„Мнозина казват, че в общи линии шиджо съвпадат с японското хайку. Това не е така. Хайку са много по-лаконични от шиджо. Общото между тях е триредната структура, но с различно количество сръчки и, съответно, стъпки.“ Това обясни проф. Александър Федотов в краткато си лекция за корейския поетичен жанр шиджо по време на Пролетния базар на книгата в НДК, където имаше представяне на „Корейски разкази. Антология ХХ век“ (изд. „Изток-Запад“), превърнало се в истински празник на корейската култура.

Образци от жанра шиджо прозвучаха в оригинал на корейски и в превод на български в изпълнение на г-жа Ли Иккьо и актрисата Йоана Буковска-Давидова.

В България има голям интерес към японското хайку, но корейското шиджо не е добре познато, затова помолихме проф. Федотов да ни предостави пълния текст на лекцията си, в която са включени и негови преводи на шиджо.

Проф. Александър Федотов е директор на Центъра за източни езици и култури към СУ „Св.Климент Охридски“, доктор е на филологическите науки, най-големият специалист у нас по корейска, монголска и тибетска литература.

Някои пасажи от лекцията му за поетичния жанр шиджо са насочени към експерти по кореистика, но в своята цялост тя може да представлява интерес за всеки почитател на литературата.

ШИДЖО

Проф. Александър Федотов

Думата шиджо се състои от два сино-корейски йероглифа, които означават “време” или “период” и “ритъм” или “хармония”, и това често отнасят към сезонно (като годишно време) значение на този жанр или тази песен. Тоест това е нещо като “песен на годишно време” (по Ким Чехюн). Вероятно, причината за това е умението на корейците да се вглеждат в природния свят с проницателния поглед на селянин или рибар. Можем само да гадаем – дали за това е „виновен” даоизъм” с неговото обвързване на природата и човека, или отколешното отношение на самите корейци към заобикалящия ги свят.

Мнозина казват, че в общи линии шиджо съвпадат с японското хайку. Това не е така. Хайку са много по-лаконични от шиджо. Общото между тях е триредната структура, но с различно количество сръчки и, съответно, стъпки. За разлика от хайку, в които лакуните не са по-малко важни от думите, шиджо са по-дескриптивни. Техният формат предвижда много широка тематична и креативна свобода на поетите.

Някои учени смятат, че първите шиджо се появяват по време на управлението на крал Чхунг-йол (1274-1308) – през династията Корьо – от 10 до 14 век. Но повечето учени все пак смятат, че думата шиджо за пръв път се използва по време на управлението на крал Йонгджо (1734-1776) по време на Чосонската династия.

Изначално шиджо се предават само по устен или мнемоничен път, и като че ли крал Йонгджо се изплашил, че шиджо могат да бъдат забравени и се разпоредил те да бъдат записвани. През 18 век се създават три големи антологии на шиджо-поезия, в това число и тази на Ким Чхон-тхек – съставител на антологията “Вечни песни на Страната на зелените хълмове или планини”.

Широко използване думата шиджо придобива едва след 1900-те години, когато Ch’oe Nam-san – пионер на съвременната корейска литература, я използва в заглавието на своята антология. В исторически контекст думата се е използвала като музикална апелация за вид tan’ga или кратка песен. Произходът на tan’ga, които по-късно получават названието шиджо, също все още не е изследван. Някои теоретици смятат, че този жанр датира от Ранно Корьо, други го отнасят към средата на управлението на Чосонската династия.

Най-вероятно тази терминология се формира постепенно и отразява един продължителен период в развитието на кратките поетични жанрове в Корея.

Зараждането и развитието на класическата корейска поезия представлява продължителен и сложен процес, затова много корейски учени отбелязват, че в рамките на този процес постепенно се формира вътрешно поетично единство. Казано с други думи, класическите корейски поетични жанрове представляват единен версифициран поток. Танга са свързани с хянгга, а шиджо са свързани с танга.

По думите на Ch’oe Nam-san шиджо е продукт на цялото поетична наследство от миналото, като има генетична връзка с кратките песни от Трите кралства и е свързан с каса и бележи развитие още през Корьоската династия.

С въвеждането на хангъл през 15 век от крал Седжонг шиджо намира много широка аудитория, окончателно придобива светски характер и става определяща поетична форма през цялата Чосонска династия до момента на нейния залез.

Духът на шиджо се изразява в обикновеността на незавуалираните емоции и чувства.

• В това шиджо И Чонгбо (1693-1766) майсторски съчетава асоциираните образи на цветя, луната и приятел – тоест всички основни или водещи образи в поезията за приятелство в Източна Азия.
• Ако цветята разцъфтяват, ние искаме луната.
• Ако луната изгрява, ние искаме вино.
• А когато имаме всичко наведнъж,
• все нещо ни липсва.
• О, кога ли ще мога да пия цяла нощ,
• да се наслаждавам на луната и цветята заедно с приятел?

Немалко от 3500 запазилите се шиджо така или иначе представляват коментар или корелатив по отношение на историческото развитие, преди всичко в социален и политически аспект. Шиджо служат на поетите като отдушник, където те могат да излеят своите чувства и емоции, да проявят своята индивидуалност, все пак без да скъсват с формалните норми и дидактичните препоръки на конфуцианското общество.

• Шиджо се ражда като реакция на конкретна политическа ситуация, която изисква недвусмислена оценка, проявление на гражданска позиция.
• Продължителното китайско и преди всичко конфуцианско въздействие си казва думата в областта на корейската поезия на родния език. Конфуцианството носи със себе си идеала на високо нравствената личност на поданик, който е верен на принципите във всички ситуации, верен на идеала, повлиял върху старокорейските представи за положението на “по-малкия”. Така “по-малкият” се съотнася с борово дърво – бора или туята.
• Китайската поетична образна система или китайската образност влиза в шиджо на най-ранния етап от съществуването на този жанр, тогава, когато става дума за представите за идеалната от конфуцианска гледна точка личност.

• Не се смей над бора,
• усукан и преплетен от ветровете.
• Цветята в пролетния вятър
• дали могат да задържат своята красота?
• Когато задуха вятър и започва да прехвърча сняг,
• ти ще ме извикаш.

                                               Инпхьонг (1622-1658)

Класическите шиджо третират тъгата при раздяла, болката, сладката болка, те са елегични в отразяването на бавния ход на нещата в корейската провинция, а и в столицата, но това като че ли за мнозина автори е сладкото бягство от столичната шумотевица и гълчава, от задължителни дворцов живот. При все това в шиджо откриваме редове, които ни убеждават в стриктното следване на конфуцианските поведенчески норми – синовното почитане, верността към крал и т.н.

Но и най-високопоставените корейски сановници изпитват чисти и неподправени човешки чувства. Мнозина от тях завинаги остават в културната история на Корея като блестящи поети. Един от тях е Чонг Чхол, живял през 16 век.

Неочакван дъжд се изсипва

върху лотосовите листа,

ала не мога да намеря и следа от вода.

Искам сърцето ми да стане

като лотосов лист

 нищо да не го съсипва.

Срещаме и редове, в които се прославя виното, любимите, природата и нейната хармония.

Уанг Панг-йон (?-?)

Сбогувах се и оставих на десет хиляди ли оттук

моя честен млад господар.

Седя на брега на една река,

сърцето ми се разкъсва от болка.

Водата е като моето сърце,

и двамата плачем в нощта.

“ “ “

На Уанг Панг-йон му е било възложено да придружи сваления крал Танджонг в изгнание. Верен кралски слуга, той не е посмял да пренебрегне нареждането на новия крал Седжо, но е изпитвал невероятна мъка от факта, че младият монарх е бил несправедливо принудеабдикиран.

И Хьон-бо (1467-1555)

Вглеждам се в зеленикавата вода,

а после се взирам и в сините върхове наоколо.

Какво чудесно място е откраднато от света,

за да бъде покрито с дебел пласт червена прах*.

Когато луната ще изгрее над реките и езерата,

аз ще бъда далеч от мирските грижи.

По време на управлението на крал Йонсан (упр. 1494-1506) И Хьон-бо е бил член на Тайния съвет и като такъв бил принуден да участва в нелицеприятни сговори. Отвратен от фракционната борба, той е напуснал столицата и се е заселил сред природата. “Червената прах” в това шиджо олицетворява именно боричкането на хората за блага и власт. Поезията му е повлияна от творчеството на известния китайски поет Тао Юенмин.

“  “  “

И Хуанг (1501-1570)

Трябва ли да върша това?

Трябва ли да върша онова?

Какво да правя, когато ми се налага

да се държа като глупак?

Какво ще ме излекува от изгарящото мен

желание да се върна към природата?

Наричат И Хуанг, известен впрочем повече с литературния си псевдоним То-Огье, най-големия и най-въздействащия философ от времето на Чосонската династия. След дълги години чиновническа работа той напуска столицата и се мести в провинцията, за да се отдаде изцяло на науката и преподаването. Най-популярният му поетичен цикъл се нарича “Дванайсет песни на Тосан”, в който е описана природната красота на Корея и анализирана същността на корейския национален характер.

“  “  “

Куон Хо-мун (1532-1587)

Трябва ли да се отдам на пиене и гуляй?

О, не! Поет като мен не бива да се държи така.

Трябва ли да се посветя на богатство и знатност?

О, не! И това не ме интересува.

Е, тогава да стана рибар или овчар

и да се наслаждавам на самотата.

Куон Хо-мун наистина е оставил държавната работа, за да заживее на село и да продължи да се занимава с литература и наука.

“  “  “

Пак Ин-но

Ах, колко са красиви

тези червени райски ябълки!

И въпреки че не са цитрони*,

ще ги сложа в джоба.

Жалко, че вкъщи никой няма да им се зарадва,

което ме натъжава безкрайно.

В това шиджо откриваме алюзия на тема “синовно почитание”. Някога в Китай живяло едно момче, което получило от едно богато семейство няколко цитрона като награда за добра работа. Когато момчето се прибрало у дома, то поднесло ценните плодове на своите родители. Пак Ин-но съжалява, че неговите родители са починали и няма на кого да поднесе плодовете.

“  “  “

Мехуа

Трябва ли да те забравя, да те изтрия от паметта си

или да те обичам и занапред, мъчително и тежко?

Не е лесно да умреш и да забравиш

или да живееш и да изгаряш в любовта.

– Любими, кажи ми само една дума –

ще разбера – дали да живея или да умра!

 

Съвременните шиджо са толкова полисемантични!

Публикуваме на сайта ни лекцията и преводите на проф. Александър Федотов с неговото любезно съгласие.

Източник: www.evropaworld.eu