Литературна дискусия за романа „Мъртва точка“ от ирландския писател Греъм Нортън (превод: Надежда Розова, изд. „Колибри“, 2020 г.) се състоя на 29 март в резиденцията на Н.Пр. Мартина Фийни, посланик на Ирландия у нас. Това беше първата сбирка на Ирландския литературен клуб за 2023 год. Сред участниците бяха г-н Владимир Данчев – дипломат от кариерата и основател на клуба през 2013 г., Мая Константинова от Министерството на външните работи, Мирела Христова – преводачка и собственичка на издателство АМАТ-АХ, което издава много книги на ирландски автори. Франк Фъргюсън – бизнес консултант, който пътува по света, но винаги се връща в България, ученици от 11 „д“ клас на Първа английска гимназия в София Анастасия Стоянова, Димана Дамянова, Виктория Севлова, Максим Христов. Специално за дискусията беше пристигнала от Велико Търново Цветелина Петкова, докторант по литература на Ирландия.

Имах честта да бъда сред поканените, но за съжаление, бях успяла да прочета само няколко страници от книгата. Беше ми обаче изключително интересно да слушам обсъжданията и реших да ги споделя накратко на сайта ни. Убедена съм, че те ще привлекат вниманието и на други хора към тази книга. Накратко, в нея се разказва за ирландско село в дълбоката провинция, където на строителен обект са открити човешки кости. Симпатичният сержант Колинс, по-известен като Пи Джей, се захваща с разследването и попада на много крити с години тайни – любовно съперничество, болка и гняв.

Водеща на дискусията беше лично Н. Пр. Мартина Фийни. Тя поясни, че книгата на Греъм Нортън е била избрана за обсъждане, защото показва правдиво съвременното ирландско общество за определен период от време. В нея има много силни женски образи. Има и интересни мъжки персонажи, но женските като че ли водят действието. За съжаление, на обсъждането не присъства преводачката на книгата– поясни посланичката. Тя обърна внимание на заглавието, което на английски е “Holding” – дума, която има доста значения: придържане, притежание, имение е др., и се поинтересува дали присъстващите намират за подходящ превода му на български като „Мъртва точка“. Владимир Данчев подчерта, че много харесва заглавието на английски и е бил разочарован от българския вариант. Колкото до женските персонажи, той се съгласи с наблюдението на Н. Пр. Мартина Фийни, но сподели, че му се е сторило странно три от тях да са бездетни сестри стари моми, при положение, че в Ирландия раждаемостта е висока. Може би това е било характерно за Англия от XIX в., но , според него, не отразява днешната ирландска реалност. Малко по-късно в дискусията посланичката поясни, че в ирландската провинция преди 40 – 50 г. жените не са имали голям избор да срещнат подходящ съпруг и не е било необичайно да не се омъжат.

Относно заглавието на романа мнението си сподели и Франк Фъргюсън като уточни, че е роден в Англия, но определя себе си като ирландец. За него заглавието “Holding” е подходящо в контекста на романа, особено ако се има предвид израза “holding a secret”, защото персонажите имат своите тайни. В обсъждането на българското заглавие се включиха и други участници в дискусията, като беше изказано мнението, че преводачката на книгата Надежда Розова е искала то да бъде по-атрактивно за нашите читатели.

Н. Пр. Мартина Фийни се поинтересува дали могат да се направят сравнения между ирландското общество, описано в романа, и българското. Например, в Ирландия преди 50 години се е гледало с лошо око на неомъжена жена, която забременява. Майката и детето й са били отхвърляни, това е било срам не само за тях, а и за семейството им. Дали това се е случвало и в България? Мирела Христова сподели, че у нас през въпросния период забременялото неомъжено момиче по-скоро би се самоубило, за да не посрами семейството си. От друга страна обаче, в българската традиция не е типично една от дъщерите да се посвети изцяло на братята и сестрите си, жертвайки личния си живот, както е описано в романа. Франк Фъргюсън добави, че самият той наскоро е прочел романите на Лев Толстой „Анна Каренина“ и „Война и мир“ и е открил в описанието на руското общество от XIX в. същия консерватизъм, както в ирландското от обсъждания роман. Продължавайки с литературните паралели, ученичката от Първа английска Димана Дамянова припомни романа „Железния светилник“ на Димитър Талев, където майката на девойка, забременяла неомъжена, неволно я убива в желанието си да я освободи от бременността й.

Анализирайки ярките персонажи в романа на Греъм Нортън, докторантката по ирландска литература Цветелина Петкова подчерта, че особено симпатизира на Абигейл, както и на главния герой Пи Джей.

В хода на дискусията беше подчертано майсторството, което показва Греъм Нортън (р. 1963 г.)  като писател. Той е известен телевизионен и радиоводещ в Би Би Си, но още с първия си роман се доказва като талантлив автор.

Споделям само част от впечатленията си от обсъждането на романа „Мъртва точка“ в резиденцията на Н. Пр. Мартина Фийни. Тя се прояви като много добър водещ, насочвайки умело разговора, като тръгваше от литературната основа, за да изтъкне характерното за ирландската действителност, и постоянно търсеше сравнения с българската. Несъмнено, това беше и едно задълбочено вникване в многопластовостта на английския език.

Текст и снимки: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu