Как новозеландският поет Кевин Айърланд описа Задушница в София преди 65 години

„Задушница“, Иван Мърквичка, 1890 г. Снимка: Уикипедия
В серия от публикации на сайта на Фондация „Европа и светът“ разказах за „българския“ период от живота на новозеландския поет и преводач Кевин Айърланд (1933-2023). Той е пребивавал у нас през 1959-1961 г. и за кратко през лятото на 1969 г. Айърланд е описал своите преживелици в своята мемоарна книга „Назад-напред“, която преведох от английски, а Фондация „Европа и светът“ я издаде през м. г. Тъй като утре, 22 февруари, се пада Задушница, реших да споделя с вас един откъс от „Назад-напред“, в който Кевин описва как посещава гроба на своята тъща – майката на българската му съпруга Дона Маринова. Авторът не уточнява кога точно се развива действието, но по всяка вероятност става дума или за края на 1959 г., или за началото на 1960 г. Този епизод, който се разиграва на софийско гробище, ми напомни за картината на Иван Мърквичка „Задушница“ от 1890 г.

Дона Маринова, 1960 г. Снимка: семеен архив на Кевин Айърланд
Откъс от мемоарната книга „Назад-напред“ от Кевин Айърланд
Тъй като майката на Дона бе починала, бях озадачен един ден, когато ме поканиха да се срещна с нея. Това бе на годишнината от смъртта є, така че отидохме на гробището, където бе погребана, с малка пътна чанта, чието съдържание бе завито с кърпа за бърсане на чинии.
На гробището взехме назаем сгъваема масичка и я разтворихме над гроба. Официално ме представиха на тленните останки, които бяха някъде отдолу. Отвориха пътната чанта и развиха кърпата, при което се появи голяма бутилка със сливова ракия (мазна, кехлибарена, неподсладена, смъртоносна напитка от сливи) и едрозърнест безквасен хляб. Похапнахме от този “погребален хляб” и отпихме от бутилката, след това хвърлихме трохите върху гроба, а останалото съдържание на бутилката изляхме отгоре. “Това е за мама, да яде и пие”, обясни Дона.
И други семейни групи ядяха и пиеха, и преливаха гробовете на своите покойни роднини, за да утолят жаждата им в отвъдното. Децата се търкаляха между гробовете и цялото място изглеждаше като зона за пикник. “Това е старата средиземноморска религия. Тя никога не е била забравена”, продължи Дона и описа как източноправославната църква е съумяла да се приспособи към традицията и как новият режим също намерил за по-удобно просто да си затваря очите пред това. Дори на комунистически атеистични погребения можело да се слагат монети в ръцете на трупа. „Те са, за да се плати на салджията, за да се прекоси Реката на Смъртта”.
Още по темата на сайта ни:
Мемоарите на Кевин Айърланд вече са достъпни за българските читатели
Източник: www.evropaworld.eu