Катя Зографова открива вечерта

Литературно-музикална вечер, посветена на 115-годишнината от рождения ден на Никола Вапцаров (7 декември), както и на имения му ден, Никулден, се състоя на 6 декември в къщата музей на поета на ул. „Ангел Кънчев“ 37. Събитието беше посветено и на 100 години от рождението на първия преводач на английски на Вапцаров – Питър Темпест. По този повод главният уредник на къщата музей литературната изследователка и писателка Катя Зографова представи изложбата „Чака ме светът“ с експонати на музея и дарения, които са направени наскоро.

Говори Атанас Капралов

Във встъпителното си слово поетът Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, отбеляза двойственото отношение към личността и поезията на Вапцаров в наши дни, когато някои се опитват да отричат таланта и делото му, но той продължава да има много читатели и почитатели. Капралов сподели, че, като човек, роден в Димитровград, е закърмен с поезията на друг всепризнат талант от социалистическото минало – Пеньо Пенев. В онази епоха Никола Вапцаров и Пеньо Пенев бяха двата поетични жалона. Разбира се, роля за това играеше и тогавашната идеология. Днес Пеньо Пенев е почти непознат за младите хора, а около Вапцаров се водят спорове, но стиховете му преодоляват новата конюнктура, която се опитва да ги изпрати в немилост.  

Катя Зографова беше поканила трима известни български поети да прочетат по едно стихотворение на Вапцаров и едно свое. Самата тя каза наизуст „Прощално“.

Ивайло Диманов

Поетът и автор на много песни по свои стихове Ивайло Диманов разказа, че по силата на случайността гробът на неговия загинал при катастрофа баща е близо до този на Вапцаров на Централните софийски гробища и всеки път, когато отива там, поставя цветя и пали свещи и на двата гроба. Той прочете своето вдъхновено от това странно съвпадение стихотворение „Рецитал“, в което казва: „… вместо да ходя в неделя на църква,/ ходя да рецитирам на мъртвите… Тука е татко, три реда надолу – Вапцаров.“ От стиховете на разстреляния през 1942 г. поет Ивайло Диманов беше избрал „Предсмъртно“.

За личността на Огняроинтелигента говори поетът Иван Есенски, който обърна внимание върху факта, че навсякъде в Европа паметта на борците против фашизма се почита, докато у нас през последните три десетилетия те биват определяни като „терористи“. Той прочете своята поема „Урок по история“, посветена на Атанас Капралов, която предизвика възторжена реакция у публиката. След финала, в който, говорейки за народа ни, поетът заявява: „И е ясно, че щом сме изрекли съдбовното „ние”, той е стигнал до теб и след малко ще стигне до мен.“ Последваха продължителни аплодисменти, след което Иван Есенски изрецитира куплет от „Огняроинтелигентска“.

Палитрата от Вапцарови стихове допълни поетът Димитър Христов, който се беше спрял на пленяващото с ведростта си „Пролет“ („Гълъбите гукат в близката гора…“), а след това прочете и свое стихотворение.   

Пее Асен Масларски

Бардът Асен Масларски изпя в началото своята песен „Оттука започва България“, която е химн на Шумен, и още една – по стихотворение на Димитър Христов.

Важен момент в отбелязването на гореспоменатите годишнини беше участието на журналиста Владимир Дворецки, който прочете стихотворението „Предсмъртно“ в превод на английски, направен от Питър Темпест. Интересното е, че Дворецки е намерил този превод в блог, поддържан от живеещ в чужбина българин. Преводът е бил публикуван в рубриката „Protest Poetry“ по повод протестите в България през 2013 г., което означава, че младото поколение преоткрива поезията на Вапцаров в конфликтни политически ситуации. Той приведе и друг пример за това: композиторът на електронна музика DJ ShemZee е споделил в сайта Otkrovenia.com, че е поканил поетесата Effluence да участва в негов некомерсиален електронен проект, като я помолил да запише рецитация на стихотворението на Вапцаров „Завод“ на английски. Тя много харесала стихотворението и изпълнила задачата. „Преводът е дело на Питър Темпест, музиката е моя“ – уточнява композиторът. Композицията може да чуете тук.

Катя Зографова и Владимир Дворецки

Владимир Дворецки разказа и личен спомен за срещата си с поета и преводач Питър Темпест, когато е присъствал на негова лекция за превода на поезия като студент по английска филология в Софийския университет.

Накрая Асен Масларски изпя една песен по стихотворение на Атанас Капралов.

Иван Есенски, Катя Зографова, Мирела Костадинова от Националния литературен музей, Димитър Христов, Атанас Капралов

След приключването на официалната част гостите имаха възможност да разгледат изложбата „Чака ме светът“. На витрините са изложени тетрадката „Сампа“ със стихове на поета, първото издание на „Моторни песни“ от 1940 г., международната награда за мир, която е присъдена на Вапцаров посмъртно през 1952 г. и е получена от майка му. На отличието е изобразен гълъбът на Пабло Пикасо.

Не по-малко интересна е витрината, посветена на 100-годишнината на Питър Темпест, с документи, дарени от неговата дъщеря Снежана Джейн Темпест, чиято майка е журналистката и писателката Бригита Йосифова. Освен изданията на негови преводи на Вапцарови стихове на английски, там са изложени неговата студентска книжка от Софийския университет, където е следвал история, както и българската му виза.

Ще добавя, че в съседно помещение на къщата музей се намира изложбата „Отвъд бариерата“, посветената на 110-годишнината на Павел Вежинов. На големи пана е представен чрез снимки и текстове жизненият и творчески път на писателя. Паната са изработени за неговата 100-годишнина, но поводът е подходящ да бъдат припомнени отново. И двете изложби ще продължат три месеца, т. е. до март 2025 г.

Текст и снимки: Гергина Дворецка

Подробен фоторепортаж от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu