Когато със София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет, превеждаме стихове от азербайджанския поет Мохаммад Физули, творил преди 5 века (1494-1556), имах чувството, че преживявам приключение. София превеждаше от азербайджански, а аз бях улеснена от това, че има преводи и на руски, макар че те понякога не съответстват напълно н азербайджанската версия. В такива случаи София ми посочваше разликите и аз се съобразявах с оригинала. Всеки, който е превеждал поезия, ще се съгласи, че това наистина е приключение. Досещате се, че езикът, на който е писал преди 5 века Физули, е бил доста по-различен от съвременния азербайджански. А руският превод на моменти е твърде свободна интерпретация на оригинала. Имах чувството, че реставрираме старинна рисунка върху коприна – много пръсти са се докосвали до нея, контурите са се размили с времето, цветовете са избледнели, някой друг преди нас се е опитвал да ги съживи, но не се знае дали не ги е променил. Истинска реставраторска работа! А резултатът трябва да е такъв, че нашият съвременник да може да усети красотата в поезията на Физули, заради която споменът за него е жив и досега. 

Шестте стипотворения, които преведохме, са газели – разпространена лирична форма в поезията на източните народи. Газелите бяха подбрани от Института за ръкописи „Мохаммад Физули“ при Академията на науките на Азербайджан въз основа на това, че са сред най-любимите и популярни сред азербайджанците. Преводите прозвучаха по време на литературната вечер, посветена на поета, на 10 април от 18 ч. в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“. Сега споделям три от тях заедно с превода на руски, от който основно съм се ръководила.

Гергина Дворецка

*     *      *

Безсилен е приятелят, коварно – времето и страшна е съдбата,
съчувствието липсва, единствено кръгът от врагове е необятен,

страстта е като слънце – гори, но без надежда,
до падналия честен воин подлецът по-висок изглежда.

Отслабва разумът, а съвестта ме обвинява,
нараства любовта, но с нея и скръбта!

В страната си съм чужд, за мене няма правда
с коварни редове надраскан е света.

Девойките са извор на болка за сърцето,
извитите им вежди са смъртоносен сърп за мен.

На знанието мака, полюшван от ветреца,
водата отразява с образ изкривен.

Желанията свършват, но колко изпитания
и мъки, докато по пътя към целта вървим!

А глътката любов е с вкус на лека пяна
от вино в чаша, стенеща със звук недоловим.

Приятели аз нямам, бягам напосоки.
Кой ще ме упъти? Навсякъде съм сам.

От мъка бръчките на Физули са по-дълбоки,
той прежълтя, по бузите му вече няма плам.

*     *      *

Бессилен друг, коварно время, страшен рок,
Участья нет ни в ком, лишь круг врагов широк,

Лишь страсть, как солнце, горяча, но безнадежна.
Кто честен — на землю упал, зато подлец высок.

Слабеет разум, совесть упрекает глухо.
Растет любовь, а с ней и горе,— все не впрок!

Я чужд своей стране, без родины, без правды.
Исчерчен этот мир витьем коварных строк.

Любая девушка — источник зла для сердца.
Любая бровь — как серп: смертельный завиток.

Вот мак, колеблемый зефиром, — наше знанье,
Вот отражен в воде и искажен цветок.

Желанному предел,- но сколько испытаний
И горя на пути, пока найдешь итог!

Любовь, как тара тонкий стон, неуследима,
Сам виночерпий — легкой пены маленький глоток.

Нет у меня друзей, бегу я от меджлиса,
Кто мне укажет путь? Я всюду одинок.

Морщины Физули от горя стали резче,
Вот почему он желт, вот почему поблек.

*     *      *

Източник: www.evropaworld.eu