На 14 юни в медиатеката на Френския институт в България се състоя официалното представяне на книгата на господин Светослав Коцев „Какъвто бях“. Светослав Коцев е роден в София, завършил Френската гимназия и Френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен преподавател по френски език, есеист, публицист, поет с китара, разказвач на човешки истории, художник и запален пътешественик, той е събрал в книгата си свои публицистични творби, есета, новели и разкази, както и фотографии на рисуваните от самия него картини. Събитието, организирано от АПФБ, бе открито със слово на госпожа Емилия Богданова, директор на 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, която сърдечно поздрави своя колега и приятел.

Говори г-жа Вяра Любенова

Водеща беше г-жа Вяра Любенова, учител по френски език, преводач и председател на Асоциацията на преподавателите по и на френски език, която направи кратко емоционално въведение към последвалия непринуден разговор с автора. Тя поясни, че е прочела книгата на своя колега два пъти:

„Докато първия път я четох, защото ми беше любопитно да видя какво си написал, вчера четох, както казваме ние „с разбиране“. И с „усещане“. Също и с изследователска цел. Исках да усетя къде се разпознавам, къде в твоите човешки истории бихме се разпознали всички ние. И имам отговор. В „Смъртта на писателя“ – „Преди да отлети, душата иска тишина“, в „Момиче“, в „Снимки“ – с неочаквания миг, когато „струната започва да звъни“. В „Тийнейджър“ – „Знаеш, че едно подхлъзване може да ти струва живота, а си още по средата“. И „какво ще прави учителката без странните СИ хлапаци“? А Какво виждаме зад „паяжината от умора“ по любимите ни лица в „Отново“? И пак там: „Животът все ще се изтърколи по някакъв начин“ и трябва да го направи. Ами в „Неделният ден“, – Колко пъти е лютяло на очите ни в някой неделен ден? Колко пъти сме си казвали: „Бях тук, но дали въобще ме е имало?“ Виждаме мъжките копнежи, но и разбирането на женската душа. Виждаме мечтите на момчето и мъдростта на зрелия мъж. В „Самота“ всички ще разпознаем стария софийски клошар с бастуна в ръка. А във „Венчайте се“ ще си спомним реалностите от нашето детство и младост – софийското жителство, пълните автобуси „със селски тарикати“, „беглата интимност, узаконена в брак“, олицетворението на лукса през 80-те – уискито и кашуто. И неочакваното накрая „Подръж кормилото“. Усещаме аромата и вкуса на филийката хляб със сиренце, което старият учител подава на децата с някоя и друга лъжица компот. В твоя дядо Слави с дочената дреха и старата кожена каска виждам чертите на моите дядовци.

И докато с разказите ти се връщаме в младостта и детството си и някак си навътре в душите си, с картините ти пътуваме по света. Имала съм щастието да пътувам със Светльо и някои от местата, които той рисува, сме видели заедно, като катедралата в Бурж например, замъците по Лоара, Ез и тъй нататък. „

Колажите върху кориците на книгата са с произведения на автора.

 

Сред гостите на този литературния следобед бяха преподаватели, колеги и близки на Светослав Коцев. Управителният съвет на АПФБ и авторът благодарят на любезните ни домакини от Френския институт в България и на всички, които уважиха събитието.

В рубриката Francophonie на сайта ни може да прочетете информация за събитието на френски език.

Източник: АПФБ