На снимката горе: среща с италианската писателка Джулия Каминито, водещ: Георги Тошев, 11 декември 2025 г.

Едно от културните събития, които ми доставиха голямо удоволствие през отминаващата година, за пореден път беше Софийския международен литературен фестивал, койо се проведе от 9 до 14 декември 2025 г. в Мраморното фоайе на НДК. Във времето на равносметки реших да събера на едно място фоторепортажите, които направихме с Владимир Дворецки по време на 13-ото издание на фестивала. Ще намерите линковете към тях в настоящата публикация.

Поздравления за кураторите на програмата – проф. Амелия Личева и доц. д-р Дария Карапеткова на перфектните преводачи и всички доброволци, които съдействаха всеотдайно за провеждането на фестивала!

Момент от 13-ия Софийски международен литетатурен фестивал, на първия ред вляво са проф. Амелия Личева и доц. д-р Дария Карапеткова

Впечатленията си от всяка среща, на която сме присъствали, няма да описвам подробно. Ще го правя, когато след време представям някоя от книгите на съответния автор. Още в самото начало обаче ще споделя едно наблюдение, което държа да спомена.

Хубаво е, когато за водещ на среща с чуждестранен гост, е поканен негов колега, български писател. Ако обаче водещият започне твърде често да прави паралели между госта и себе си, напомняйки постоянно, че и двамата са пишещи хора, фокусът на разговора се измества от чуждестранния автор върху приликите между двамата, а едва ли това е целта.  Освен това, въпроси от общ характер като: как пищете, как подбирате темите и персонажите в творбите си и т.н., биха били оправдани, ако фокусът е конкретната книга, с която авторът се представя пред българските читатели. При положение, че този фокус липсва, у присъстващите остава усещането за празнота. След такава среща, когато беше дадена думата за въпроси от публиката, ми се искаше да попитам: „За какво по-точно се разказва в представяния роман.“ Няколкото изречения за него по време на едночасовия разговор не ми бяха достатъчни. Други присъстващи също не бяха разбрали що за роман е това.  

Сега преминавам към фоторепортажите ни от фестивала. Първият е от срещата на 9 декември 2025 г. с испанската писателка Мария Сарагоса. На български излезе нейният роман „Огнената библиотека“, издателство „Емас“, преводач: Маня Костова. Водеща беше писателката и журналистка Мария Касимова-Моасе.

Мария Сарагоса (вляво) и Мария Касимова-Моасе

Мария Сарагоса е авторка на романи и сборници с разкази, сценарии. Книгата й „Огнената библиотека“ е отличена с престижната награда „Асорин“. Действието в романа се развива по време на Франкистката диктатура в Испания и показва усилията, които някои хора полагат тогава, за да съхранят книжното културно наследство.

Фоторепортажа ни от срещата може да видите тук.

Отляво надясно: преводачът на книгата „Завръщането“ Васил Самоковлиев, бохемистката Анжелина Пенчева, издателят Мартин Христов; вдясно Петър Шестак дава автографи

На 10 декември 2025 г. се състоя срещата с чешкия писател Петър Шестак с водеща Поли Муканова. Беше представено и българското издание на „Завръщането“ (на чешки Kontinuita parku). Романът е издаден тази година от Издателство ЕРГО и е в превод на Васил Самоковлиев. Събитието беше организирано в партньорство с Чешкия център в София. Не успяхме да присъстваме, защото по същото време бяхме на друга проява. Пристигнахме чак когато гостът раздаваше автографи и тогава направихме доста снимки с издателя Мартин Христов, директорката на Чешкия център и поетеса Радка Рубилина, с видни бохемисти.

Фоторепортажа ни може да видите тук.

Отляво надясно: Селва Алмада и Гергана Димитрова

Особено вълнуваща беше за нас с Владимир Дворецки срещата с аржентинската писателка Селва Алмада на 10 декември с водеща Гергана Димитрова, основател и главен редактор на издателство „Лист“. Диалогът между двете ни върна към личните ни спомени от пътуването по река Тигре в Аржентина преди години. Беше представена книгата на Селва Алмада „Не е река“ в превод на Калоян Игнатовски, издание на „Аквариус“. Книга в проза, наситена с много поезия. Радваме се, че водещата прочете откъс от книгата – това не се случваше при всяка среща с чуждестранен автор. Фоторепортажа ни може да видите тук.

Камий Лоранс и Тони Николов (вляво)

На 11 декември 2025 г. се състоя срещата с френската писателка Камий Лоранс и разговор за романа й „Твоето обещание“ в превод на Албена Шарбанова, издание на „Колибри“. Водещият Тони Николов задълбочено беше вникнал в произведението и с насочващи въпроси успя да въведе публиката в многопластовата му тъкан. Романът започва от края и върви към началото, като постепенно хвърля нова светлина върху вече разказани факти. От една страна произведението е автофикция, защото писателката черпи вдъхновение от личния си живот, но той е и „другигофикция“ (autruifiction), т.е. задълбочено изследване на чуждия образ – на човека, сломил душата на главната героиня. Темата за психическия тормоз в любовната връзка със сигурност ще привлече читателския интерес.

Фоторепортажа ни от разговора с Камий Лоранс може да видите тук.

Отново поради съвпадение на две културни събития не присъствахме на цялата интересна среща с италианската писателка Джулия Каминито същата вечер, 11 декември, но успяхме да я снимаме предватирелно с директорката на Италианския културен институт д-р Мария Маца.

Отлява надясно: Джулия Каминито и д-р Мария Маца

Фокус на разговора с Джулия Каминито беше книгата й „Болест, която (не) съществува“ в превод на Ина Кирякова, издание на „Колибри“. Водещият Георги Тошев даде много висока оценка на младата авторка, която заявява ярко присъствието си в съвременната италианска литература. Фоторепортажа ни от началото на срещата може да видите тук.

Мирела Иванова и Фредерик Льоноар

Сред разговорите, които оставиха у нас ярка следа, беше този с френския писател Фредерик Льоноар – философ и социолог, специалист по история на религиите. Срещата с него се състоя на 12 декември 2025 г. Водеща беше поетесата Мирела Иванова, която акцентира върху книгата му „Юнг. Пътуване към себе си“, издание на „Колибри“, преведена на български от Десислава Недялкова, но често припомняше и друга негова книга на същото издателство – „Утешението на ангела“ в превод на Росица Ташева. Фредерик Льоноар е изключително интересен събеседник, съчетаващ интелект, богата обща култура и осмислен житейски опит. Голям почитател на Юнг, той увлекателно разясни разликите между него и Фройд. Истинско предизвикателство е било за младата преводачка Десислава Недялкова да се справи с превода на „Юнг. Пътуване към себе си“, но тя се е справила отлично. Накрая се подредих сред чакащите за автографи.

Фредерик Льоноар, Гергина Дворецка

Докато получавах автограф от автора, разменихме няколко думи за отношението му към религията. Каза ми, че е католик, но не практикуващ.

Фоторепортажа ни от срещата с Фредерик Льоноар може да видите тук.

Впечатляваща беше срещата с писателката и преводачка Елена Костюкович на 12 декември 2025 г. с водеща: Дария Карапеткова. Разговаряха на италиански език, който и за двете не е роден, но така те изразяваха любовта си към този език и към Италия.

Отляво надясно: Елена Костюкович и Дария Карапеткова

Елена Костюкович е родена в Киев. Превела е книгите на Умберто Еко на руски и е имала шанса той да я покани в Италия, където тя живее и досега. Възхитена е от начина, по който са я приели италианците и прави всичко по силите си, за да популяризира тази красива, гостоприемна страна. На български през 2016 г. излезе нейната книга „Храната – италианското щастие. Кулинарно пътешествие в областите на Италия” с предговор от Умберто Еко. Преведена е от Румен Шомов, издание на „Авлига“, но тиражът й е напълно изчерпан. В разговора с Елена Костюкович, естествено, честа ставаше дума за автора на „Името на розата“, но също така и за спецификата на преводаческата работа, с която тя основно се занимава.

В края на срещата с нея се случи да седим една до друга и тя ми показа на смартфона си първата и последната си снимка с Умберто Еко, които ви показваме по-долу:

Колаж: Владимир Дворецки

Фоторепортажа ни от срещата с Елена Костюкович може да видите тук.

Като вулкан от вътрешна енергия се представи английската писателка Джанет Уинтърсън вечерта на 12 декември 2025 г. В България тя е позната най-вече с книгата си „Написано върху тялото. Едно любовно писмо до любовта“, преводач: Вяра Попова, издание на „Прозорец“. Водещ на срещата беше Димитър Камбуров.

Говори Джанет Уинтърсън, вляво е Димитър Камбуров

Английската писателка открито се обявява за еднополовата любов, пределно откровена е, когато говори за семейните отношения, за двете си майки – биологичната и осиновителката си. На въпросите от публиката отговаряше пространно и експанзивно, с което доста затрудни преводачите, но накрая те отидоха да я поздравят.

Фоторепортажа ни от срещата с Джанет Уинтърсън може да видите тук.

Софийски международен литературен фестивал продължи на 13 декември 2025 г. със среща с израелската писателка Нога Албалах и представяне на книгата й „Сбогуване“, издание на „Жанет 45“, превод от иврит: Емилия Юлзари. Водещия Георги Милков вмъкваше в разговора откъси от книгата, някои от които са заредени със силна емоция. Бащата на Нога Албалах е български евреин от Чирпан. Темата на „Сбогуване“ е отношенията между баща и дъщеря.

Говори Нога Албалах, вляво е водещият Георги Милков

Нога Албалах е ходила в родния град на баща си Чирпан, където има улица „Братя Албалах“ – на името на двама братовчеди на баща й, загинали в Съпротивата. Чувства близост с България, но не знае български. Към българския превод на книгата й обаче има интерес. За него свидетелстваха и желаещите да получат автограф след края на разговора. Владимир Дворецки също получи посвещение на нашия екземпляр на „Сбогуване“ (на снимката по-долу).

Фоторепортажът ни от срещата с Нога Албалах може да видите тук.

Срещата с датската поетеса и писателка Урсула Олсен, която също се състоя на 13 декември 2025 г., водеше поетесата, журналистка и издателка Силвия Чолева. Участваха възпитаници на специалността „Скандинавистика“ в Софийския университет, сред които е и Росица Цветанова, превела стихове от Урсула Олсен. За съжаление, пристигнахме малко преди края на разговора, но успяхме да заснемем няколко кадъра.

Снимка с възпитаници на специалност „Скандинавистика“ в СУ, в средата, седнала, е Урсула Олсен, крайната отляво е водещата Силвия Чолева, а крайната вдясно – Росица Цветанова

Още наши снимки от събитието може да видите тук.

Мари НДиай и Георги Ангелов

Срещата с френската писателка Мари НДиай водеше Георги Ангелов на 13 декември 2025 г. Акцент в разговора бяха книгите й, издадени на български от „Парадокс“ „Ладивин“ и „Три силни жени“. В тях се проследяват съдбите на африкански жени, устояващи на насилието и социалните ограничения. Други теми в тях е приспособимостта към европейския начин на живот, сложните взаимоотношения в семейството.

Фоторепортажа ни от срещата с Мари НДиай може да видите тук.

Итамар Виейра Жуниор (вдясно) и Светлозар Желев

Един дългоочакван гост се срещна с българските си читатели на 13-ия Софийски международен литературен фестивал – бразилският писател Итамар Виейра Жуниор. За него бяхме слушали много от преводачката му на български Рада Ганкова. Бяхме си купили отдавна книгата му „Торто арадо“. Имахме шанса да получим автограф от автора на 14 декември 2025 г. Тогава разговора с него води Светлозар Желев. Стана дума и за другия преведен на български роман на бразилския автор – „Да спасиш огъня“. И двата излязоха с логото на издателство „Lemur“ на Соня Хачикян. И двете книги са за хората, които изкарват прехраната си с изнурителен труд, но в сюжета се преплитат семейни тайни, религиозни ритуали и вярвания. В противовес на тягостната атмосфера в романите си, в София писателят се прояви като ведра личност, заредена с оптимизъм. С много настроение той разказа, че в неговия край – Баия, има сладкиш, който се нарича „български“. Когато проучил дали в България се прави такъв сладкиш, се оказало, че не, той си е бразилски специалитет, но по нечие хрумване му е дадено такова название. Разбира се, това е забавно и приятно.

Итамар Виейра Жуниор дава автографи, вляво е преводачката му на български Рада Ганкова

Така както преди много години улиците у нас се опразваха, когато даваха бразилския сериал „Робинята Изаура“, същия интерес към бразилския автор показаха и присъстващите на срещата с него в НДК. Десетки бяха желаещите автограф.

Фоторепортажа ни от срещата с Итамар Виейра Жуниор може да видите тук.

Отляво надясно: Хуан Карлос Видал, Бойко Василев, Мерседес Росенде

Софийски международен литературен фестивал включи в програмата си на 14 секември 2025 г. и уругвайската писателка Мерседес Росенде. Водещият Бойко Василев Акцент в разговора беше романът „Погрешната жена“ в превод на Ангелина Димитрова, издание на „Тонипрес“. Встъпителни думи преди срещата отправи директорът на Институт Сервантес-София Хуан Карлос Видал. Писателката е издала първата си книга на 51 години и не е имала големи очаквания за успех. Пише криминални романи с един особен латиноамерикански привкус, който не е точно познатият магически реализъм. Росенде очарова българската публика с чувството си за хумор и откровеността си.

Фоторепортажа ни от срещата с Мерседес Росенде може да видите тук.

Отляво надясно: Митко Новков, Елизабет Костова, Анджела Родел

13-ият Софийски международен литературен фестивал приключи вечерта на 14 декември 2025 г., със среща с американската писателка Елизабет Костова и преводачката Анджела Родел. Поводът бе отбелязването на 20 г. от публикуването на дебютния роман на Елизабет Костова „Историкът”, който имаше огромен успех и бе преведен на 40 езика. Водещ на срещата бе литературният критик Митко Новков. Мраморното фоайе на НДК бе изпълнено с почитатели на творчеството на Елизабет Костова, която активно подкрепя българската литература и преводите от английски на български чрез своята фондация. В разговора се включи и Анджела Родел, която също като писателката е учила в Йейл и е дошла в България заради интереса си към нашия фолклор. Двете дами разказаха интересни спомени за изминалите трудни години на прехода и изтъкнаха постиженията на нашите творци и преводачи в последно време. Накрая се оформи голяма опашка от читатели, които пожелаха автограф от Елизабет Костова върху „Историкът“ и други нейни произведения.

Фоторепортажа от срещата може да видите тук.

Автор: Гергина Дворецка

В публикацията са включени впечатления и снимки на Владимир Дворецки.

Източник: www.evropaworld.eu