Вазов написал ода за Рузвелт, преводът на английски все още се издирва
Дописка за стихотворението на Иван Вазов за Теодор Рузвелт в американския вестник „Норич булетин“ от 21 декември 1912 г., от двете страни са портретите на двамата. Фотоколаж: Владимир Дворецки
В навечерието на Коледа 1912 г. няколко американски вестника публикуват кратка информация, че националният поет на България Иван Вазов е написал стихотворение за президента на САЩ Теодор Рузвелт и му го е пратил в знак на благодарност за изказванията, направени в полза на българската кауза по време на Балканската война. Става дума за известната творба „Теодору Рузвелту“, която Вазов публикува в стихосбирката си „Под гръма на победите“ (1914). Но тъй като популярният американски президент (чийто лик е сред четирите, изваяни в гранитните скали на планината Маунт Ръшмор в щата Южна Дакота) не е владеел български език, той очевидно е получил одата в превод на английски. За съжаление, както показва журналистическо разследване на сайта на Фондация „Европа и светът“, този превод най-вероятно е изгубен. Документът, получен в края на 1912 г., не може да се намери нито в Библиотеката на Конгреса на САЩ, където има специална колекция от архивите на Теодор Рузвелт, нито в Центъра „Теодор Рузвелт“ към Щатския университет в Дикинсън, щата Северна Дакота.
Не е лошо на първо време да си припомним оригиналния текст на стихотворението „Теодору Рузвелту“, което е достъпно и онлайн чрез сайта „Моята библиотека“ :
Ний чухме ти привета благороден
към нас, борци за светъл идеал,
о, син могъщи на народ свободен,
във чийто глас света се вслушва цял.
Борбата ни свещена и велика
венци на родината ни спечели
и в най-далеките земи, предели
триумфът ни възторг горещ извика.
Но твоят — за сърца ни е причина
с особна гордост да се разтуптяват:
духът на Вашингтона, на Франклина
през твоите уста ни поздравляват.
Декември 1912
Както пояснява Вазов в началото на своята ода, тя е написана „По повод на възхищените му похвали за България и за нейните победоносни войски през тая (Балканската – б. а.) война, напечатани в американския вестник Outlook. По тоя случай цветът на софийското общество му изпрати благодарствен адрес“. Тук има известна неточност – The Outlook не е вестник, а списание, и то едно от петте най-влиятелни в САЩ в края на XIX и началото на XX в. През 1912 г. Теодор (или Тед, както е известен) Рузвелт е негов contributing editor – термин за високопоставен външен сътрудник, от рода на днешния „колумнист“. Благодарственият жест от страна на Вазов и група български първенци идва в момент, когато получателят изживява неуспех в опита си да поднови бляскавата си политическа кариера. Едва 42-годишен, през 1900 г. Рузвелт става един от най-младите вицепрезиденти в историята на САЩ. Само година по-късно той става държавен глава, след като президентът Уилям Маккинли е застрелян от анархист. Рузвелт не само довършва мандата на Маккинли, но и печели убедително изборите през 1904 г. Той е удостоен с Нобелова награда за мир през 1906 г., след като посредничи за прекратяването на Руско-японската война. Въпреки изключителната си популярност, Рузвелт решава да не се кандидатира за нов мандат през 1908 г. – решение, за което по-късно ще съжалява до края на живота си. Вместо това, дава подкрепата си на своя дългогодишен приятел и военен министър Уилям Тафт, за когото смята, че ще продължи неговата политика. Но след победата на Тафт Рузвелт с нарастващо притеснение разбира, че новият президент е далеч по-консервативен от него и провежда политика, която често е в противоречие с възгледите на предшественика му. Поради това през 1912 г. Тед решава да потърси подкрепата на Републиканската партия. На конгреса на републиканците обаче Тафт прибягва до машинации, които му осигуряват номинацията в ущърб на Рузвелт. Униженият политик се отказва от подкрепата на Републиканската партия и се кандидатира за президент от името на Прогресивната партия. Той наистина е доста прогресивен от днешна гледна точка – създава първите национални паркове, защитава интересите на бедните и хората с увреждания, бори се срещу монополизма на тръстовете… По време на предизборната си кампания, на 14 октомври Рузвелт е прострелян от собственик на бар в Милуоки, Уисконсин. Раната не е сериозна, макар куршумът да остава в гърдите му докрая на живота му. Тед успява да произнесе планираната реч, но покушението проваля надеждите му. На изборите през ноември 1912 г. Рузвелт е победен от демократа Удроу Уилсън, но поне се налага убедително над Тафт. За Тед гласуват 4 122 721 души (27,4% от участвалите във вота избиратели). Той печели шест щата и 88 гласа в 531-членната Електорална колегия, която официално избира държавния глава. За сметка на това, за Тафт гласуват само 901 551 американци (6% от народния вот). Той печели само два щата и получава едва осем гласа в Електораллната колегия.
Въпреки че Балканската война до голяма степен е засенчена от кандидат-президентската надпревара в САЩ, Тед следи внимателно развоя на бойните действия. Той има отдавнашен интерес към нашия регион още от времето на аферата с отвличането на американската мисионерка мис Елън Стоун през 1901-1902 г. Тогава решителният президент на САЩ заплашва да изпрати флота на САЩ в Черно море, за да принуди правителството в София да окаже натиск върху четниците, похитили мис Стоун с искане за откуп. Но въпреки лошите чувства, които може би е таил към България по онова време, Рузвелт анализира трезво ситуацията на Балканите и защитава правото на християнскиите държави да обявят война на Османската империя, за да избавят от тирания своите сънародници.
Част от статията на Рузвелт за Балканите. Снимка: Център „Теодор Рузвелт“
Рузвелт пише дълга редакционна статия в броя на The Outlook от 23 ноември, озаглавена „Историята на Балканите“. В нея той излага своята версия на миналото на полуострова, започвайки още от времето на Римската империя, като се опира на знанията, получени при следването му в Харвард. Разбира се, Теодор Рузвелт не е експерт по история на Балканите и допуска някои неточности. Той например слага знак за равенство между сърби и славяни, и твърди, че по време на турското робство националното чувство сред българите е било почти изкоренено, и че изобщо не са се били по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. Рузвелт обаче изтъква, че нито един друга държава не е осъществила толкова бърз напредък през последната третина на XIX като България. Той подчертава ролята на американския Робърт колеж, в който са се изучили мнозина български първенци. Американският публицист оценява високо патриотизма на нашия народ, поради който всички българи – и бедни, и богати, стават войници и изразяват готовността си да се бият с турците. Според него, твърдостта и трезвостта в националния ни характер водят до това, българската армия да покаже такива изключителни качества във войната.
Публикацията във в. „Такома таймс“ от 25 декември 1912 г.
Именно след появата на тази статия в The Outlook Вазов написва своята ода „Теодору Рузвелту“. Разбира се, тя е типична за патриотичния дух на творчеството на народния поет, но като качество е далече от неговите шедьоври, които са известни на всеки българин. От кратките публикации в американската преса от декември 1912 г. обаче става ясно, че тогавашните журналисти са били впечатлени от жеста на Вазов. Заглавията на дописките са красноречиви: „Благодари на Теди в стихотворна форма“ („Аризона рипабликън“), „Български поет възхвалява Рузвелт“ („Норич булетин“), „Поема за Теди“ („Такома таймс“). Последният вестник пояснява, че Вазов е благодарил на „полковника“ за любезните думи, които той е казал за българската армия. Рузвелт наистина е получил висок офицерски чин като командир на американската кавалерия, победила испанците в Куба по време на войната от 1898 г.
Отговорът на Рузвелт. Снимка: svobodniarhivi.com
Бившият президент на САЩ отговаря на възторжения адрес от българските първенци с официално писмо от 10 февруари 1913 г. То е написано на машина на бланка на The Outlook с адрес Четвърто авеню №287, Ню Йорк, на която е добавено и „Офис на Теодор Рузвелт“. Под подписа на Рузвелт са изредени имената на адресатите (с някои правописни грешки): „Г-н Иван Вазов, национален поет, бивш министър; Г-н И. Е. Гешов, министър-председател на България; Депутатът А. Малинов, лидер на Демократическата партия; Д-р Ст. Данев, председател на Събранието и лидер на Прогресивната партия; Д-р Радославов, бивш министър-председател и лидер на Либералната партия; и други, София, България“. В текста експрезидентът изтъква колко е трогнат и удовлетворен от писмото на българския елит. Той се извинява, че не би могъл да изрази симпатията си към българския и другите балкански народи по по-осезаем начин. В писмото Рузвелт възхвалява не само успехите на армията ни през първите четири месеца на войната, но и постиженията на страната ни след Освобождението, за които изтъква, че „нито един друг християнски народ не е постигнал през тези 35 години“. Рузвелт подчертава, че отправя най-искрените си надежди, молитви и благопожелания, които да ни съпътстват. В заключение той изразява съжалението си заради необходимостта да се продължи борбата и надеждата си, че тя ще доведе до бърз и успешен завършек. Оригиналът на писмото се пази в Архива на БАН, а в Библиотеката на Конгреса на САЩ има негово копие под индиго, което вече е дигитализирано.
Както писах по-горе, за съжаление издирването на благодарствения адрес от българските държавници и съпътстващия го превод на одата на Вазов засега остава без резултат. Първо се обърнах за съдействие към Центъра „Теодор Рузвелт“ към Щатския университет в Дикинсън, Северна Дакота. На практика той изпълнява функциите на президентска библиотека. Тези институции в САЩ се учредяват едва 20 години след смъртта на Теодор Рузвелт. Началото им поставя през 1939 г. неговият племенник – тогавашният държавен глава Франклин Делано Рузвелт, като дарява личните и президентските си документи на федералното правителство. Днес в САЩ има общо 15 президентски библиотеки.
Създаденият през 2007 г. Център „Теодор Рузвелт“ разполага с над 90 000 архивни единици и предприема широкомащабна програма за дигитализация. В сайта му (https://www.theodorerooseveltcenter.org/) може да се намерят и няколко десетки документа, свързващи 26-ия президент на САЩ с България. Някои от тях са копия от писма до негови приятели, в които Рузвелт изразява радостта си от успехите на българската армия в началото на Балканската война. Пишейки до австрийския военачалник ген. Рудолф Карл фон Слатин, той допълва, че много категорично би желал великите сили да позволят на България да изтласка турците „на другата страна на Босфора“. От дигитализираната колекция на Центъра „Теодор Рузвелт“ става ясно, че експрезидентът е получавал и обратна връзка за ефекта, който неговите думи са имали у нас. Може да се прочете онлайн например изпратеният му превод на английски на уводна статия от в. „България“, на бланка на Дирекцията на Американската мъжка гимназия в Самоков (предшественик на Американския колеж в София). От статията става ясно, че Теодор Рузвелт е пратил и друго писмо до български политици чрез д-р Данев, в което е изразил категоричното си мнение, че „Адрианопол (Одрин – б. р.) трябва да бъде ваш“.
Тези документи, безспорно, са важни за нашата история, но са встрани от темата на тази статия. Издирвайки превода на одата на Вазов, първо изпратих запитване до Центъра „Теодор Рузвелт“ с молба за достъп до тази архивна единица. Оттам ми обещаха в скоро време да ми обърнат внимание, тъй като в момента били ангажирани с подготовката на ежегодния научен симпозиум за Рузвелт (който т. г. се проведе от 5 до 7 септември). На 23 септември обаче получих обезсърчаващ имейл от Центъра, в който координаторът на дигиталната им библиотека Ерик Джонсън ме информира, че за съжаление не е успял да намери писмото от България. Той ме насочи към Библиотеката на Конгреса, където също има специализирана колекция за Теодор Рузвелт. След като неуспешно се опитах да издиря одата на Вазов сред дигитализираните документи, аз се възползвах от онлайн услугата „Задай въпрос на библиотекар“. На 16 октомври т. г. получих любезен и подробен, но също толкова обезсърчителен отговор от експерта от Отдела по ръкописите Мишел Кроул. Тя ме осведоми, че изглежда оригиналното писмо и стихотворението на Вазов може да не са постъпили в Библиотеката на Конгреса с останалата част от архива на Теодор Рузвелт. Г-жа Кроул ме насочи обратно към Центъра „Теодор Рузвелт“, който продължава да събира и индексира документи на 26-ия президент на САЩ от голям брой различни хранилища. Пак се обърнах за помощ към Ерик Джонсън, който обаче не можа да ми каже нищо по-позитивно. На 21 октомври той ми отвърна, че подозира, че преводът на одата на Вазов може да е изгубен. „Той може да е попаднал в частна колекция, или все още да е в семейството на Рузвелт, но към този момент мога да кажа само, че не знаем къде може да се е озовал“, писа ми експертът от Центъра „Теодор Рузвелт“.
И така, след като проучването ми описа порочен кръг, все още не знам нищо повече за местонахождението на английския превод на това необичайно произведение на нашия национален поет. Но от анализа на наличните документи, бих могъл да направя няколко обосновани предположения за тази ода. Първо, Теодор Рузвелт едва ли е останал възхитен от качеството на самото стихотворение, тъй като изобщо не го коментира в своето писмо. Второ, порядъкът на изредените от него адресати хвърля светлина върху творческия процес. На първо място е името на Вазов, който е обозначен като „национален поет, бивш министър“. Това показва уважениеуто му към поета, защото, в нарушение на протокола, поставя начело неговото име, а едва на второ място е тогавашният министър-председател Иван Евстратиев Гешов. Предполагам, че именно акад. Гешов е превел одата на своя голям приятел Иван Вазов на английски. Той е имал качествата, необходими за това постижение.
Иван Евстратиев Гешов. Снимка: ДА „Архиви“
Известно е, че Гешов е получил получил висшето си образование в Манчестър (Великобритания). Освен трудове в сферата на историята и икономиката, видният наш държавник има и свои литературни произведения – драмата „Ивайло“ (1888) и приказката „Адам и Ева“ (издадена през същата година). Покойният проф. Владимир Трендафилов доказа в свое проучване, което може да прочетете тук, че акад. Гешов е превел „Под игото“ на английски. Известно е, че класическият роман на Вазов е бил отпечатан като цялостно книжно издание първо на английски от лондонското издателство „Хайнеман“ през 1893 г. Самият Гешов твърди, че преводачът е професорът по славянски езици от Оксфорд Уилям Морфил. Проф. Трендафилов обаче изтъква, че академикът вероятно е имал политически причини да направи това изявление, тъй като преводът на романа би могъл да се изтълкува като подкрепа за културната политика на правителството на Стамболов. Освен това, видният ни англицист цитира и статия от 1908 г. на философа Радослав Цанов в американското литературно списание „Поет лор“, в която категорично се заявява, че „Под игото“ е преведен на английски от Морфил и Гешов. Проф. Трендафилов използва в своята статия още един важен цитат, който би могъл да има отношение и към хипотезата за превода на стихотворението „Теодору Рузвелту“ на Иван Вазов. Ето какво пише акад. Гешов в края на житейския си път: „Много служби съм аз изпълнявал, на много изборни тела съм принадлежал. Но моето сътрудничество със славния ни поет ще остане най-милият ми спомен от моя обществен живот“.
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Вазов наречен „Българският Чосър“ в интервю за австралийски вестник през 1913 г.
Висока оценка за „Под игото“ в Австралия през 1894г.!
Източник: www.evropaworld.eu