Нощ на литературата 2017

Публикувано:
08:21ч / 10.05.2017г
Брой прочитания:
331
Брой коментари:
0

Нощ на литературата е международно събитие, чиято цел е да популяризира съвременни европейски автори. За шести пореден път България ще бъде част от четящите в цял свят страни. Тази година Нощта на литературата е на 10 май от 18 до 22 часа и ще се реализира в дванадесет български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Шумен. Във всеки от участващите градове се организират интересни за четене места, където в ролята на четци влизат популярни личности – актьори, радио- и телевизионни водещи, музиканти и др. Изборът е голям и слушателите трябва предварително добре да обмислят маршрута си, защото ще имат възможност да чуят немска, английска, исландска, литовска, унгарска, португалска, испанка, италианска, ирландска, македонска, норвежка, полска, руска, белгийска, датска, румънска, финландска, швейцарска или чешка поезия и проза.

Основни организатори на Нощ на литературата 2017 са: Австрийско посолство, Британски съвет, Гьоте институт, Датско посолство, „Детски книги“, Представителство на ЕК в България, Унгарски културен институт, Институт Камойнш, Институт Сервантес – София, Ирландско посолство, Италиански културен институт, КИЦ на Република Македония, Посолство на Кралство Норвегия, Полски институт, Руски културен институт, Посолство на Белгия, Румънско посолство, Посолство на Финландия, Посолство на Швейцария и Чешки център София.

В София събитието ще бъде открито с Поезиомат на 10 май в 17 часа пред читАлнЯта в Градската градина.

Поезиомат
Поезиоматът в Москва

Поезиоматът изглежда като перископ на подводница или като вентилационна тръба, но всъщност е безплатен джубокс за поезия. Първият Поезиомат, конструиран от Итка Томсова и Витек Йежек по идея на Ондржей Кобза, се появява през 2010 година в Прага. След Киев, Лондон, Москва, Венеция, Ню Йорк Поезиомат вече ще има и в София. Можете да го намерите пред читАлнЯта в Градската градина и да чуете стихове от съвременни европейски поети и поетеси в превод на български език.

В София ще бъдат подготвени 20 „читателски гнезда“ в периметъра около ул. „Г. С. Раковски“. Те включват театрални, музикални и арт пространства – Театър „Реплика“, Театър „Сълза и смях“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Театър „Българска армия“, Столичен куклен театър, Столична библиотека – зали „София“ и „Надежда“, Софийска филхармония, Галерия „Кредо Бонум“, Галерия2.0, The Art Foundation, Апартамента (A:part:mental), Малките 5, но и не толкова типични за четене места като ателието на фотографа Ангел Пенчев, кафене-пекарната Кофи енд Бейкъри“, Федерацията на научно-техническите съюзи в България, магазин „На тъмно“, Дентална клиника „Петър Дучев“.

За Нощта на литературата 2017 г. в столицата ще бъде подготвена брошура с информация за откъсите и техните автори, имената на преводачите и четците, карта с местоположението на читателските гнезда. Традиционно ще се събират печати, а в края на вечерта ще се разиграе томбола. Имената на печелившите ще станат известни на парти от 21:30 ч. в Столичния куклен театър, ул. Ген. Йосиф В. Гурко 16 Кукления театър.

Информация за София може да намерите тук.

Покана за събитието: https://www.youtube.com/watch?v=lgSlmy3AfaI&feature=youtu.be

В София Нощта на литературата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 г.

Актуална информация ще бъде публикувана на: www.noshtnaliteraturata.bg и във фейсбук страницата на събитието.

ОРГАНИЗАТОРИ В СОФИЯ:

  1. Австрийско посолство

Заглавие:           Метрополис

Автор:  Францобел

Превод:              Владко Мурдаров

Издателство: Black Flamingo Publishing

Година на издаване: 2014

Място на четене:          Театър „Реплика“, бул. „Г. С. Раковски“ 149

Чете:                                   Ованес Торосян

Описание:

Пиесата „Метрополис“ е написана по първия научнофантастичен филм в историята на световното кино – монументалния ням филм „Метрополис“, включен в Световното документално наследство на ЮНЕСКО. Това е разказ за срещата между два свята – света на богатите и света на бедните, които работят за тях. Едно момче от света на богатите се влюбва в момиче от света на бедните. Дали е възможна тази любов?

Австрийският писател Францобел (Франц Щефан Грибл) е роден през 1967 г. във Фьоклабрук, Горна Австрия. Автор е на многобройни театрални пиеси, стихове и проза. Произведенията му представляват смесица от фантастичен реализъм, словесни игри и битовизми. Изпълнени са с хумор и винаги са свързани с актуалните политически събития. Пиесите му са преведени на 24 езика, играят се в Австрия, Дания, Полша, Румъния, Украйна, Русия, Франция, Италия, Мексико, Аржентина, Чили, САЩ.

  1. Британски съвет

Заглавие:           Четири пъти север

Автори:               Линда Франс, Марк Робинсън, Уилям Хърбърт, Анди Крофт

Превод:              Георги Господинов, Кристин Димитрова, ВБВ, Надежда Радулова

Издателство:   Small Stations Press

Година на издаване: 2017

Място на четене:          Театър „Сълза и смях“ – камерна зала, бул. „Г. С. Раковски“ 127

Четат:                                  Ндежда Радулова, Кристин Димитрова, Георги Господинов, ВБВ,

Цветанка Еленкова

Описание:

„Четири пъти север“ включва избрани стихове от четирима световноизвестни поети – Линда Франс, Марк Робинсън, У. Н. Хърбърт и Анди Крофт. Те са преведени на български език от някои от най-добрите родни преводачи и излизат с логото на издателство Small Stations Press.

Родена в Нюкасъл на Тайн, днес Линда Франс днес живее недалеч от Стената на Адриан. От 1992 г. насам е издала осем стихосбирки. Линда е и редактор и съставител на възторжено приетата антология „Шейсет поетеси“.

Марк Робинсън е роден в Престън, Ланкашър, през 1964 г. Най-новата му стихосбирка – „Как се научих да пея“, книга с непубликувани и избрани стихове, излиза през 2013 г. от издателство Smokestack Books. Стихотворението му „Безкрайният град“ е изрязано върху масивен каменен постамент, издигнат на главната улица в град Стоктън на Тийс, на няколко мили от мястото, където той живее. Чрез своята компания Thinking Practice, която основава през 2010 г., Марк работи с творчески и културни организации из Обединеното кралство и по света. Член е на Кралското общество на изкуствата.

У. Н. Хърбърт е роден в Дъндий, Шотландия през 1961 г. Пише на шотландски и английски. Автор на пет номинирани и награждавани стихосбирки, редактор на антологията „Силни думи: съвременни поети върху съвременната поезия“ заедно с Матю Холис, на сборника с преводи от съвременна китайска поезия „Нефритената стълба“, заедно с Янг Лиан и др. Пътешественик, лектор, експериментатор.

Анди Крофт е автор на десет стихосбирки, на седем романа и на повече от четиридесет книги за тийнейджъри. Съставител и редактор е на поетически и белетристични антологиии. Ръководи международния поетичен фестивал T-junction, пише колонка за поезия във в. „Морнинг Стар“ и управлява „издателството за радикална поезия“ Smokestack Books.

  1. Гьоте-институт

Заглавие:           Руснакът е човек, който обича брези

Автор:                 Олга Грязнова

Превод:              Жанина Драгостинова

Издателство:   Black Flamingo Publishing

Година на издаване: 2016

Място на четене:          The Art Foundation, ул. „Дякон Игнатий“ 19

Чете:                                   Веселин Мезеклиев

Описание:

Изключителен баланс между трагично и комично, виц и мъдрост и невероятен усет за същественото – с тези изразни средства борави Олга Грязнова във впечатляващия си дебютен роман, разказвайки историята на цяло едно поколение. Главната героиня Маша е една неповторима жена.

Олга Грязнова, родена през 1984 г. в Баку, израства в Кавказ, но пътят й я води до престои в Полша, Русия и Израел. Родителите й се преместват през 1996 г. със семейството в Германия. Завършва литературно писане в Германския литературен институт в Лайпциг, следва история и теория на танца в Свободния университет в Берлин. През 2011 г. получава специалната стипендия „Преминаващи граници“ на фондация „Роберт Бош“. За книгата си „Руснакът е човек, който обича брези“ през 2012 г. получава литературната награда за дебютен роман „Клаус-Михаел Кюне“ и международната литературна награда на фондация „Анна Зегерс“.

  1. Датско посолство

Заглавие:           Един от нас спи

Автор:                 Йосефине Клоугарт

Превод:              Росица Цветанова

Издателство: ИК Персей

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Ателие на фотографа Ангел Пенчев, ул. „Стефан Караджа“ 7

Чете:                                   Петър Русев

Описание:

„Един от нас спи“ засега е най-амбициозната творба на Клоугарт, широко призната за шедьовър от датската критика и също номинирана за Наградата за литература на Северния Съвет. Една жена, угнетена от спомени за две приключили интимни връзки (едната продължителна, другата – кратка и бурна), се завръща у дома при умиращата си майка. Като безименен разказвач тя рисува поетичен портрет на своята скръб. Тъкмо в това се крие геният на Клоугарт. Тя пресъздава пейзажа на своите чувства чрез меки импресионистични похвати. Гласът на разказвача приковава вниманието, защото предава не само обстановката, интригата или развитието на персонажите, но и нещо много повече – изразява много силни чувства.

Йосефине Клоугарт е родена на 21 април 1985 г. в Молс – група малки, хълмисти полуостровчета в Дания, в южната част на по-големия полуостров Дюрслен на източното крайбрежие на Ютландия. Тя завършва литература и история на изкуството в Университета в Орхус. Завършва и Училището за писатели в Копенхаген. Първият й роман „Възход и падение“ (Stigninger og Fald), който се появява през 2010 г., е номиниран за Наградата за литература на Северния Съвет. Година по-късно Клоугарт получава наградата „Звезден прах“ на Датския престолонаследник и неговата съпруга, като оценката на журито е „един от най-значимите писатели не само от нейното поколение, а за нейното съвремие“.

  1. Детски книги

Заглавие:           Приказка за Синьото кълбо

Автор:                 Андри Снайр Магнасон

Превод:              Айгир Сверисон

Издателство:   Ергон

Година на издаване: 2017

Място на четене:          Галерия 2.0, ул. „6-ти септември“ 26

Чете:                                   Момчил Степанов, проект „Златната ябълка“

Описание:

„Приказка за Синьото кълбо“ е весела, увлекателна и остроумна притча за главната морална дилема на съвременния свят: можеш ли да бъдеш щастлив с цената на чуждото страдание? Книгата е наградена с Националната награда за литература на Исландия, с Почетната награда „Янош Корчак“ и е преведена в 37 страни по света.

Андри Снайр Магнасон е един от най-известните исландски съвременни писатели. Автор е на романи, разкази, стихове, пиеси, детски романи. Роден е в Рейкявик през 1973 г. в семейството на лекар и медицинска сестра, а всичките му роднини – включително дядо му (професор по медицина в Корнел), жена му и тъща му – са свързани с медицинската професия. Той е страстен защитник и борец за опазване на исландската природа, силно ангажиран е и със съвременните социални и политически въпроси в Исландия. Магнасон е носител и на мемориалната награда „Астрид Линдгрен“.

  1. Европейска комисия

Заглавие:           Дихание към мрамора

Автор:                  Лаура Синтия Черняускайте

Превод:              Антония Пенчева

Издателство:   Панорама

Година на издаване: 2008

Място на четене:          кафене-пекарна „Кофи енд Бейкъри“, ул. „6-ти септември“ 1

Чете:                    Ива Дойчинова

Описание:

Литературата не трябва да създава чувство за удобство. Добрата литература е като светкавицата; тя трябва да шокира, да пронизва сърцето до самите му дълбини“. Това експлицитно формулирано творческо кредо на Черняускайте откриваме в ,,Дихание към мрамора“: драматичен разказ за семейството и за взаимоотношенията между мъже и жени, за болезненото усещане за самота, за копнежа и неосъществената близост. Това е историята на младата художничка Изабеле и семейството й, които осиновяват Иля, своенравно сираче с мрачен характер, и животът им се преобръща завинаги. Авторката проследява историята на една жена, която постепенно узрява, след поредица от трагични загуби, и от руините на душата й се издига една нова, по-зряла личност. „Дихание към мрамора“ е психологически роман със силно поетично звучене, който следва заплетената фабула на трилър.

Лаура Синтия Черняускайте, родена през 1976 г. във Вилнюс, Литва, е писател, журналист, поет и драматург. Завършва литовска филология във Вилнюския университет. В началото работи като журналист и редактор за различни списания. От 2004 г. е член на Съюза на писателите на Литва. Автор е на сборници с разкази и новели, пиеси, романи и стихосбирка. Носител е на редица награди, сред които наградата ,,Първа книга“ на Съюза на писателите и Първа награда на международния фестивал за драма Theatertreffen в Берлин. Освен ,,Праговете на Бенедикт“ (2008) на български език е преведен и първият й роман ,,Дихание към мрамора“ (2006), който през 2009 г. е отличен с Наградата на ЕС за литература.

Учредената през 2009 г. годишна Награда на Европейския съюз за литература има за цел да бъдат отличени най-добрите новоизгряващи автори в Европа. Благодарение на нея се популяризира богатството на съвременната европейска художествена литература и се насърчава разпространението на творби отвъд националните граници. Победителите се определят от национално жури в държавите, участващи в програмата за култура на ЕС ,,Творческа Европа“, която включва и страни извън Съюза.

  1. Институт Балаши

Заглавие:           Маджарщини

Автор:                 Ализ Мошони

Превод:              Николай Бойков

Издателство:   Изида

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Сатиричен театър „Алеко Константинов“, ул. „Стефан Караджа“ 26

Чете:                                   Михаил Сървански

Описание:

„Маджарщини“ е приказна книга за възрастни. В 94 кратки истории се подвизават разносвачът на пици Шандор Петьофи, Вилхелм Тел, марципаненото Марче, псуващата английска кралица Елизабет, инкасаторката леля Елвира и преизвестни унгарски герои. Книгата ни представя гротескно, иронично и самоиронично унгарските нрави, качества и чудатости. Едно маджарско огледало за българските ни адети, правди и кривици.

Ализ Мошони е родена през 1944 г. в Кестхей. Следва в Консерваторията, след което започва работа като журналист. От 1973 г. публикува детски книги („Кралят с репичковия нос“, „Гладен съм!“, „Плащът на Пимпалин“, „Приказки за Будапеща“, „Приказки от шкафа“, „Приказки от магазина“, „Автомобилните приказки на старата госпожица“). Пише стихове, пиеси, радиопиеси, сценарии за анимационни филми.  За литературната си дейност Ализ Мошони е отличена с наградите „Дери“ (1998) и награда за цялостно творчество IBBY (2009).

  1. Институт Камойнш

Заглавие:           Пътуване до Индия

Автор:                 Гонсало М. Тавареш

Превод:              Даринка Кирчева

Издателство:   Колибри

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Апартамента, ул. „Неофит Рилски“ 68

Чете:                                   Костадинка Аратлъкова

Описание:

„Пътуване до Индия на Гонсало М. Тавареш е в списъка „Топ 25 на португалската литература”. Сред останалите автори в тази селекция са Жозе Сарамаго, поетът Луиш ди Камойнш, Фернандо Песоа и Антонио Лобо Антунеш. Както става ясно, в списъка присъстват заглавия от различни жанрове, а първото място е отредено на епическата поема „Лузиадите“ (1572), най-значителното произведение на видния ренесансов поет Камойнш. За разлика от характерните за Ренесанса епични поеми, нейният сюжет не е митологичен, тя разказва за морското пътешествие на Вашко да Гама до Индия.

Прозаичната поема „Пътуване до Индия“ е своеобразно повторение на посветителното пътешествие на Запада именно по „образеца“ на „Лузиадите“, находчиво преосмисляне на културната и литературната митология  на самия Запад. По думите на Едуардо Лоренсо Тавареш създава тази книга с изостреното съзнание, че нейната фикционалност „плава и живее сред отгласите на хиляди текстове – обекти, в нашето читателско въображение.“ Нещо, което важи за всяка велика книга, а „Пътуване до Индия“ е една от тях.

Гонсало М. Тавареш става известен с оригиналния си „извънземен“ поглед, с който свойски преобръща и преобразява виждането и преживяването на нашия делник, превръщайки ги – като един ироничен еквилибрист – в магическа сцена, „съчетаваща геометрията и хладнокръвното бълнуване“. Книгите му са преведени в повече от 50 страни. Романът „Йерусалим“ намира място в португалско издание на „1001 книги, които трябва да прочетеш, преди да умреш“ редом с творби на Джон Банвил и Филип Рот.

  1. Институт Сервантес София

Заглавие:           Сантименталният мъж

Автор:                 Хавиер Мариас

Превод:              Теодора Цанкова

Издателство:   Колибри

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Софийска филхармония, зала „Музика“

Вход от ул. „Георги Бенковски“ 1

Чете:                                   Драгомир Симеонов

Описание:

„Сантименталният мъж“ е нестандартен любовен роман, в който няма и помен от баналност и мелодраматизъм. Класическият сюжет за любовния триъгълник е поднесен с хумор и тънка самоирония, с типичния за Хавиер Мариас усет към многозначителните емоционални и мисловни детайли, с изкуството на недоизказаното и загадъчното, което разпалва въображението на читателя и го привлича като съавтор в това любовно приключение.

Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и, очаквано, изплува любовен триъгълник. Ала този класически сюжет, който би могъл да прозвучи банално и мелодраматично, изпод перото на Хавиер Мариас, очаквано, добива оригиналност. Защото „любовта не се изживява, а се предвещава и спомня“. Това е история за една любов преди началото и след края, извън собственото й битие, любов предвкусвана, желана, мислена, сънувана.

Хавиер Мариас (1951), най-емблематичният съвременен испански писател, публикува първия си роман, когато е едва 19-годишен. Днес книгите му са преведени на 35 езика, а той е носител на множество престижни литературни награди. Хавиер Мариас е преподавал испанска литература и теория на превода в Оксфордския университет и теория на превода в университета „Комплутенсе“ в Мадрид. От 2006 г. е член на Испанската кралска академия.

  1. Ирландско посолство

Заглавие:           Бруклин

Автор:                 Колм Тойбин

Превод:              Бистра Андреева

Издателство:   ICU

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Галерия „Кредо Бонум“, ул. „Славянска“ 2

Чете:                                   Ангелина Славова

Описание:

Ейлиш израства в годините след Втората световна война, когато животът в ирландската провинция не предлага светли перспективи. Заминаването й за САЩ се случва сякаш извън нея – друг решава, тя е страничен наблюдател. Бруклин я посреща с потискащи месеци на самота, изнурителен труд и вечерни курсове по счетоводство. Животът в ирландски пансион само засилва тъгата по дома. А когато Ейлиш най-после прави колебливи стъпки към спасително приятелство с мъж, страшна вест я връща в родината. Какво ще избере младата ирландка – страната на неограничените възможности и любовта или родината на детството и дълга, обвързващ дъщерята с грижа за самотната й майка?

Романът е преведен на над двайсет езика, удостоен е с Costa Novel Award, с номинация за Man Booker. Адаптиран е за кино и печели голямо признание, включително три номинации за „Оскар“.

Колм Тойбин (1955) е романист, автор на разкази и есета, журналист, драматург, литературен критик, поет, университетски преподавател. На български е познат най-вече с романа шедьовър „Маестрото“. Преведени са още „Разказът на нощта“ и „Светлина в черната вода“, предстои сборникът с разкази „Празното семейство“. Сред нехудожествените му творби има книги за Барселона, за Дъблин и дъблинчани, за живота на хомосексуалния мъж от Уайлд до Алмодовар, за писателите и техните семейства.

Тойбин е писател на сдържаната емоция и умерения жест. По неговите думи „писането произхожда от тишината“ и това се долавя осезаемо в книгите му. „Да завършиш роман е почти като да сложиш дете да спи – казва той пред Guardian, – няма как да го направиш рязко и отведнъж“.

  1. Италиански културен институт

Заглавие:           Гениалната приятелка

Автор:                 Елена Феранте

Превод:              Вера Петрова

Издателство:   Колибри

Година на издаване: 2016

Място на четене:          НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – заседателна зала

бул. „Г. С. Раковски“ 114

Чете:                                   Веселина Раева

Описание:

„Гениалната приятелка“ е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50-те и 60-те години на миналия век. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия – Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът й търси помощ от приятелката й от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни рани, ограбват се взаимно в емоционално и интелектуално отношение. Феранте се занимава най-вече с вътрешното, невидимото насилие над психиката. И все пак атмосферата на бедняшкия Неапол, която пресъздава, е толкова жива, че в паметта на читателя неизбежно изникват кадри от времето на италианския неореализъм. Един шедьовър на психологизма в завладяваща епична рамка.

Информацията за Елена Феранте е твърде оскъдна – тя системно отказва публични изяви и общува с читателите чрез издателя си. За нея се знае, че е родена в Неапол, а романите й се радват на голям интерес както в Европа, така и в САЩ.

  1. Културно-информационен център на Република Македония

Книга:                  Портал на слънцето

Автор:                 съвременни поети от Република Македония

Превод:              Роман Кисьов

Издателство:   Ерго

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Столична библиотека – зала „София“

пл. „Славейков“ 4, ет. 2

Четат:                                  Гьорги Георгиев – Антика, Игор Дамянов, Тодор Тодоров

Описание:

Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразителния й духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – нейните мистични, метафизични и херметични пластове, или пък християнско-религиозни, но също и философско-екзистенциални или сюрреалистични, а дори и абсурдистки на места пластове, изразени в поезията на различните македонски поети… А първоосновата на всички тези поетически пластове, както и техният покров (алфата и омегата на тази поезия) в крайна сметка е Слънцето (на душите), или Словото… Така антологията „Портал на Слънцето“ се явява своеобразен портал, вход към едно духовно обиталище, осветено от светлината на Словото. (из предговора на книгата, Роман Кисьов)

  1. Посолство на Кралство Норвегия

Заглавие:           Продавачът на истории

Автор:                 Юстайн Гордер

Превод:              Росица Цветанова

Издателство:   Дамян Яков

Година на издаване: 2015

Място на четене:          НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – фоайе пред аулата

бул. „Г. С. Раковски“ 108А

Чете:                                   Димитър Енчев

Описание:

Дете без приятели, което предпочита да живее в свят, изтъкан от собствените му измислени и заплетени истории. Сюжетите продължават да се реят в главата му, но и след години вече младият мъж не допуска мисълта да издаде творби от свое име. Ето защо се превръща в продавач на литературни фабули – снабдява лишени от вдъхновение автори с идеи, които да доразвиват в своите книги, и по този начин натрупва солидно състояние. Грандиозният успех на начинанието, въпреки мерките за сигурност, скоро ще се окаже смъртоносен капан. И все пак най-трагичното в съдбата на остроумния интелектуалец от Осло е нещо друго… Тази история рисува жива картина на начина на живот от 60-те години на миналия век до нашето трескаво съвремие, но корените на фаталната му орис се вият далеч назад в културната памет на европейците.

Юстайн Гордер е известен норвежки писател, публицист и сценарист, автор на романи, разкази и книги за деца. Неговите творби са преведени на множество езици и се издават в различни страни по света с общ тираж от няколко милиона екземпляра. Той популяризира философията, като голяма част от идеите му присъстват в най-известното му произведение – романът за историята на философията „Светът на Софи“ (1991). Публикуваният през 2001 година роман „Продавачът на истории“, подобно на предходните книги на автора, също придобива голяма популярност. През 1997 година Гордер и съпругата му създават Sophia Award, която се присъжда ежегодно за постижения в областта на екологията и развитието на околната среда. През 2005 година писателят е награден с Кралския норвежки орден „Св. Олаф“, а в края на същата година той получава почетна степен от Тринити Колидж (Дъблин, Ирландия).

  1. Полски институт

Заглавие:           Пансионът

Автор:                 Пьотр Пажински

Превод:              Васил Велчев

Издателство:   Колибри

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Столична библиотека – зала „Надежда“

пл. „Славейков“ 4, ет. 2

Четат:                                  Маргарита Хлебарова, Божидар Попчев

Описание:

Героят на книгата „Пансионът“ посещава мястото, където е идвал като дете с баба си – еврейски почивен дом край Варшава, някога пълен с живот, а сега обитаван от сенки от миналото. От това място започва краткото пътешествие в миналото – реалност, накъсана като в сън, която може да се сглоби единствено от фрагменти:  снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, идеологически спорове. Включени в деликатна игра, тези отломки за миг оживяват, преброждат пластовете на времето, за да се разтворят в старозаветните му дълбини. Тъжно-иронично, повествованието въвежда читателя в ритуалa на паметта, в който отеква гласът на третото следвоенно поколение. То няма вина, но носи белезите от травмите, настоява за опрощение и търси отговорите, заключени от историята.

„Toва е философско повествование за съществуването, преходността и тленността, и същевременно литературен ритуал за възкресяване на спомена. Това е първият в Полша литературен глас на третото поколение след холокоста“.  (Юстина Соболевска).

Пьотр Пажински (1973) – журналист, писател, литературен критик, философ, преводач, главен редактор на списание „Мидраш“, изследовател. Той е сред най-представителните имена на съвременната полска литература. Автор на две монографии за „Одисей“ на Джеймс Джойс („Лабиринт и дърво“, 2005 и пътеводителя „Дъблин с Одисей“, 2008). Издал е  книги с проза: „Пансионът“ (2009, българско издание, 2016), „Птичи улици“ (2013) и „Протрита действителност“ (2013). Съавтор на Дни на еврейската книга. За романа „Пансионът“ получава наградата на списание „Политика“ и Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Пише, превежда, занимава се с философия на юдаизма и еврейската тема в литературата.

  1. Руски културен институт

Заглавие:           Дъга за приятел

Автор:                 Михаил Самарский

Превод:              Уляна Йорданова

Издателство:   Асеневци

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Театър „Българска армия“ – репетиционна зала

                                               бул. „Г. С. Раковски“ 98 – служебен вход

Чете:                                   Христо Чешмеджиев

Описание:

Добротата – това е, което и глухите могат да чуят и слепите да виждат.

Тези думи на Марк Твен биха могли да бъдат мотото на книгата „Дъга за приятел“. Всички се нуждаят от внимание и любов. Но те са особено необходими на онези, които не са в състояние да чуят звуците, да виждат цветовете и да усетят красотата на света наоколо.

Главният герой е лабрадорът Трисон, който се грижи за сляпото момче Сашка. Благодарение на любовта на този умен и верен пес, момчето намира сили да се върне към живота, получавайки като подарък съкровенната си мечта – дъга. Това е история за едно приятелство, но и за забързания ни живот, през който препускаме, не забелязвайки действително важни неща…

Михаил Самарский (1996) – руски блогър, автор на 12 книги. Първата си книга написва едва на 12 години. През 2012 година най-голямото руско издателство „Ексмо“ създава за него специалните книжни поредици „Приключенията на необикновеното куче“ и „Най-добрите книги за подрастващите“. За кратко време става най-известният млад писател в Русия. Книгите му са преведени в САЩ, Виетнам и България.

Носител е на Златна диплома „Иосиф Бродски“ и на първите награди в литературните конкурси „Слон“ (2009) и „Таланти и дарования“ (2009).

Михаил Самарский се занимава и с благотворителност – основава програмата за помощ на незрящи хора „Живи сърца“, прераснала през 2012 година в едноименния благотворителен фонд.

16.Посолство на Белгия

Заглавие:           Петрония

Автор:                 Амели Нотомб

Превод:              Светла Лекарска

Издателство:   Колибри

Година на издаване: 2017

Място на четене:          Федерация на научно-техническите съюзи в България

бул. „Г. С. Раковски“ 108

Чете:                                   Силвия Лулчева

Описание:

Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът. Въпреки това никога не престанах да подозирам, че от пиенето може да се изтръгне нещо повече.

Така започва романа си Амели Нотомб, за да ни уведоми веднага след това, че си търси другар по чашка. Намира го в лицето на Петрония, момичето, което прилича на момче и което се оказва талантлива писателка. Следват обилно полети с шампанско приключения, по време на които Амели се появява облечена като „марсианска пагода”, като „средновековен готвач”, както и с „противоатомна японска пижама”. Понякога, когато прекали с вълшебната напитка, прилича на „тамплиер в залеза на блясъка си”. Всеотдайната любов на Амели към шампанското няма да учуди читателя – той знае, че тя пие от малка. Затова пък с края на алкохолната епопея ексцентричната белгийска писателка ще го изненада повече от всякога.

Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“. Родена е през 1967 година в Кобе, Япония, в белгийско аристократично семейство. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“. Амели Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние и Гран При Жионо. Романът „Нито Ева, нито Адам“ е отличен с награда Флор през 2007 година. „Любовен саботаж“ се нарежда сред ранните произведения на ексцентричната авторка и печели Наградата за призвание и Шардон При. През 1999 г. на Амели Нотомб е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“. Деветнайсетият й роман носи заглавие „Форма на живот“ и е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010).

  1. Румънско посолство

Заглавие:           Прошепната книга

Автор:                 Варужан Восганян

Превод:              Ванина Божикова

Издателство:   Авангард Прима

Година на издаване: 2013

Място на четене:          На тъмно, ул. „Иван Вазов“ 13

Четат:                                  Ванина Божикова; Венцислав Благоев

Описание:

Прошепната книга“ е изумителен разказ за страданията, за изгнаническата участ и странстването на арменския народ, за кланетата и масовите гробове, но и за невероятната жизненост, за жилавостта, които са в основата на оцеляването и възкресението, за мъдростта, с която прокудените посрещат болката, живота и смъртта.

Книгата е своеобразно пътуване на автора към себе си чрез познанието за неговия народ, тя събира ласкавата ирония към чудатостите на своето с болката от трагичната участ на арменците, преживяна като лична съдба. Едно удивително лирично произведение, което оставя незабравимото усещане за живота като вечност.

Варужан Восганян е председател на Арменското дружество в Румъния и първи заместник-председател на Съюза на румънските писатели. Има издадени три стихосбирки, а „Прошепната книга“ е дебютният му роман. „Прошепната книга“ получава наградата „Йон Крянга“ на Румънската академия (2009), наградата „Книга на 2009 година“, присъдена от списание „Ромъния литерара“, наградата за проза на списание „Конворбир Литераре“ (2009), голямата награда за белетристика – отличието „Михаил Себастиян“ и номинация за наградата на Съюза на румънските писатели.

  1. Посолство на Финландия

Заглавие:           Неща, които падат от небето

Автор:                 Селя Ахава

Превод:              Росица Цветанова

Издателство:   Колибри

Година на издаване: 2017

Място на четене:          Малките 5, ул. „Хан Крум“ 3

Чете:                                   Лили Гелева

Описание:

Момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето, жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, и друга, която носи в корема си русалка, мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало. Романът е приказен и метафоричен разказ за хода на времето, за израстването, за болката от загубата, за необяснимата реалност, за приумиците на случайността. Ахава елегантно съчетава тривиалното и абсурдното, красотата и жестокостта, за да ни отведе към една отворена и все пак окончателна развръзка. Написан на богат и образен език, романът проследява криволичещия поток на мисълта на персонажите, свързвайки в едно на пръв поглед несъвместими спомени и факти.

С „Неща, които падат от небето“ Селя Ахава печели не само Наградата за литература на ЕС, но и широка популярност сред европейските читатели.

Финландската писателка Селя Ахава (1974) е завършила драматургия и е писала сценарии за радиото и телевизията, както и за филми. Дебютният й роман излиза през 2010 г. и веднага бива забелязан от литературните среди, а втората й творба в този жанр, „Неща, които падат от небето“, получава наградата за литература на ЕС и е номинирана за престижния приз „Финландия“. Удостоена е и с наградата за разпространение на финландската литература „Факлоносци“. Този проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.

  1. Посолство на Швейцария

Заглавие:           Сто дни

Автор:                 Лукас Берфус

Превод:              Владко Мурдаров

Издателство:   Рива

Година на издаване: 2010

Място на четене:          Дентална клиника „Петър Дучев“, бул. „Г. С. Раковски“ 124

Чете:                                   Симеон Владов

Описание:

„Като роман за съвременността Сто дни“ е много въздействащ, много верен и съвсем не добронамерен.“ (Франкфуртер Алгемайне Цайтунг).

„Този учудващ роман разказва за това как постъпват хората, когато им се наложи да избират между две злини, без да могат да подценят последствията от постъпките си.“ (Нойе Цюрхер Цайтунг)

„Сто дни“ е роман, предлагащ пълна концентрация, съчетана с елегантност и политическа страст“. (Дер Ландботе)

Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси за театралната трупа АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда Лойк. През 2003 г. германското списание Театърът днес го определя като многообещаващ съвременен немскоезичен млад автор. През 2005 г. е обявен на театралните празници в Мюлхайм, а след това и от списание Театърът днес за драматург на годината.

След новелата му Мъртъвците и сборниците с пиеси Сексуалните неврози на нашите родители и Амигдала, излезли вече на български език, Сто дни е първият му роман, публикуван през 2008 г. За него той получава немските награди Мара Касенс, Ана Зегерс, Ханс Фалада и специалната награда за мир Ерих Мария Ремарк, както и наградата Шилер на едноименната швейцарска фондация.

Чешки център

Заглавие:           Богините от Житкова

Автор:                 Катержина Тучкова

Превод:              Анжелина Пенчева

Издателство:   Парадокс

Година на издаване: 2016

Място на четене:          Столичен куклен театър, ул. „Ген. Гурко“ 14

Чете:                                   Анна Ангелова

Описание:

От далечни времена в малкото планинско селце Житкова живеят жени, наричани богини, които притежават необикновени дарби, предавани от поколение на поколение. Те познават целебната сила на билките, лекуват болките на тялото и страданията на душата, разплитат загадките на миналото и виждат в бъдещето. Дора Идесова е сред последните потомки на богините от Житкова. Тя не владее дарбите им, но иска да съхрани паметта за тях. Това начинание я води до неподозирани разкрития, които преобръщат възприятията ѝ за света, за богините и за самата нея.

Катержина Тучкова (1980) е завършила история на изкуството и чешки език и литература във Философския факултет на Масариковия универститет в Бърно. Работи като независим куратор на чешки и международни арт проекти, представящи предимно млади художници. Автор е на редица изкуствоведски публикации, както и на разкази и романи, които се радват на изключителен интерес сред чешките читатели. За романа си „Богините от Житкова (2012) получава престижните литературни отличия „Магнезия Литера и „Чешка книга в категорията „Награда на читателите, както и наградите „Йозеф Шкворецки и „Чешки бестселър. Освен на български романът има преводи на още десет езика.

Източник: Чешки център София