През 2019 г. Съюзът на гръцките писатели награди Здравка Михайлова

Публикувано:
11:55ч / 06.01.2020г
Брой прочитания:
764
Брой коментари:
1
Миналата година беше изключително успешна за една от редовните авторки на нашия сайт, елинистката Здравка Михайлова. Освен издадените нейни преводи на книги от гръцки автори, тя попълни колекцията си от награди. Особено значима бе наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писатели.

Здравка Михайлова работи в министерството на външните работи, дирекция „Югоизточна Европа“, секция „Гърция и Кипър“, от 1994 г. Има четири мандата в Атина, където е дългосрочно командирована и понастоящем, от 2018 г. Завършила е „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата библиотека в Атина. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Член е на ПЕН Клуб (България), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Европейската асоциация по неоелинистика, чуждестанен член на Съюза на гръцките писатели, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам.-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.

Отличена е с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009) и награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикос: поет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф“ (изд. „Фондация за българска литература“, 2002).

Официалната церемония по връчването на наградата „Дедалос“ се състоя на 21 ноември 2019 г. в Културния център на община Атина в присъствието на представителя на гръцкия парламент и бивш министър г-н Теодорос Русопулос, изтъкнати гръцки писатели и много членове и приятели на Гръцко-българското сдружение „Аристотел – културен мост“.

DEDALUS DIARYПлакетът, символизиращ наградата (на снимката вляво), е изработен от Иро Никопулу, която също е член на Съюза на писателите, поетеса и художничка.
За отличието на видната ни елинистка вече бяха публикувани информации в българските медии, но ние припомняме за него в годината, когато отбелязваме 5-годишнината от създаването на сайта ни, защото Здравка Михайлова има принос в обогатяването му с повече информации за гръцката литература и култура.
По време на награждаването писателката Елена Хузури представи нашата елинистка, превела на български романа й „Мрачен Вардар“, Сиела, 2011.“Мрачен Вардар“:

„С наградата „Дедалос“, учредена през 2001 година биват отличавани онези, които имат изявен принос за популяризирането на гръцката литература в чужбина, преди всичко с преводаческото си дело, но не самоТези хора, които обичат съвременната гръцка литература, са най-добрите посланици на гръцката словесност зад граница. Мисля, че гръцките писатели би грябвало да изпитваме благодарност към тези хора, тъй като откак бе прекратено съществуването на Националния център за книгата и оперираните от него програми за субсидиране на превод на произведения на гръцки автори на чужди езици, гръцката държава се отнася с пълно безразличие към популяризирането на гръцката литература отвъд границите на страната. Направеният преди няколко месеца опит за възстановяването на тази институция остана недовършен. И този въпрос, от жизненоважно значение за гръцките писатели, продължава да в сила към компетентните институции, като се има предвид, че гръцката литература представлява съществен жизнен дял от съвременната гръцка култура, като дава възможност за многостранното му оползотворявана от гръцката държава.

Връщам се към онези, които с такава посветеност и любов превеждат, популяризират, разпространяват в собствените си страни гръцката изящна словесност. Открояващо се сред тях място има елинистката-преводачка Здравка Михайлова, на която Съюзът на писателите с единодушно решение на неговия Управителен съвет присъжда наградата „Дедалос“ 2019. Здр. Михайлова има в актива си 45 заглавия от гръцки и кипърски автори, включващи проза, поезия, есеистика, драматургия. Освен това, г-жа Михайлова развива широкоспектърна гама от дейности свързани с гръцката литература, като: автор е на предавания на тази тематика в Българското национално радио, и в „Предавания за Гърция“ на Радио „България“, на статии и кореспонденции публикувани във водещи български издания за култура, в литературни, печатни и електронни, списания, посветени на случващото се в Гърция, участвала е в международни конгреси на тема гръцка литература, език, култура.

Напоследък тя има дейно участие [като негов заместник-председател] в Гръцко-българското сдружение „Аристотел – Мост за култура“ със седалище в София, което има за цел да запознава българската публика с гръцката култура и да укрепва мостовете на приятелство между двата народа посредством духовното им общуване. З. Михайлова е носител на Държавната  награда (2010) за превод на гръцко литературно произведения на чужд език [за поетичната антология на Янис Рицос „Писмената на зрящия“, изд. „Стигмати“, 2009], на наградата за превод „Ригас Велестинлис“ (2005) на Гръцката преводаческа асоциация за сборника с поезия и проза на първия гръцки поет сюрреалист Андреас Ембирикос: поет, психоаналитик, фотограф [εκδFoundation for Bulgarian LiteratureSofia, 2001], няколко пъти е била номинирана в кратката листа за Държавната награда на Гърция за превод.

Затова, в заключение не би било преувеличено да я окачествя като „Посланик на гръцката литература в България“ – каза писателката Елена Хузури.  

От името на Гръцко-българското сдружение „Аристотел – културен мост“ поздравително слово към наградената произнесе един от основателите на сдружението и активен негов член, поетът Никос Влахакис, служител на гръцкото външно министерство. Той подчерта значимостта на отличаването от страна на един от водещите творчески съюзи в Гърция на Здравка Михайлова и приноса й за изграждането на културни мостове между двете страни
В отговор изтъкнатата българска елинистка каза:

„Най-напред бих искала да благодаря от сърце на Съюза на гръцките писателите за тази награда, която освен, че е радост за мен, е и особена чест – да бъда отличена редом с една толкова значима за гръцката словесност личност, г-н Янис Далас, известен поет от първото следвоенно поколение, преводач на антична гръцка литература, университетски преподавател.

Благодаря на всички гръцки автори – поети и прозаици – за пътешествията, които са ми подарили с техните книги. „Тъй като всяко литературно произведение е и едно приключение на духа, търсене и откривателство на нови светове по пътищата на мастилото.

Когато се запознахме с Елена Хузури в Международния център за писатели и преводачи на остров Родос и тя ми каза ,че корените на дядо й са от Мелник, й отговорих, че в такъв случай сме землячки. И наистина, вярвам, че ние, българи и гърци, сме „земляци“, свързват ни и ни сближават толкова много общи неща, въпреки отминалите в историята трудни страници. Плеяда са гръцките творци – в изящната словесност и в други изкуства, чийто произход е от земите на днешна България. От по-старото поколение ще спомена писателя Костас Варналис, художника Георгиос Гунаропулос, Маня Каритиди, собственик на едно от най-старите атински издателства – „Естия“, с произход от Бургас първият, и от Созопол по крайбрежието на Черно море вторите двама, а от по-съвременните, освен Е. Хузури, Клети Сотириаду със семейни корени от Варна, Мария Мицора и Теофано Калояни с родова история от Пловдив, поета Петрос Голицис, чиято майка е с произход от Аспро (Бяла) недалеч от Варна, Аргирис Бакирдзис, чийто предци – както фамилното му име подсказва – са упражнявали тази професия в Станимака (днешният Асеновград).

В България съществува дългогодишна и сериозна традиция в превода на гръцка литература. Още от времето на Възраждането, гръцкият език е представлявал канал за общуване с европейската култура и духовните движения. По време на българското Възраждане (1762-1879) се множат преводите от гръцки. Не са малко поетите през 19-ти век, като Петко Славейков, които научават уменията на поетичното изкуство, превеждайки тогава известни поети като напр. Христопулос и ВиларасДревногръцките класици и философи –Омировите „Илиада“ и „Одисея“, трагедиите на Есхил, Еврипид и Софокъл, комедиите на Аристофан, Менандър и др., съчиненията на Аристотел – са издавани на български неведнъж, с най-блестящи примери преводаческото слово на Ал. Балабанов (1879-1955), учил в Българската мъжка гимназия в Солун в края на 19-ти век, Ал. Ничев (1922-1988), Ал. Милев (1904-1980), Веселин Бешевлиев (1900-1992), Г. Батаклиев (1910-1994), Б. Богданов (1940-2016) и дрМладото поколение български класически филолози и неоелинисти продължават тази традиция.

Тази здрава връзка бива подложена на изпитание в периода, когато националните противоборства доминират между двата народа от втората половина на 19-ти век и след товаПри все това, през следвоенния период, от средата на 20-ти век, преводите ан гръцка литература ще започнат отново да се умножават. Антологиите на поезия и разкази от 60-те години нататък имат значителен принос за запознаването с гръцката литература. Тук непременно трябва да споменем огромното и вдъхновено преводаческо дело на интелектуалци от европейски калибър като Стефан Гечев (1911-2000), в превода на антична и нова гръцка поезия, и Георги Куфов (1923-), предал на български във всички негови най-фини нюанси, не само словото, но и духа на творчеството на Казандзакис, както и това на много други автори.

За българската интелигенция, не само за поетитесрещата с поезията на Кавафис представлява разтърсващо преживяване. Благодарение на първото издание на Кавафис през 1963 г. в една тънка преводна книжка, бъгарският духовен живот бива оплоден от духа на Кавафис, от едно ново виждане за нещата, от кавафианския метод на обективизиране на вълнението, от иронията и лишения от излишества стил на поета, чрез който едно на пръв поглед опразнено от емоции слово предизвиква интелектуално вълнение.

Гръцката проза също така е превеждана усилено, особено в периода 1960-1990 г., и при нови условия на книжния пазар след държавните и политически промени от 1989 г. Не би било преувеличено да се каже, че успоредно с четворката гръцки поети, познати на всеки образован български читател, състояща се от К. Кавафис, Г. Сеферис, Я. Рицос и Од. Елитис, Н. Казандзакис е най-известният, най-превежданият, най-четеният и най-продаваният в страната гръцки автор, с известност съответстваща на тази на Кавафис и Сеферис, но в прозата.

Една от 45-те преведени от мен книги е романът на Елена Хузури „Мрачен Вардар“ (изд. „Сиела“, 2011). След представянето на българското издание, състояло се през 2012 г. в София, с участието на авторката, написах един текст със заглавие «Повей от Вардара в София» публикуван в електронното списание за литература «Διάστιχο» („Разредка“, Атина). По-късно стана така, че се запознах и с неговия директор писателя Макис Цитас, когато превеждах романа му „Бог ми е свидетел“, отличен през 2014 с наградата за литература на Европейския съюз. В публикацията отправях пожеланието да стане по-осезаем и на гръцкия книжен пазар полъх от Витоша, планината край София, символ на града, негов духовен знак, споменат в заглавието на известната театрална творба „В полите на Витоша“ на един от най-значимите български поети символисти и драматурзи от 20-ти век, Пейо Яворов.

Позволете ми да завърша със същото това пожелание. Да се множат и изданията на български автори на гръцки, тъй като има неравнопоставеност по отношение запознатостта на съвременната гръцка читателска аудитория с водещите произведения, даващи облика на съвременния български литературен пейзаж. Така че да стъпва още по-здраво, и на двата бряга, мостът на духовното и литературно общуване между България и Гърция.

Благодаря на всички присъстващи тук от Атина, както и на приятелите дошли специално от София, за да споделят радостта ми от събитието тази вечер.“

Екипът на фондация „Европа и светът“ пожелава на Здравка Михайлова успешна и ярка 2020 г.!