Ивайло Диманов отпразнува рождения си ден с нова книга

Публикувано:
09:34ч / 11.03.2019г
Брой прочитания:
398
Брой коментари:
0

„Концерт за славей и валдхорна“ е заглавието на новата стихосбирка, с която поетът Ивайло Диманов отпразнува рождения си ден, 6 март, в клуб „Журналист“ на СБЖ. Поетът-бард изнесе концерт от песни по свои стихове. На финала изпя песента по стихотворението си за добрите хора, която е посветил на без време отишлия си от този свят негов баща, но този път посвещението беше и на паметта на още един обичан и уважаван човек – проф. Александър Федотов, който е астрален близнак на Ивайло – роден е на същата дата и същата година.

Много приятели и колеги по перо уважиха празника на поета, някои от тях дойдоха от провинцията специално за случая. Затова и опашката за автографи накрая беше голяма.

53165256_1041569099360446_1948586216488173568_nОнези, които харесват стиховете на Ивайло Диманов и очакват с интерес всяка негова поетична изява, ще открият, че в новата си стихосбирка поетът, владеещ до съвършенство класическия стих, все по-често отпуска юздите на своя Пегас и го оставя артистично да прави свободни стъпки, докато отново лежерно влезе в ритъм. Грижата за точната рима е изместена от спонтанността на чувството и това придава на стиха друг чар. Като дрезгавите нотки в гласа на Висоцки. Или като звуците от „ръждясала валдхорна“, която се появява в стихотворението, дало заглавието на книгата: „…в душата ми звъни ръждясала валдхорна“.

Бих определила „Концерт за славей и валдхора“ като джаз концерт, в който Ивайло прави своите интерпретации по мотиви от любими автори, от любими песни. Това личи и от заглавията: „Малкият принц“, „Старецът и морето“, „Et si tu n’existais pas“, „Пока земля еще вертится“… В някои случаи цитирането на познато заглавие е втъкано в самото стихотворение: „Остана само физиката на тъгата“ („Партитура за капандура“)

Често поетичният диалог е с Вапцаров: „Какво ще ми дадеш, историйо, от виртуалните си страници“, „За него, живота!“…  Понякога вариациите по Вапцарови стихове е с леко намигване: „Ти помниш ли морето и чехкините? И онзи див копнеж по Керуак и Пърпъл“.

Тези вариации по чужди творби намират своето обяснение в стиха:“Четете, за Бога, мъртвите класици,/ но и живите понякога четете!“. Ивайло Диманов показва как произведенията на другите автори могат да обогатяват творчеството на талантливия поет, но стилът му да си остане самобитен, разпознаваем в поетичния поток.

В „Концерт за славей и валдхора“ го има и вечния копнеж по любов, но и гняв срещу подредбата или по-точно безредието на съвременния свят. Особено затрогващи са стихотворенията за безпределната обич на бащата към неговата дъщеря.

Една книга, в която поетът все повече предпочита да даде воля на чувството, без да го ограничава в класически форми, но независимо от формата, поезията на Ивайло Диманов е силна заради искреността си.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu