Разчетохме телеграма от 1887 г., изпратена до княз Александър I Батенберг
Телеграмата, изпратена през 1887 г. до княз Александър I Батенберг (на снимката вдясно), сред други негови вещи и документи, дарени от неговите наследници на бълтарската държава. Снимки: БКИ „Дом Витгенщайн“, Уикипедия. Колаж: Владимир Дворецки
Неотдавна българските държавни архиви получиха ценно дарение – документи и вещи на княз Александър I Батенберг. То бе направено от наследниците на първия наш владетел след Освобождението. Церемонията по предаването на артефактите се състоя на 28 януари т. г. в Българския културен институт във Виена „Дом Витгенщайн“, чийто директор проф. Румяна Конева има основната заслуга за придобиването на този архивен фонд. Трудно може да се оцени огромната стойност на това дарение, което включва личния печат на княз Александър I, негови снимки, писма от наши държавници, ордени и медали, с които са били наградени българският владетел и неговата съпруга графиня Йохана фон Хартенау, и др. Един по-невзрачен документ обаче привлече вниманието ми и даде повод за журналистическо проучване. За него ми помогна, както и при предишни публикации, известната изследователка проф. д-р Искра Шварц от Института за история на Източна Европа към Виенския университет. Става въпрос за телеграма, изпратена до Александър Батенберг през 1887 г. (една година след абдикацията му) от Чирпан до резиденцията му в Дармщат. Тя е била написана на български, но е транскрибирана на латиница, а германски пощенски служител я е преписал на специална бланка. Проф. д-р Искра Шварц, която често успява да разчете исторически документи, се справи и с тази доста трудна задача. Според нея, текстът не е нещо особено, тъй като съдържа само поздравления по случай имения ден ва княза. Тя разчете думите „Щастлив … поздравявам Ваше Височество… със имения ден… щото Ваше Височество… прекарате весело…“. Аз успях да добавя „този знаменит за мен ден“. Според проф. д-р Шварц телеграмата завършва с подписа „Ваш покорен Стойчов (или Стойчев)“. Тя смята, че изпращачът сигурно е човек от обкръжението на княза – бивш адютант или личност с друга длъжност в двореца. Изследователката допусна, че може и да е някой дипломат, щом употребява израза „покорен слуга“.
„Предполагам, че не е проблем за Вас да проверите, кой от обкръжението на княза носи името Стойчов/Стойчев“, писа ми проф. д-р Шварц. Това наистина бе така. Бърза справка в интернет показа, че първият владетел на свободна България е имал адютант на име Димитър Стойчев. Според статията за него в „Уикипедия“, той е габровец, дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни (български офицер от еврейски произход, съден, но оправдан, задето използвал сабята си срещу нападатели, атакували го с антисемитски нападки – б. а.). По-интересното за тази позабравена личност е, че е баща на прочутия генерал Владимир Стойчев – командир на Първа българска армия по време на Втората световна война, която завършва победния си ход в Австрийските Алпи! Този наш военачалник е и единственият българин, участвал в Парада на Победата в Москва през 1945 г. За съжаление, Димитър Стойчев умира, когато синът му е едва 11-годишен. Така и не успях да намеря негова снимка.

Ген. Владимир Стойчев. Снимки: sammlung.ru
Проф. д-р Шварц се съгласи с моята версия и ме насърчи да направя тази публикация. Междувременно обаче изпитах известни съмнения дали въпросният изпращач на телеграмата наистина е Димитър Стойчев. Все пак той е габровец, а поздравлението за имения ден на княза е изпратено от Чирпан? Остава възможността Димитър Стойчев да е бил в този град по служба…
Все пак продължих да се ровя в интернет, за да потвърдя или отхвърля тази хитотеза. Тогава ми хрумна още една възможност – изпращачът да е Никола Стойчев, български дипломат и политик, който е бил министър на външните работи и изповеданията през периода 1880-1881 г.! Това би обяснило фразата „Ваш покорен“, както отбеляза проф. д-р Шварц.

Никола Стойчев. Снимка: Уикипедия
И така, имаме двама „претенденти“ за авторството на въпросната телеграма. Надявам се рано или късно да разберем кой от тях е изпращачът, като се водим от ключовата фраза „този знаменит за мен ден“. Изказвам хиляди благодарности на проф. д-р Искра Шварц за нейното неоценимо съдействие!
Автор: Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu
