Гръцки писател представя у нас романа си „Марийки“

Публикувано:
11:57ч / 07.12.2022г
Брой прочитания:
224
Брой коментари:
0

На 8 декември от 16:00 часа на сцената на Софийския международен литературен фестивал в Мраморното фоайе на НДК ще бъде представен гръцкият писател, поет, преводач, сценарист, драматург и режисьор Илиас Фрагакис, който е на едномесечна резиденция в Къщата за литература и превод. Разговора за неговото творчество, за последния му роман „Марийки“ („Marikes”), за взаимовръзката между литературата, киното и театъра ще води писателят Христос Хартомацидис, с участието на Янис Лиолиос, председател на сдружение „Аристотел – културен мост“ и автора. Откъси от романа ще прочете Марина Деливлаева, преводачка, преподавателка по гръцки език и главнa редакторка на списание за изкуства Jasmin.bg. Разговорът ще се води на български език.

Романът „Marikes” («Μαρίκες», изд. „Естия“, Атина, 2021) или в буквален превод „Марийки“ проследява 24-часовата одисея на персонажите, чиито житейски орбити се пресичат около съдбата на група малолетни бежанци от Близкия Изток в Атина. Срещата ги принуждава да се върнат към миналото си, да премислят политическите си възгледи, да погледнат по нов начин на историческите събития в Европа, които маркират животите.

Преди година, миналия ноември, в атинската книжарница IANOS се състоя премиерата на дебютния роман на Илиас Фрагакис „Марикес“ (в превод означава „Марийки“), представен от поета, дипломат и доктор по философия Никос Влахакис, автор на книги със стихове, сред които и стихосбирката „Орлов мост“, и от социолога проф. Йоргос Плиос, и двамата възпитаници на софийската Алма матер.

„Марийки (“Marikes“) е Одисея, която се разгръща в Атина в рамките на едно денонощие, в навечерието на Нова година (един от многото символи в книгата). Главните герои са непридружавани малолетни бежанци, група неонацисти, албанска проститутка, украинец дошъл на „активистки“ туризъм в Атина (Фрагакис казва, че той е изковал този термин, за да обозначи хората, пристигащи в чужда страна за участие в акции на някаква организация), двама полицаи, двама старци, участвали в Гражданската война (1946 -1949), стояли „от противоположните страни на барикадата“ – единият политически бежанец, живял в България, – а сега близки приятели, без дори да знаят какво ги свързва, макар да предстои да го разберат малко преди края на романа. Расисти, сводници нацисти, които продават млади момичета чужденки на мигранти и които безконтролно и толерирани от закона излизат да се „забавляват“, като преследват „мургавели“, стигайки и до екстремно престъпление.

В романа има един котарак скитник, който живее на крайбрежието в Рафина, едно от крайморските предградия на Атина, и се разхожда, където му скимне, наблюдавайки всичко и намесвайки се там, където прецени за добре. Окаяният къмпинг край брега на морето, гробница за изтръгнати от корен хора, изхвърлени от морето, което се опитват да прекосят е и „депозитар“ за „белокожи отрепки“, които кризата е принудила да живеят в каравани на открито.

Появил се сякаш отникъде труп предизвиква огромно брожение в къмпинга. Млада жена е удушена, пребита до смърт, изнасилена, с изтръгнато сърце и татуировка с албанския орел, с изрязани с нож върху кожата й нацистки символи.

Сред героите на романа е и Владимирос, син на някогашен политемигрант. Роден и израснал в България, следвал социология, копнеещ по непознатата си родина, чужденец навсякъде, който се опитва да помага на малолетни непридружавани бежанци, изостанали в Гърция и опитващи се да оцеляват там.

Личното преживяно и опитът на автора от времето на бежанската криза са част от канавата на романа, изтъкан и върху редица автобиографични мотиви. Също като своя герой той е работил с бежанци по време на мигрантската криза, кулминирала през 2015-2016 г., отгласът от която все още разтърсва социалната тъкан на Гърция. Натрупаният материал за проучване и личното свидетелство обаче не изместват фокуса към документалистиката. Лично преживяното е дестилирано в белетристика, в литературна фикция.

В романа двама млади бежанци се опитват да забравят какво са преживели и да започнат отначало живота си в Европа. Прокълнати души, които не се предават и все още се надяват. Двама ядни полицаи, на които им е било „натресено“ да бъдат дежурни на Бъдни вечер и са им се провалили плановете за празнична вечер при Панделидис, търсят кой да плати за това. А този някой със сигурност няма да бъде по-висшестоящо от тях началство. Дали жертвата на жестокото убийство е албанска проститутка, осмелила се да се влюби в млад бежанец, клиент, и нарушила всички правила на професията?

Какво общо може да има между цялата тази пъстра сган и как са свързани те помежду им? Отговорът знае само котаракът Титакос, (алтер его на автора), господар на плажа „Марикес“, любимецът на къмпинга „Евтихия“, скитникът, който се мята в автобуси, слиза, където реши, и се чувства като у дома си навсякъде – от Рафина до Ексархия, квартала на свободомислещите, а и анархомислещите в центъра на Атина.

На българската публика предстои среща с една история за чужденци, дошли от други места, и за хора – чужденци в собствената им родина. История с маски, които едни носят като защитни, а други, за да се скрият от собствената си самоличност.

Здравка Михайлова, Атина

Илиас Фрагакис е роден в Атина. Режисьор, сценарист, писател, поет, преводач. Следвал е социология в Софийския университет, политически науки в Атинския университет „Йоанис Каподистриас“, музика в Атина и режисура във Висшата школа за филмово изкуство „Ставракакис“ в Атина. Занимава се изключително с кино и театър, пише литературни текстове.

Автор е на повече от двайсет сценария, някои от които в съавторство с други (К. Стофорос, Хр. Ефтимиу, П. Кустас), на късометражни и документални филми, на сериали.

Преподавал е майсторски клас по писане на сценарий в държавни професионални школи, както и режисьорско майсторство, естетика на образа, актьорско майсторство.

Режисирал е късометражни, документални филми, сериали, театрални постановки (на сцената на Националния театър, на общински окръжни театри, на независими театрални сцени). Награждаван в Гърция и чужбина (награда „Котронис“ за най-добър филм – кинофантастика, за филма “Hot Line“, на който е сценарист и режисьор; награда на Кинофестивала в Торино за документалната творба „Бавен полет“; Гърция е представена (и отличена) на Фестивала на монологични форми на Международния театрален институт, проведен в Бангладеш, с постановката му на „Орест“ от цикъла сценични монолози на Янис Рицос „Четвърто измерение“ (едноименно българско издание на книгата от изд. „Фондация за българска литература“, София, 2002, поредица „Аквариум Средиземноморие“, превод Здравка Михайлова, Яна Букова).

Автор е на две театрални пиеси и на стихове за песни.

Превеждал е антична драма, сценични произведения от английския и френския класически репертоар, както и съвременна драма. Също така поезия и културологични студии, сред които студията на Богомил Райнов „Масовата култура“, част от нея е издадена в сборно издание

Някои от негови книги са: превод на „Орест“ от Еврипид (изчерпан), стихосбирката „Писма до една жена“ (изд. „Трака“ 2019, второ издание от изд. „Енипнио“ 2020), разказът му със заглавие #System Failure е включен в антологията „Светът от вчера, светът от утре“ – триезично издание на гръцки, испански и португалски (изд. „Кастаниотис“ – Фестивал на иберийските и латиноамерикански литератури ЛЕА-Атина, 2020).

През 2019 г. излиза стихосбирката му „Писма до една жена“. Нещо магическо се случва, докато четеш „Писмата“: без да разбере как, читателят, който разгръща страниците й като получател, полека-лека се отъждествява с изпращача. Всичко се смесва, всички преминават с лекота от една роля в друга, тъй като разделителните линии непрестанно се изместват, от стих в стих, а ние се намираме ту от едната страна, ту от другата. Читателят е ту жената, ту поетът. Корицата на книгата може да видите вдясно.

Три негови хайку са включени в антологията „Пролетни хайку“ (изд. „Анемологио“, 2021).

Илиас Фрагакис е бил директор на Окръжния театър на Родос и на Общинския театър на Керацини-Атина.

Член е на Съюза на гръцките режисьори, на Международния театрален институт, на Форума на европейските режисьори, член-съосновател на Международната асоциация на университетските театри. Бил е представител на Гърция в Европейската федерация на създателите на аудиовизуални продукти (FERA).

 

Източник: www.evropaworld.eu