Наши и чужди писатели и критици за литературната 2022 г.

Публикувано:
15:56ч / 17.11.2022г
Брой прочитания:
244
Брой коментари:
0

Почитателите на изящното слово получиха шанса да си сверят часовника за това, кои са били основните тенденции в литературата през 2022 г., с гледната точка на писатели и критици от пет държави. Срещата се проведе в столичния център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ на 16 ноември като част от поредицата от събития „Литературни срещи“, организирани от Фондация „Прочети София“. Панелистите бяха доц. Биляна Курташева от НБУ, сръбският писател Владимир Арсениевич и македонският му колега Владимир Янковски, британката Кейт Грифин – литературен консултант,  програмна директорка на Националния център за писатели в английския град Норич, както и беларуската поетеса, преводачка и активистка Хана Комар. Модератор на срещата бе Яна Генова – литературен мениджър, директор на Фондация „Следваща страница“ и инициатор на Къщата за литература и превод.

Макар участниците в проявата да изтъкнаха, че е трудно да се обобщи каква е основната тенденция през литературната 2022 г., която мина под знака на руската война срещу Украйна, от изказванията на отделните хора на перото изникнаха много любопитни факти. Владимир Янковски, който е редактор в македонското издателство „Готен“, разказа, че доскоро в родината му 90% от издаваните книги били преводни, но сега този процент спаднал до 75%. Заслугата за това основно е на новопоявили се писателки като Румена Бужаровска. Янковски отбеляза, че сред популярните автори в Северна Македония е и българинът Георги Господинов. Владимир Арсениевич допълни, че и в Сърбия се наблюдава засилен интерес към произведенията на писателки, които се ориентират към основната читателска аудитория – жените на възраст между 25 и 40 г. Той отбеляза, че на жителите на Западните Балкани вече им е втръснало да четат за войните в бивша Югославия през 90-те години на ХХ в. Като нещо необичайно за региона други панелисти изтъкнаха, че в Белград са видели рекламен билборд с лика на местен писател.

Кейт Грифин разказа, че във Великобритания се наблюдава бум на японската и корейската преводна литература. Тя забелязала как на масата в един магазин били оставени екземпляри от книгата „Аз и моята котка“ от японска писателка. На корицата бил анонсиран и преводачът с друг негов превод от японски. Покрай принудителното затваряне вкъщи заради Ковид-19, нараснало и търсенето на по-дебели книги.

Хана Комар, която е била хвърлена в затвора след масовите протести в Беларус през 2020 г., но сега кара докторантура във Великобритания, подчерта, че в родината й се засилва интересът към книги на беларуски език (в страната има два официални езика: руски и беларуски). Доскоро беларуската литература била смятана за скучна, но сега очевидно хората се обръщат към нея като форма на протест срещу нарастващото влияние на Москва. Сред емигрантските среди дори се говорело за процес на „деколонизация“. Повечето нови книги на беларуски език се печатали в чужбина, например в съседна Литва. Беларуските митничари обаче се опитвали да пресичат нелегалния внос на подобна литература и имало арестувани хора на границата.

Според доц. Курташева, главното литературно събитие на 2022 г. у нас е било срещата между Георги Господинов и полската нобелистка Олга Токарчук. Тя се проведе през юни, и то в същата зала, където се осъществи сегашната среща. „Европа и светът“ тогава публикува подобен репортаж от това събитие. Преподавателката от НБУ обърна внимание на ролята на есетата, които често се оказват пророчески. Книга с есета, която е прочела преди 2-3 години, е предвещала завръщането на войната като част от нашия живот.

Модераторката Яна Генова се съгласи, че има засилен интерес към творчеството на жените писатели. Тя обаче изтъкна, че класациите у нас се оглавяват от книги на авторки, които предлагат митологично-любовни четива.

Екатерина Петрова, която превежда българска литература на английски език и се стреми да й намери издатели в чужбина, зададе въпроса какво мислят панелистите за ролята на литературните агенти. Повечето присъстващи хора на перото обаче бяха скептични – според тях, когато си източноевропеец, никой литературен агент не може да ти помогне да пробиеш на Запад.

В отговор на друг въпрос от публиката панелистите изразиха мнението си, че преводът на книги от редки езици чрез език-посредник като английския не е желателно. Яна Генова обаче заяви, че има и изключения, които трябва да се приветстват. Тя разказа, че иранец, който бил на преводаческа резиденция в Къщата за литература и превод в София, се запознал добре със съвременната ни литература и след завръщането си вече е издал шест български книги, преведени на фарси от английски.

На основната снимка към публикацията отляво надясно са: македонският писател Владимир Янковски, Владимир Арсениевич – сръбски писател, Кейт Грифин – британски литературен консултант, беларуската поетеса Хана Комар, доц. Биляна Курташева от НБУ, модераторът Яна Генова – литературен мениджър

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu