Статията от в. „Сън“ (в средата) сред част от споменатите в нея български вестници от този период. Горе отляво е портретът на Захари Стоянов, а отдясно – на Петко Каравелов. Снимки: Библиотека на Конгреса на САЩ, Уикипедия, НБКМ, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе. Колаж: Владимир Дворецки

Докато се ровех из старите вестници, дигитализирани и достъпни онлайн благодарение на Библиотеката на Конгреса на САЩ, попаднах на интересен обзор за ролята на българската преса преди 140 години, публикуван в нюйоркския вестник „Сън“. Статията не е подписана, но е с източник Санкт Петербург и с дата 20 октомври 1885 г. Очевидно авторът е ползвал руски вестници, съдейки по правописа на имената, който запазвам. Материалът разкрива непознати за нас връзки между българските политици и тогавашните вестници. Ето преводът на тази статия:

Пресата в България

Нейното доминиращо влияние върху скорошните събития в балканския регион

Бързото развитие на пресата в България е може би най-доброто доказателство, че българите са настроени за независим политически живот. Едва шест години минаха, откакто те бяха освободени от турското иго, а вече имат тринадесет вестника. От американска гледна точка, тринадесет вестника на три милиона души не е много, но пропорционално това е много повече, отколкото (броя – б. а.), с който може да се похвали страната на Царя (Русия – б. а.). Всички изявени български мъже играят важна роля в журналистиката, а главните играчи в скорошния преврат (Съединението – б. а.) бяха (главни – б. а.) редактори. Те постигнаха с перото това, което трудно би могло да се направи със сабята.

(Петко – б. а.) Каравелов, българският премиер, има официален орган – „Търновска конституция“, който се ръководи с необичайно умение, а княз Александър контролира „Державни вестник“ (преведено на английски като „Пратеник със скиптър“ – б. а.). „Независимост“ е подвлиянието на (Петко Рачов – б. а.) Славейков, най-добрият български поет и писател. „Славянин“ се печата в Русчук (Русе – б. а.) и поддържа идеята за федерация на славянските държави на Балканския полуостров. Неговият (главен – б. а.) редактор Начевич (Григор Начович – б. а.) сега е във Виена като представител на България.

Органите, които допринесоха за революцията, са „Южна България“, издаван от д-р Странской (Георги Странски – б. а.), председател на временната администрация на Източна Румелия, „Борба“, ръководен от Захари Стоянов, и „Македонский глас“ на Рисов (Димитър Ризов – б. а.). Странской, Стоянов и Рисов са общопризнати в България и навсякъде другаде като главните водачи на революцията.

Румелийските вестници, които силно защитаваха Съединението, са „Марица“, редактиран от Попов (?), „Народний глас“, ръководен от братя Гешови, единият от които сега е в Лондон като български представител (става въпрос за Иван Евстратиев Гешов – б. а.), и „Съединение“ на (д-р Георги) Хаканов.

„Еко де Балкан“, публикуван на френски, служи като надежден източник, от който Европа и светът може да получават информация по българските дела. Френското влияние е много силно както в Сърбия, така и в България. След това не трябва да забравяме органите на експремиера (Драган) Цанков, който ръководи опозиционната партия. Те са „Отечество“ и „Средец“, издавани от (Димитър) Греков и (Константин) Стоилов.

Българските журналисти твърдо вярват, че тяхната малка страна ще пребъде и, с оглед на противоборството между могъщи държави като Русия, Австрия, Турция и Англия, те целят постепенно да разширят страната си, така че тя да обхване всички българи, които сега се намират в Добруджа и Македония. По-ентусиазираните измежду тях дори намекват, че тяхната роля ще бъде да надделеят над турците на Балканския полуостров. Но по-благоразумните български писатели не забравят, че съдбата на тяхната страна е обвързана с тази на Сърбия, Гърция, Румъния и Черна гора, и че докато действат в съгласие, те може да отстояват интересите си дори срещу могъщи противници.

Както и да е, българите направиха добро начало. Те имат независимо правителство, независима църква и независима преса. Сега им остава да си изградят свои собствени училища, за да не бъдат принудени да изпращат децата си да учат или в Русия, или в Австрия“, пише в статията на вестник „Сън“        

Встъпителен текст и превод: Владимир Дворецки

Сходни публикации на тази тема на сайта ни:

Левски споменат за пръв път в американската преса през 1895 г.

Източник: evropaworld.eu