Наш поет посреща князете Александър и Фердинанд с една и съща ода
Първото стъпване на княз Фердинанд на българска земя. Снимка: Регионален исторически музей – София
Наш поет посрещнал на българска земя новоизбрания княз Фердинанд с поема, написана от него уж по случай това знаменателно събитие. Монархът се трогнал и заявил пред адютанта си, че възнамерявал да награди автора на стихотворението с високо български отличие. Разследването от страна на княжеския адютант обаче показало, че поетът вече получил този орден, задето приветствал княз Александър I Батенберг със същата ода.
За този любопитен епизод от историята на Третото бълтарско царство разказва неназован виенски вестник, цитиран от австралийската и новозеландската преса през 1888 г. Както става често и днес при копи/пейст журналистиката, един и същ текст (тогава получаван по телеграфа, а сега – по интернет) се тиражира без проучване на източниците и без съобщаване на допълнителни подробности. Но поради значението на тази случка за развитието на българската държавност и литература след Освобождението се опитах да издиря колкото се може повече детайли и да отсея зърното от плявата.
Дописката във в. „Телеграф“ (Бризбън) от 17 януари 1888 г. Снимка: Национална библиотека на Австралийската национална библиотека
В дописката, която се появява за първи път в броя от 17 януари 1888 г. на в. „Телеграф“, издаван в австралийския град Бризбън, се твърди, че въпросният епизод се е разиграл, когато княз Фердинанд за първи път пресякъл границата на новата си страна. Известно е, че това става във Видин на 30 юли 1887 г. В архивите е запазена и снимка, направена от известния фотограф Димитър Карастоянов, на която се вижда младият княз в българска униформа, а около него са застанали наши държавници като Рачо Петров, Стефан Стамболов, Михаил Маджаров, Константин Стоилов и др. Възможно е сред посрещачите да е и поетът, когото англоезичните вестници наричат само Николов (Nicoloff). Но кой ли е този предприемчив стихоплет, който замалко да се сдобие с два ордена за едно и също произведение? Справката в дигиталния речник „Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти“, разработен от Института за литература при БАН, не даде почти никакъв резултат. Няма изявен наш поет с фамилно име Николов, който да е живял и творил през последната четвърт на 19-и век. Търсачката на дигиталния речник обаче извади на предно място Стоян Михайловски (1856-1827), чието бащино име е Николов! Дали авторът на „Химн на Кирил и Методий“, който знае да пее всеки българин, не е съчинил и въпросната ода? От сайта „Словото“ научих, че Стоян Михайловски започва литературната си дейност още през 1872 г., когато завършва Френския султански лицей „Галата сарай“, с публикация в цариградското списание „Читалище“. Той пише активно почти до края на живота си. Освен с „Химн на Кирил и Методий“, Михайловски остава в българската литература и със своите басни.
Дали поетът с бащино име Николов наистина е съчинил ода за възшествието на княз Александър? По онова време Стоян Михайловски е вече известен юрист, един от създателите на Търновската конституция, макар все още да не е завършил висшето си образование по право във френския град Екс ан Прованс. Но в своите забележителни мемоари „Строителите на съвременна България“ Симеон Радев не споменава поименно посрещачите на Батенберг във Варна на 24 юни 1879 г., с изключение на някой си Проданов, който поел ролята на кочияш на княжеския файтон.
Стоян Михайловски между медали „За заслуга“, изсечени по време на княз Александър I (вляво) и княз Фердинанд. Дали Михайловски е поетът „Николов“? Снимки: Уикипедия, bulgariandecorations.com. Колаж: Владимир Дворецки
По-голяма е вероятността Стоян Михайловски да е присъствал на посрещането на княз Фердинанд. Той все пак е бил депутат от Третото Велико народно събрание, което е избрало новия монарх. Не можах да открия потвърждение от български източници, че е злоупотребил с одата си (ако изобщо е написал такава), като я е посветил и на двамата князе. Все пак не е за пренебрегване фактът, че по-късно Михайловски написва серия от критични статии спрямо Фердинанд, за които дори е осъден условно и е уволнен от Софийския университет. Това може да е реакция на пренебрежителното отношение от страна на монарха и/или царедворците, чиито интриги са го лишили от награда.
Заслужава си да се обсъди и какво точно отличие е получил „Николов“. Както пише в сайта bulgariandecorations.com, първата българска награда е възпоменателният медал „За възшествието на Княз Александър I в 1879 г.“. Той е учреден през втората половина на онази година. Това отличие обаче е било дадено на ограничен брой хора – представители на първия бългaрски кабинет, членове на княжеската свита, негови роднини във Великото Херцогство Хесен, руски генерали на служба в България и др. Освен това не е логично и Фердинанд да го е раздавал. По-вероятно е да става дума за медала „За заслуга“, учреден от княз Александър на 25 декември 1881 г. Той е имал три „степени“ – златен (всъщност позлатен), сребърен и бронзов. Първата степен се връчвала само на лица, които вече са получили най-висшите български ордени и са достигнали най-високите етажи на държавата. Сребърният медал се давал на офицери и държавни служители, а бронзовият – на подофицери и войници, чиновници и пр. След първата емисия от 1881 г. била изсечена и втора, на която князът бил изобразен с брада. Третата емисия на медала „За заслуги“ се появила вече след абдикацията на Батенберг и възшествието на Фердинанд. Новият монарх запазил облика на реверса (задната част на медала), но на лицевата вече пишело „ФЕРДИНАНДЪ I. КНЯЗЬ НА БЪЛГАРIЯ”, а ликът му гледал наляво. Ако историята, разказана от виенския вестник, е вярна, то именно такова отличие би трябвало да е било предназначено за „Николов“.
Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: www.evropaworld.eu