Откриват паметна плоча на унгарския прабългарист Геза Фехер

Публикувано:
13:41ч / 13.10.2023г
Брой прочитания:
216
Брой коментари:
0

Паметната плоча на унгарския учен Геза Фехер, работил в България от 1922 до 1944 година, с принос за изучаването на Мадарския конник, един от основоположниците на прабългаристиката, чуждестранен член на БАН (1943) и председател на Унгарското дружество в София (Magyar Egylet) ще бъде открита на 18 октомври, сряда, от 15 ч. пред Унгарския културен институт откъм страната на ул. 6-ти септември.

Ще участват акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките и Н.Пр. Миклош Борош, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България.

След откриването в залата на Унгарския културен институт ще има кратко представяне на живота и творчеството на Геза Фехер от проф. д.и.н. Пенка Пейковска.

Геза Фехер е роден на 4 август 1890 г. в градчето Кунсентмиклош, тогава в Австро-Унгарската империя. Археолог, специалист по класическа филология и угрофинска история и култура. Работи в България от 1922 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Носител на ордена „За наука и изкуство“ (1927). Награден от цар Борис III през 1934 г. Избран за чуждестранен член на Българската академия на науките (1943).

Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Изследва живота и делото на Феликс Каниц. Работи съвместно с археолозите Рафаил Попов, Кръстьо Миятев, Андрей Протич. В много близки приятелски отношения е с Гаврил Кацаров, Димитър Дечев и Александър Балабанов. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. Откритите паметници потвърждават тезата, че прабългарите са древен, високоцивилизован народ. Фехер е учен, който новаторски съчетава историческата и археологическата информация с езиковите и етнографските факти, прилага интердисциплинарен подход на изследване. С научните си разработки, обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за формирането на българо-унгарските научни и културни взаимоотношения, за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите. Той е сред най-важните фактори за създаването на Унгарски институт в София, за подготовката на унгарско-българската културна спогодба от 1941 г.     

Основните трудове на Геза Фехер са: „Надписът на Мадарския конник“ (1928), „Писмени паметници на прабългарите в Мадара“ (1934), „Военното дело на прабългарите“ (1938), „Облеклото и оръжието на старата българска войска“ (1939), „Ролята и културата на прабългарите“ (1941). Академик Гаврил Кацаров изтъква значението на проф. Геза Фехер: „Подемът в областта на изучаването на прабългарската история и култура, който започна в 1924 г., се дължи на почина и подтика на Фехер, имам пред вид главно проучването на Мадарския конник и надпис, което той започна успоредно с разкопките, предприето от нашия музей под скалите на Мадара; известно е какъв интерес възбудиха и в по-широки слоеве на нашето общество тия изучвания и разкопки; знае се, че сам Фехер дълги години работи там, па и в други средища на прабългарската култура, работи с фанатично усърдие и преданост… през тия години Фехер ни даде многобройни отделни изучвания и цели книги върху всички области на българоведението: език, история, бит и култура. Тия изследвания на нашия уважаем колега туриха здрава основа на тоя дял от нашата история, основа, върху която ще се гради и в бъдеще… Една от главните задачи, които беше си поставил Фехер, беше да издири и изтъкне ролята и значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа.“

Геза Фехер напуска България дни преди 9 септември 1944 г. От 1948 до 1955 г. работи в Унгарския национален музей, където изследва археологическите паметници на Унгария от ІХ–ХІ век. Главното му постижение са разкопките край Залавар и изданието с резултатите от находките, посветени на изясняването на важни въпроси от съжителството на маджари и славяни през ІХ–Х в. Умира на 10 април 1955 г. в Будапеща.

На 26 ноември 2016 г. в Националния исторически музей в София е открита паметна плоча „Венец на достойнството за проф. Геза Фехер“ – първа в мемориалната Алея на приятелите на България.

По-подробни сведения:

Пенка Пейковска: „Геза Фехер в България“

Пенка Пейковска: „Из еписторалното наследство на Геза Фехер като учен българист“, Известия на Държавните архиви, т. 70, 1998.

Пенка Пейковска: Българо-унгарски научни взаимоотношения (ХІХ-средата на ХХ в.). София: Акад. изд. „М. Дринов”, 2005

Христо Вакарелски: Българо-унгарски културни взаимоотношения“, София 1980, „Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография“

Източник: Унгарския културен институт