В градинката, в която се намира софийската черква „Св. Вмчк. Георги Победоносец“, има вековно дърво, което по всяка вероятност е расло в двора на къщата, където са живели семействата на Константин Величков и Дора Габе. За съжаление, този исполин все още не е вписан в регистъра на защитените дървета, макар да носи спомена за тези исторически личности.

Дървото, чийто вид все още не е уточнен, привлече вниманието ми по време на литературната разходка в памет на Дора Габе, която литературната изследователка Катя Зографова проведе на 3 юли 2024 г. Тя установи, че по-рано поетесата е живяла с баща си – бившият депутат и радетел за освобождението на Добруджа Петър Габе (1857-1927), в къща на ул. „Цар Борис“ (днес „Княз Борис I“) №37. Този уличен номер днес не съществува, вероятно сградата е унищожена при бомбардировката на 20 декември 1943 г. Самото дърво е силно наклонено към храма, вероятно в резултат на експлозия на авиобомба, но все още е живо и разлистено. Черквата „Св. Вмчк. Георги Победоносец“ е построена през 1899–1909 г. по проект на арх. Алекси Начев. Осветена е през 1918 г.

Снимка на семейството на Петър Габе пред софийския му дом на ул. „Цар Борис“, която Катя Зографова показа по време на литературната разходка

От публикация на Донка Василева – дългогодишен експерт по краезнание в Регионална библиотека „Дора Габе“ – град Добрич, разбрах, че след завземането на Добруджа от Румъния (1913 г.), Петър Габе се преселва със семейството си в София и купува къщата на Константин Величков на ул. „Цар Борис“. По това време Величков вече е покойник – той умира през 1907 г. във френския град Гренобъл. Вероятно къщата е продадена от вдовицата на видния наш интелектуалец Параскева, тъй като семейството на бившия министър, прочул се с неподкупността си, живее в нищета. 

През 1908 г. Дора Габе се венчава за преподавателя от Софийския университет Боян Пенев. Младото семейство сменя няколко адреса в София, но често посещава бащата на поетесата в дома му на ул. „Цар Борис“. Оттогава са останали две семейни снимки, на които се вижда как е изглеждала къщата. Не е ясно докога Петър Габе е живял там, но той умира през 1927 г. на друго място – на ул. „Светослав Тертер“ №18. Катя Зографова ми предостави пощенска картичка, която Дора Габе е изпратила до баща си на адрес ул. „Цар Борис“ №37 от Краков, където е била с Боян Пенев.

В стремежа си да науча нещо повече за софийския дом на Константин Величков потърсих информация от Българския исторически архив (БИА) към Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Там попаднах на любопитна находка – две писма на френски, изпратени през 1905 и 1906 г. от преводача на „Ад“ на Данте и неговата съпруга до тяхната дъщеря София Бобчевска (1897–1972). По онова време единственото им дете се е учело във Виена. Ето какво пише в писмата в мой превод:

„София, 12 дек. (1)905 г.

Скъпа дъще,

Очарователното ти писмо ни трогна дълбоко. Нищо не би могло да ни зарадва толкова, колкото да научим, че вече си в добро здраве, и че винаги се опитваш да бъдеш умна и да осъществяваш напредък в обучението си в училището и вкъщи.

Но ние бяхме много натъжени да научим, че скъпата ти леля е болна. Прегърни я и й предай, че от все сърце отправяме пожелания за незабавното й възстановяване. Бихме били много щастливи да научим час по-скоро, че тя е добре. Кажи добри неща и на твоя скъп чичо (вуйчо?).

Тук вали сняг. Във Виена има ли сняг?Трябва да се вземат предпазни мерки, за да не се простудиш. Разчитаме на майчинските грижи на скъпата ти леля, за да имаме удоволствието винаги да получаваме добри новини за здравето ти. Предай й нашите най-топли поздрави.

Изпращаме ти хиляди и хиляди целувки и най-горещи пожелания за здраве, радост и щастие.

Папа (и) мама

Твоят скъп чичо Стоян (tchitcho Stoyan) ти благодари от сърце за топлите думи, които му изпрати.“

(НБКМ БИА, Фонд № 153, арх. ед. 9, л. 1-2)

„София, 10 юли (19)06 г.

Скъпа дъще,

Нека Бог те благослови за радостта и щастието, с които изпълваш сърцата ни, поради бляскавия сертификат, който ти помогнаха да получиш в училище твоето усърдие и твоята отдаденост.

Възползвай се добре сега от ваканцията си – играй, лудувай, дишай с пълни гърди чистия и здравословен въздух в провинцията и се върни във Виена, изпълнена с радост, здраве и жар.

Разчитаме на обещанието, което ни даде, да ни изпратиш много скоро красиви картички. Нищо не би било по-мило за нас.

Прегръщаме те хиляди и хиляди пъти.

Мами и папа“

НБКМ БИА, Фонд № 153, арх. ед. 9, л. 3-4

Чичо Стоян, споменат в първото писмо, може да е известният автор на стихотворения за деца. Константин Величков е имал високо мнение за неговото творчество. Не е изключено те да са били и семейни приятели.

Константин Величков

Не ми беше известно Константин Величков или жена му да са имали близки роднини във Виена, затова се обърнах за съдействие към известната изследователка проф. д-р Искра Шварц от Института за история на Източна Европа към Виенския университет. Проф. Шварц изтъкна, че в началото на ХХ в. в австрийската столица са живеели много българи, но че тя е проверявала само за хора от обкръжението на Константин Иречек. В процеса на обмяна на данни стигнахме до извода, че е възможно виенските домакини на малката София да са руснаци, тъй като съпругата на Константин Величков Параскева е учила в Москва, в частната гимназия (някои я наричат „пансион за благородни девици“) на С. Н. Фишер. Според някои източници, Параскева е била осиновена от бездетното семейство на директора на пансиона, според други нейният осиновител е бил офицер, участник в Руско-турската освободителна война с фамилно име Кьохли. При всички случаи, Параскева (или Прасковья) Кьохли е завършила гимназията на Фишер през 1888 г. След това тя се запознава в Цариград с Константин Величков и през 1892 г. се сгодява за него. Двамата учителстват заедно в Солунската българска гимназия, след което се преселват в София.

Предположението, че София Величкова е била приютена във Виена от руски роднини на нейната майка, се потвърди и от намерените данни в интернет, че богатата немскоезична фамилия Кьохли е имала свои представители и в австрийската столица. Окончателното потвърждение на тази версия обаче дойде от информацията, която получих от Регионалния исторически музей (РИМ) в Пазарджик, родното място на Константин Величков. Там се пазят спомените на дъщеря му София Бобчевска, която след обучението си във Виена и други западноевропейски градове става примабалерина на Софийската опера. Ето какво пише тя:

„Шестгодишна (1903 г. – бел. Георги Геров) пристигнах с майка си и баща си в Лозана, Швейцария…Татко ме попита къде искам да уча – в Лондон или във Виена. Казах му, че искам да остана с тях, но скоро майка ми ме заведе във Виена – в едно бездетно офицерско семейство, където учех немски, френски и пиано…Получавах писма и колети от родителите си…“. И още нещо, което е пряко свързано с темата на тази публикация:„ …Съвсем неочаквано пристигна майка ми след това да ме прибере,(датировка не е указана – бел. Георги Геров) казвайки, че баща ми скърби много за мен. Майка ми ме върна в София и заживяхме с моите родители на ул. „Цар Борис“, близо до „Васил Коларов“ (днес ул. „Солунска“ – б. а.), в една стара къща, с голяма градина и много овощни дръвчета. Оградите беха окичени с малини. Нещастието ми беше, че не можех да играя с децата, защото не знаех български“.

Малката София остава да живее само шест-седем години в къщата на ул. „Цар Борис“. По-късно тя се омъжва за известния оперен диригент и композитор Венедикт Бобчевски. Двамата нямат деца, София завещава цялото си имущество на Община Пазарджик…

София Величкова

Връзката между двамата именити собственици на унищожената къща на ул. „Цар Борис“ – Константин Величков и Петър Габе, не е само чисто адресна. Те са съмишленици и съпартийци от Народната (известна като народняшката) партия. През 1894 г. бащата на Дора Габе е бил избран за депутат в Осмото Народно събрание от Балчишкия избирателен район, като побеждава тогавашния министър-председател Константин Стоилов. На 15 октомври добруджанският земеделец полага клетва като народен представител, но депутатстването му трае по-малко от месец. Привържениците на премиера обявяват, че изборът е манипулиран, и искат касиране на избора на Габе под предлог, че не бил български поданик. Докато вървят пренията в парламента, Константин Стоилов се отказва от депутатското си място в Балчик, а Тодор Влайков и Константин Величков пращат поздравителни телеграми до Петър Габе. Уви, победата е краткотрайна. Мандатната комисия касира избора на Габе. Огорчен, добруджанският чифликчия завинаги се отказва от политиката. Подобно разочарование изживява и Константин Величков. През 1898 г. той напуска отвратен министерския си пост и остава с два лева в джоба. Принуден е да пише статии и да прави преводи, за да изхранва семейството си. През 1902-1904 г. Константин Величков служи като български дипломатически агент в Белград, но го отзовават, след като получава припадък на официален прием, защото страда от прогресивна парализа. Пенсионират го като инвалид, което той приема като непростима обида.

Какво ли още би могло да ни разкаже за тези големи наши интелектуалци и държавници вековното дърво в градинката зад черквата „Св. Георги Победоносец“! Редно е то час по-скоро да бъде обявено за защитено и около него да се събират почитатели на Дора Габе, Константин Величков и свързани с тях личности.

Бих искал да благодаря за безценната помощ, която ми оказаха за подготовката на тази публикация, на Катя Зографова, на проф. д-р Искра Шварц и на екипа на Регионалния исторически музей – Пазарджик, начело с директора му Борис Хаджийски, на Георги Геров, уредник в отдел „Нова история“, и Ангел Ангелчов, уредник в отдел „История на България XV-XIX в.“.

Автор: Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Стотина почитатели на Дора Габе обиколиха София по нейните стъпки

Източник: www.evropaworld.eu