Националните библиотеки на България и Бразилия ще си сътрудничат
Меморандум за сътрудничество беше подписан на 17 февруари т.г. между Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ с директор доц. д-р Калина Иванова и Фондация Национална библиотека на Бразилия с президент Марко Лукези. Събитието е по инициатива на посланика на Бразилия у нас Н. Пр. Пауло Роберто Кампос Тарисе, който не успя да присъства лично на събитието, но беше представляван от съпругата си Мария Тереса Тарисе да Фонтоура и служители на посолството. Присъстваха Н. Пр. Закиа Ел Мидауи, посланик на Мароко и доайен на дипломатическия корпус у нас, Н. Пр. Ана Мария Рибейро да Силва, посланик на Португалия, Н. Пр. Пиер Хагман, посланик на Швейцария, писатели, журналисти, приятели на Бразилия.

Двамата ръководители на национални библиотеки размениха подаръци. Едно от изданията, които доц. д-р Калина Иванова подари на бразилския си колега, беше „Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева, преведена на английски от Анджела Родел
„Надяваме се с този меморандум да се осъществи едно успешно сътрудничество между нашите библиотеки, да обменим опит“ – заяви доц. д-р Калина Иванова след подписването. Тя припомни, че през януари 2025 г. беше открит кът на Бразилия в НБКМ, а в края на същата година беше представена юбилейна марка, издадена в Бразилия, която ознаменува приятелството между нашите народи. В контекста на литературните контакти между двете страни доц. д-р Иванова припомни също, че през 1915 г. Бай Ганьо „пристига“ в Бразилия чрез хумористичното списание „Карета“, което публикува разказ на Алеко Константинов с емблематичният нашенски герой, а още по-рано, през 1859 г., българският седмичник „Цариградски вестник“ публикува в 18 подлистника повестта „Преселението в Бразилия“ от неизвестен автор. В словото си Марко Лукези подчерта, че библиотеките по света трябва да разговарят помежду си повече, да се отварят към един по-широк хуманистичен диалог, насърчен от новите технологии. Той сподели, че преди много години е получавал в Рио де Жанейро информация за българската литература чрез списание „Обзор“. Друга връзка със страната ни е имал чрез познанството си с „една от най-значимите личности на България, живяла в Бразилия“, както самият той я определи – писателката и сценаристка Свобода Бъчварова. Нейната дъщеря Елица е авторка на послеслова в книгата на Марко Лукези, излязла съвсем наскоро у нас.
Като част от събитието беше включено представяне на тази книга – двуезичната стихосбирка „Словосъздания“, издание на „Огледало“ в превод от португалски на Румен Стоянов. Бразилският гост, който се оказа изключително сърдечен и непринуден човек, изрази голямата си радост, когато разбра, че седи точно срещу преводача на своите стихове, когото не познаваше лично.

Авторът Марко Лукези (вдясно) и срещу него – преводачът му на български Румен Стоянов
Румен Стоянов обърна внимание, че „Словосъздания“ е 121-та бразилска книга на български език. Той също се върна към 1915 г., когато Алеков разказ за Бай Ганьо е публикуван в Бразилия, но добави също, че през 1923 г. българският музикант Веселин Папукчиев гостува в Бразилия и свири в няколко града и тези му изяви намират отзвук в страната. Тоест, културният обмен между двете държава продължава вече второ столетие.

За стихосбирката говори и нейният издател Пламен Анакиев и предостави екземпляри от нея, които присъстващите имаха възможност да получат. Бяхме трогнати, че авторът надписа нашия екземпляр на кирилица. Марко Лукези знае над 20 езика и свободно общуваше с гостите на събитието на английски, френски, немски, руски.
Нека добавим, че освен че оглавява Фондация Национална библиотека на Бразилия, той е и член на Бразилската академия на литературата, поет, романист, мемоарист, преводач и редактор. Забележителна личност, за която предстои да разказваме.
Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки
Още наши снимки т събитието може да видите тук, тук и тук.
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: www.evropaworld.eu












