Олга Токарчук и Георги Господинов се срещнаха в София

Публикувано:
16:06ч / 13.06.2022г
Брой прочитания:
409
Брой коментари:
0

Дългоочакваната среща с писателите Олга Токарчук, носител на Нобелова награда за литература през 2018 г., и Георги Господинов, понастоящем номиниран за същата награда, се състоя на 10 юни т.г. в Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. Както обикновено, същия ден в София имаше много културни събития, но мнозина бяха избрали да дойдат точно на тази среща. Залата, без преувеличение, изглеждаше, че ще се спука по шевовете! Забележителното е, че правостоящите, плътно притиснати един до друг, издържаха на крак цели два часа и никой не си тръгна по-рано.

Организатор на събитието беше Фондация „Прочети София“. Във встъпителните си думи нейният собственик и управител Тодора Радева поясни, че разговорът с писателите Олга Токарчук и Георги Господинов поставя началото на най-новата поредица „Литературни срещи“ по инициатива на нейната Фондация. Тя ще се провежда няколко пъти в годината с различни гости, акценти и в разнородни формати.

Слово при откриването произнесе Весела Кондакова, зам.-министър на културата, която зарадва полската нобелистка, като каза част от приветствието си на полски. Присъстващите бяха поздравени и от Малина Едрева, председател на комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в Столична община. „Литературни срещи“ са част от културния календар на Общината.

После пред публиката излязоха двамата писатели – не заедно, а от двата противоположния края на сцената, срещнаха се в средата й, прегърнаха се. Стана ясно, че е помислено за по-необичаен и ефектен мизансцен, който да покаже от самото начало тяхното приятелство и духовната близост. Тази духовна близост беше подчертана от самото начало от водещия на разговора, поета и журналист Димитър Кенаров. Той определи Олга Токарчук и Георги Господинов като „сиамски близнаци“.  Със сигурност между двамата има много сходства, макар впоследствие в разговора да стана ясно, че по някои въпроси мненията им са дори противоположни. Но може би така е и при сиамските близнаци.

И двамата бяха единодушни, че независимо от многобройните си срещи с публика, тази вечер са особено развълнувани. И двамата с удоволствие си спомниха за първата си среща преди повече от 20 години. Олга Токарчук уточни, че се е случило в Берлин. От пръв поглед Георги Господинов ѝ направил впечатление на сериозен, спокоен човек.

Организаторите на събитието вече съобщиха, че подготвят видеозаписа на срещата, и скоро той ще може да бъде видян от всеки желаещ. Ще добавим линка към този запис в настоящата публикация, а сега ще споделя по памет кое от казаното ми направи впечатление, без да спазвам хронологичния ред на разговора.

Олга Токарчук е писател със своя позиция и категорично заявява, че е против руската агресия срещу Украйна. От друга страна, не приема и тенденцията да се бойкотират произведенията на Толстой, Достоевски, Чехов заради войната, водена в момента от Русия. Според полската нобелистка, чрез техните произведения можем да разберем душевността на руския народ.

Независимо от своята гражданска ангажираност, тя призна, че не вижда себе си като протестираща по улични митинги, защото не се чувства комфортно сред множеството. Освен това не обича думите „трябва“ и „винаги“. Георги Господинов каза, че самият той би предпочел да си пише спокойно книгите, а не да скача по площадите, но понякога това се налага, защото не е „перде“, и отправи предизвикателство към симултанните преводачи да измислят адекватен превод на този израз на полски.

Водещият Димитър Кенаров насочи двамата събеседници към темата за ролята на писателя в днешния свят. Олга Токарчук е склонна да вярва, че литературата може да оказва въздействие върху живота на хората. Прави ѝ впечатление обаче, че напоследък в литературата се описват предимно дистопии, а е важно да има автори, които си представят по-оптимистично бъдещето на човечеството.

Георги Господинов припомни отново за племето аймара, което е споменавал и друг път. Това племе, обитаващо Андите, вярва, че миналото е пред нас, защото стои пред очите ни, познато ни е, докато бъдещето е неизвестно, не можем да го видим и затова е зад гърба ни. Напълно различна от европейската представа за минало и бъдеще!

Двамата писатели бяха единодушни, че съвременните автори не трябва да се ограничават само в собствените си възприятия на ставащото около тях, а да се опитват да погледнат на света с очите на някой друг. Без непременно този друг да е човек! Георги Господинов отбеляза, че литературата е прекалено антропоцентрична, всичко се представя от гледната точка на човека, а би могло да бъде и другояче. Той даде за пример историята от „Старецът и морето“ на Хемингуей. Всички съпреживяваме заедно с главния герой триумфа му при улавянето на голямата риба, а после съчувстваме на драмата му, че неговият трофей е бил изяден от другите риби и той докарва на брега само един скелет. А би било интересно същата история да бъде описана през погледа на голямата риба, станала плячка на човека.

Олга Токарчук също е чувствителна към темата за животните. Като автор не остава безразлична към съдбата им – освен това е вегетарианка. Тя разказа как в една от книгите си отправя своето послание за ненасилие над животните, като избира сюжет из живота на ловците. За нея те са изключително отблъскващи хора. Тъй като е била наясно, че малцина се вълнуват какво се случва с представителите на фауната, писателката внася в книгата си криминална интрига, за да привлече повече читатели и да ги накара да се замислят и за невинните жертви на лова.

Двамата събеседници бяха поканени да споделят мнението си за мястото на поезията и прозата в днешния свят. Олга Токарчук изненада публиката с котравъпроса си, какво означава поезия. Това, че изреченията са написани едно под друго? Ако се вземе хубав прозаичен текст и изреченията се напишат едно под друго като стихотворение, това няма ли да бъде поезия?

Георги Господинов заяви, че се чувства длъжен да защити поезията, но в крайна сметка потвърди казаното от Олга Токарчук, като цитира кратко изречение от нейна книга, което звучи като красив стих, въпреки че формално е от творба в проза.

Още две неща ми направиха впечатление по време на тази среща:

Когато Георги Господинов сподели, че се чувства като човек на ХХ век и полюбопитства колко от присъстващите са родени през настоящото столетие, не можа да скрие приятното си учудване, когато в залата се вдигнаха доста ръце. Безспорно, присъствието на съвсем млади хора е отличен атестат за едно литературно събитие.

Другото, което реших да не спестя в този мой текст, е констатацията ми, че повечето от присъстващите познаваха книгите на Георги Господинов, но не и тези на Олга Токарчук. Съдя по въпросите на публиката. Нито един от тях не беше за конкретно произведение на полската нобелистка. Впрочем, същите несвързани с творбите ѝ въпроси, са задавали и колегите журналисти на специалната среща, която са имали на 9 юни с писателката, и на която екипът на сайта ни не е имал честта да бъде поканен, но после прочетохме публикации за тази среща в други медии. Личеше си стремежът известната писателка да бъде попитана нещо оригинално, но без да се прави препратка към нейните романи или разкази, та да проличи, че са били четени. А немалко от тях са преведени на български.

Затова пък Георги Господинов беше зарадван на 10 юни от свой почитател с въпроса: на каква възраст е в представите му град София, очевидно по повод относителността на историческото време в романа му „Времеубежище“. Писателят разказа, че е дошъл в столицата на 18-годишна възраст и я е откривал за себе си докъм 25-ата си година. Сега пък я преоткрива с очите на 15-годишната си дъщеря, така че субективната му представа за възрастта на София е между 15 и 25 години. Колко находчиви отговори, наистина, може да предизвика запитване, свързано с конкретна книга на автора!

Да се надяваме, че след активното отразяване на гостуването на Олга Токарчук в България, интересът към книгите й ще нарасне.

Гергина Дворецка

По-долу ще намерите линкове към някои публикации по темата в други сайтове:

Въпреки

Impressio

 

Източник: www.evropaworld.eu