В поздравлението си към гостите посланикът на Азербайджан у нас Н. Пр.г-жа Наргиз Гурбанова направи аналогия между Новруз и българската Баба Марта, защото и двата празника са в чест на настъпващата пролет. Обичаите обаче при азербайджанците и при българите са различни.

Важна роля в честването на Новруз играе огънят. Това е наследено от традициите на зороастризма, в който огънят е бил смятан за живителна сила и обект на преклонение. Друг зороастрийски обичай е да се слагат в съдове семена от пшеница или ечемик, да се заливат с вода и когато от тях покълнат тънки зелени стебълца, да бъдат поставяни на специално място в дома. Още от най-далечни времена на трапезата са се слагали варени шарени яйца, символизиращи зараждащия се живот, както и характерни за случая сладкиши. Извършват се различни ритуали, в които всеки предмет е свързан с някакво значение – свещта, като частица от обожествявания огън, огледалото – като символ на чистота…

Освен в Азербайджан Новруз се чества в Иран и в някои страни от Средна Азия. През 2009 г. той бе вписан в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Музикалната програма на тържеството включваше композиции на Тофиг Гулиев в изпълнение на певеца. Акомпанираше му композиторът и виртуозен пианист Кирил Ламбов, голям приятел на Азербайджан. После прозвучаха вариации на азербайджанска народна песен „Лачин“ (Сокол) от Кирил Ламбов под негово диригентство в изпълнение на Октет от Симфониета „София“.

Представяне на празника Новруз със снимки и лични впечатления направиха Жанет Николова и Момчил Шопов, студенти от Факултета по класически и нови филологии при Софийския униреситет, които са изучавали азербайджански език и са завършили курса по азербайджански мултикултурализъм, воден от г-жа София Шигаева-Митреска.

Накрая гостите бяха поканени да опитат от традиционните сладкиши, приготвяни в Азербайджан специално за Новруз.