както е постъпил при второто си посещение в Гърция 20 години по-късно. Междувременно обаче той вероятно е поддържал контакти с няколко свои гръцки колеги, с които се е запознал на конгреса в Атина, и най-вече със Стамо Пападаки, който също като него работи в САЩ през 40-те години на ХХ в. Арх. Ксантопулос е открил и кореспонденция между Аалто и Кристиан Зервос, които са станали приятели след конгреса в Атина. Когато финландският творец посещава Париж през 1937 г., Зервос го запознава с редица авангардисти като скулптора Константин Брънкуш (известен и като Бранкузи). А гръцкият скулптор Михалис Томброс представя нашироко творчеството на Аалто в своето списание „ХХ век“, със съдействието на самия архитект от Севера.

Според арх. Ксантопулос, второто пътуване на финландския творец до Гърция е било повлияно от запознанството му през 1952 г. с Йоран Шилт, който често обикалял с яхта гръцките брегове. Освен това Жан-Жак Барюел, който работел в офиса на Аалто, посетил средиземноморската страна през 1951 г. и вероятно е показвал на шефа си скиците си от Делфи. Самият Барюел освен това пише в датско списание 12 години след смъртта на финландския гений, че веднъж Аалто го викнал в кабинета си, за да разговарят с гостуващия в Хелзинки френски археолог Жорж До, който тогава бил директор на Екол Франсез в Атина. Според него, Аалто и До станали добри приятели. След като финландският творец се оженил за втората си съпруга Елиса през 1952 г., Барюел пратил телеграма на До, в която го осведомявал, че „младоженците“ ще отидат в Атина и искат да посетят Екол Франсез. Арх. Ксантопулос се съмнява в дълбочината на „приятелството“ между Аалто и До, но изтъква, че е вероятно френският археолог да е посъветвал финландския творец да посети Делфи и о-в Делос. Изследователят подчертава, че данните за втората визита на гения от Севера в Гърция са оскъдни, но привежда много интересна находка. В доклад за 50-годишнината на Националния пенсионен институт (НПИ) в Хелзинки от 2006 г. се изтъква, че паркът на емблематичната сграда е повлиян от „италиански или гръцки села, или храмови места“. В същия документ се цитира молба от Аалто до борда на Финландската банка, в която творецът моли да бъде финансирана негова научно-изследователска мисия до няколко страни, включително Гърция, с цел да получи вдъхновение за проекта на НПИ. В него пише, че предстои на 17 април 1953 г. да се отправи на пътуване из Швейцария, Северна Италия, Гърция и Дания. По време на това пътешествие предстояло да направи архитектурни изследвания в Делфи, Миконос и Епидавър специално за архитектурните детайли на главната сграда на НПИ. От телеграми, изпратени от секретарката на Аалто, както и от писмо на Елиса, става ясно, че творецът и съпругата му са прекарали десетина дена в Гърция (в края на април и началото на май 1953 г.). Те са разгледали Атина, Делфи, Олимпия, Микена, Епидавър и островите Миконос и Делос. За щастие, Аалто е направил редица скици и рисунки, които са запазени в архива му в Ювяскюля.

Досега никой изследовател не е открил преки свидетелства за влияние на второто пътуване из Гърция върху творчеството на гения от Севера. Както обаче изтъква арх. Ксантопулос, през 1955 г. Йоран Шилт прави алюзия за цитат на Аалто, в който великият архитект свързва основаването на Музея на финландската архитектура (МФА) с идея, произхождаща от древногръцките институции. А самият творец в реч, произнесена през 1963 г., казва във връзка с МФА: „Тези от нас, които са посетили Делос – главният политически и религиозен център на Атинския съюз, знаят, че той не е служил пряко за тази цел – той е бил клиринговата къща на съюза, но е служил точно за такъв вид кооперативна институция, за каквато говоря“.

Екипът на фондация „Европа и светът“

Източник: www.evropaworld.eu