Монастир (Битоля), рисунка от Едуард Лиър (горе вляво). Автошарж на художника с любимия му котарак Фос (отдясно). Маршрутът на Лиър от Солун до Охрид през 1848 г. Снимки: Уикипедия, archive.org Колаж: Владимир Дворецки

Имало един чудак от Британия,

който притежавал странна мания:

той стихчета праскал

и шаржове драскал,

и стигнал от Солун до Албания.

Това е само един пример за хумористичния стихотворен жанр лимерик (или лимърик), в който се опитах да опиша пътешествието на английския поет и художник Едуард Лиър (1812-1888) през населените с българи земи от Османската империя в средата на 19-и век. Неслучайно избрах това въведение, тъй като именно Лиър е смятан ако не за създател, то поне за най-известния автор на лимерици – любимо развлечение на жителите на Британските острови.

Малкият Едуард бил болнаво дете, страдащо от десетки болести, включително и епилепсия. Въпреки това, той успял да развие заложбите си на поет, музикант и художник, а освен това станал един от най-известните пътешественици на своето време. Лиър обиколил Средиземноморието и стигнал чак до Индия, придружаван само от един прислужник. Навсякъде, където попаднел, той нахвърлял скици, а след това рисувал изящни акварели и картини с маслени бои.

От многобройните му пътувания най-интересното за нас е пътешествието, което той описва в книгата си „Дневниците на един ландшафтен художник в Албания и др.“, издадена в Лондон през 1851 г. (може да я прочетете онлайн в оригинал тук). Тази авантюра не била планирана, но Лиър се изкушил да прекоси смятаните за небезопасни земи в югозападната част на Балканския полуостров, след като британският посланик в Цариград му уредил необходимите документи от османските власти. В предговора към книгата той обяснява, че по тези краища френският, немският и италианският език са безполезни, и затова пътникът трябва да си наеме добър драгоман (преводач-придружител). Дори гръцкият не вървял особено в Македония, в този „Вавилон“ било нужно да знаеш български, албански, турски и „славянски“ (?). За късмет на Лиър, той се ползвал от услугите на своя драгоман Джорджо – грък-полиглот от космополитния град Смирна (днес Измир).

Поетът-художник се отправил на път от Цариград към Солун на 9 септември 1848 г. с австрийския параход „Фердинандо“. Той изтъква, че долната палуба била претъпкана с турци, евреи, гърци и българи, и сравнява плътността на тази човешка маса с бъчва, пълна със сардини. Лиър не успява да разгледа обстойно Солун, тъй като в града отново пламнала епидемия от холера, и решил набързо да се отправи на северозапад, преди да бъде обявена карантина.  

Яница, рисувана от Едуард Лиър. Снимка: Уикипедия

След като прекосили Вардар по клатещ се мост, пътниците отседнали да пренощуват в живописния град Енидже Вардар (днес Яница). Лиър не пропуснал шанса да нахвърли няколко скици на двуетажните къщи с широки стрехи, зад които се виждат планините. Според други британски пътешественици и етнографи, половината жители на Енидже Вардар са гърчеещи се българи, но художникът ги определя само като „гърци“ или „християни“. 

На следващата сутрин, докато пиел прощално кафе в къщата на началника на местната поща, Лиър случайно настъпил красиво наргиле и го счупил. Домакинът обаче не му се разсърдил, тъй като „всяко действие на приятел има своя чар“. След като потеглили в дъжда, пътешествениците стигнали в 11 ч в близкото село Арнаутлик, населено с „гръцки и българи-християни“. То било пълно с красиви дървени къщи, но свирепите местни кучета не позволили на художника да ги скицира отблизо. Отгоре на всичко, пълчища оси не му дали да си похапне спокойно на чардака на хана. За съжаление, не можах да идентифицирам това село, което въпреки премеждията с кучетата, осите и дъжда направило добро впечатление на Лиър с панорамния си изглед.

Водопадите край Воден, рисувани от Едуард Лиър. Снимка: Уикипедия

Около три и половина часа керванът наближил Воден (днес Едеса). Според художника, трудно може човек да си представи по-красиво разположено място. Градът е построен върху дълъг, обрасъл с дървета хребет, над който стърчат минарета, а по склоновете блестят водопади, като в италианското селище Тиволи. Скалистият екран сякаш затварял долината като природна стена. След шест часа пътешествениците пристигнали в къщата на началника на местната поща в центъра на града. За съжаление, сградата била заета от свитата на някакъв пътуващ паша, а малката пристройка, пълна с котки и паяжини, била претъпкана от голяма група български търговци. Поради това Джорджо и англичанинът се подслонили на втория етаж на конюшната на местен гръцки търговец.

След дълъг преход през планински терен, пътешествениците достигнали Битоля (или Монастир, както също е бил известен този голям град). Тогава той е имал 14-15 000 жители и е бил „военният център и столица на съвременна Македония и Северна Албания“. Художникът бил приятно изненадан от гледката на големия брой обществени сгради, казарми и офиси в началото на града. Той не пропуснал да посети и прочутата местна чаршия, която описва като „извънредно красива“. Някои от пазарите били напълно покрити, и осветени от прозорци на покрива. Голям брой продавачи и купувачи се тълпели на тези обекти. Търговците били основно гърци или българи-християни, а клиентите – селяни-християни от близките села и цялата провинция. Турците в Монастир били основно военни или чиновници, а мнозинството от жителите били гърци и българи.

Преспанското езеро, рисувано от Едуард Лиър. Снимка: Уикипедия

От Битоля Лиър и Джорджо поели на югозапад. Те забелязали едно чаровно селце, обрасло с чинари и кестени, и решили да се отбият там. Но ханът в Пъпли (днес Левконас) бил най-мръсният, който художникът бил виждал, и трудно можело да се намери място, където да си приготвят обяда. Лиър все пак успял, въпреки проливния дъжд, да скицира селото, близката Баба планина и Преспанското езеро. След като отбелязва, че е напуснал Пъпли в два и половина, пътешественикът коментира, че жителите му са по-диви от обитателите на македонските равнини. В селото имало по-малко гърци и българи, и повече турци и албанци, освен това, употребата на българския език намалявала.

Охрид, рисуван от Едуард Лиър. Снимка: Уикипедия

Лиър описва подробно престоя си в Охрид, но изобщо не споменава нито за българи, нито за християни. Това е обяснимо, тъй като той е бил гост на местния губернатор Шериф бей, чиято щаб-квартира била в крепостта над града. Беят любезно предоставил един гавазин на Лиър, за да може художникът спокойно да скицира улиците на Охрид, без да го безпокоят местните жители.

Зографският манастир, рисуван от Едуард Лиър. Снимка: Уикипедия

Британският пътешественик посвещава основната част от пътеписа си на Албания, която е по-привлекателна за него поради изолираността си. По време на това пътуване Лиър не успява да види Атон, но осем години по-късно – през септември 1856 г., съумява да изпълни мечтата си. Той прекарал в Света гора три седмици, като посетил 20-те основни манастира и направил петдесет скици. Сред тях има и изображение на българския Зографски манастир, заобиколен от кипарисови горички. Ето как го описва художникът в писмо до сестра си Ан: „Зографо – прекрасен (и чист) куп от сгради в дълбока долина, заобиколен от високи хълмове, обрасли с гори; игуменът бе суетлив дребен човек, и толкова ужасно учтив, че не знаех какво да правя“. Според справка в Уикипедия, по онова време игумен на манастира е архимандрит Антим (1797-1867), роден в дойранското село Калково със светското име Атанас Ризов.

Едуард Лиър е оставил богато наследство от лимерици и други хумористични стихове. Не успях да открия в тях български имена, но все пак мисля, че в поне едно негово произведение има следа от балканското му пътешествие. Става въпрос за следния лимерик: 

There was a Young Person of Smyrna,
Whose Grandmother threatened to burn her;
But she seized on the cat,
And said, ‘Granny, burn that!
You incongruous Old Woman of Smyrna!’.

Вероятно поетът е използвал „Смирна“, тъй като това е родното място на неговия верен драгоман Джорджо.

Ако някой желае да научи нещо повече за лимериците и да прочете някои шедьоври на Лиър в превод на български, може да прегледа чудесната творба на преподавателя от СУ „Св. Климент Охридски“ Цветан Пеневски, озаглавена „Англопоетичен смеховник“ на следния адрес: https://chitanka.info/text/1942-anglopoetichen-smehovnik.

Автор: Владимир Дворецки  

Източник: evropaworld.eu