На станция „Сердика II“ близо до будката за вестници може да видите керамичната скулптура на Михаела Кръстева-Сакаян „Глаголица“. Това е една от 16-те творби, включени в изложбата на талантливата авторка, за която ви разказваме в поредица от публикации на сайта ни.

Преди време Михаела преоткрива за себе си глаголицата, но вече с очите на творец, и е омагьосана от графичното й съвършенство.

В творбата си „Глаголица“ авторката е изобразила глаголически букви върху дрехата на човешка фигура и върху кълбото, което тя е издигнала с двете си ръце.

Кръстът в центъра на скулптурата е всъщност първата буква от глаголицата: „Аз“, а буквите, които са като долен кант на дрехата, изписват изречението: „Посвещавам тази работа на българите, за да не забравят.“ Същото изречение се чете и в надписа на кълбото, увенчаващо творбата, но вече е допълнено по следния начин: „Аз, Михаела Кръстева-Сакаян, посвещавам тази работа на българите, за да не забравят своя код и мен.“  Послание, което потвърждава една изконна истина: всеки творец трябва да има самочувствието, че може да даде на хората нещо, с което да го помнят.

Върху листа със заглавието на тази своя скулптура Михаела е добавила: “Глината се добива от пластовете на земята, след което променя пространството посредством трансформацията, която търпи. Приела друга форма, аз отново ще я върна под земята, единствено и само в името на хората, в търсене на човешкото. “

Истината е, че темата с глаголицата имаше своето красиво продължение: десетки кръгли глинени плочки с изписани глаголически букви на тях бяха разпръснати в двете ленти край прохода между двете линии на метростанция „Сердика“. Радваме се, че ги заснехме в деня, когато беше открита изложбата „Под земята“, защото през следващите дни те изчезнаха до една.

– Не е проблем, че някои хора са ги взели – казва Михаела. – Жалкото е, че може би не знаят какво изобразяват. Не всички познават буквите на глаголицата.“

Спомня си как, докато е редяла изложбата, минувач я питал какво е изобразено на тези малки плочки и тя му предложила самият той да отгатне какво има на тях. „Сигурно са знаци на зодии“ – предположил човекът. Затова скулпторката съжалява, че не е поставила повече обяснителни надписи, та онези, които са се изкушили да си вземат от плочките, поне да знаят с какво точно са се сдобили.

„Ако знаеха, можеха да потърсят буквата на собственото си име!“ – смее се Михаела.

Във всеки случай, тя е готова да направи такива глаголически глинени плочки с първата буква от имената на победителите в конкурса „Открийте скулптурите на Михаела в софийското метро!“

Конкурсът ни постепенно набира скорост. Желаещите могат да потърсят и заснемат (може и като селфи!) 16-те керамични скулптури от изложбата „Под земята“, които са разпръснати на 6 метростанции. Който ни изпрати най-много снимки като лично съобщение на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук или на електронния ни адрес: office@evropaworld.eu ще получи за награда произведение от Михаела, специално изработено от нея за случая. Към снимките може да опишете накратко и впечатленията си от скулптурите. Получихме и предложение хората, живеещи извън София, също да подкрепят авторката чрез харесвания във Фейсбук. Така зрителите ще определят и своя фаворит сред експонатите на изложбата. Който обаче иска да участва в конкурса за награда, би могъл да напише в кратък коментар с какво го е впечатлила харесаната от него творба на Михаела.

Срокът е до закриването на изложбата на 18 октомври.

А през следващите дни ще продължим да ви разказваме поотделно за всеки от експонатите, за да ви улесним в намирането им.

Припомняме ви метростанциите, на които може да видите изложбата „Под земята“:

1. Джеймс Баучер
2. Европейски съюз
3. Сердика II
4. Лъвов мост
5. СУ Св. Климент Охридски
6. Стадион Васил Левски

Още по темата в сайта ни:

Каним ви на артистично пътешествие в софийското метро! 

Открийте скулптурите на Михаела в софийското метро! Станция „Сердика II“ – творбата „Баба“

На страницата на фондация „Европа и светът“ може да видите още снимки от изложбата, както и снимки от откриването й на 18 септември т.г.

Автор: Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu