Каролина Мерминга е родена в Атина през 1957 г., следвала е право и е работила като адвокатка и журналистка. Издала е преводи, два сборника с разкази и романите „Родственица“ (2013, изд. Мелани“) и „Гръцкият лекар“ (2016, изд. „Мелани“).

Премиерата на българското издание на романа „Гръцкият лекар“ (изд. „Изида“, 2019, превод: Здравка Михайлова, редактор Дарина Фелонова) от Каролина Мерминга с участието на авторката и на преводачката ще се състои в клуб „Книгата“ (ъгъла на бул. Левски и Раковска), в петък, 8 ноември, 18.30 ч.

Предлагаме на вниманието ви рецензията за книгата от нейната преводачка на български език Здравка Михайлова:

ПАНОРАМНО ПЛАТНО НА ГЪРЦИЯ, ЖИВОТ СЯКАШ ОТ РОМАН

Каролина Мерминга, „Гръцкият лекар“, роман, изд. “Изида“, 2019

Става дума за роман с носталгичен привкус по годините, когато Гърция отвоюва мястото си в Европа на цивилизованите народи, с колективен главен герой класата на буржоазията, прослойката на учените и хората на духа. Повествованието се основава върху истинската история на живота на лекаря Константинос М. – дядо но авторката Каролина Мерминга – която ни отвежда назад в съвременната гръцка история  – от 1890 до 1941 година, към нейните анонимни действащи лица, но и към емблематични личности като държавника Елефтериос Венизелос и диктатора Йоанис Метаксас, крал Константин и кралското семейство (на което главният герой Константинос Мермингас е бил лекуващ лекар), националния поет Костис Паламас и писателката Пинелопи Делта, дипломата и любов на нейния живот Йон Драгумис, писателите Константинос Христоманос и Йоргос Сарандарис, активистката за права на жените журналистка Калирои Парен, и други почти митични фигури от едно трудно, но и изпълнено с гордост за Гърция време, в което страната е подложена на множество изпитания, но преживява и моменти на национален подем.

Във фабулата на семейна сага са вплетени сюжети от вътрешната политика, международната сцена, икономиката, медицината и състоянието на просветното дело: от първите Олимпийски игри в Атина през 1896 година, събитията останали в историята като „Лавреотика„, Гръцко-турската война от 1897, движението на военните от 1909-та, Първата световна война, националния раздор между венизелисти и роялисти, Малоазийската военна кампания и последвалата я катастрофа, най-голямото поражение в новата история на Гърция, процеса срещу Шестимата и тяхното екзекутиране, но и отделни събития от атинската –и не само- микроистория. Майсторски обрисуван е гръцкият живот с неговите поврати, дилеми и решения, като път към един колективен подем при драматични обстоятелства, останал в гръцката историята като „героичен“ – епопеята на Албанския фронт, когато гръцкият народ храбро отблъсква нашествието на Мусолини, и кулминиращ с нахлуването на хитлеристка Германия през април 1941-ва.

Историята на лекаря се преплита с разкази и за други хора, с широко ветрило от реални факти, но и с градеж на литературната фикция, разгръщайки пред читателя картината на атинската градска класа, буржоазията с нейната елегантност и култивираност („ако има нещо, което буржоазията умее добре, то това е да води разговор“, пише авторката), но и с нейните слабости, военните сблъсъци и политическите раздори разкъсвали страната, дълбоките рани, но и величавите моменти, белязали със слава нейната история.

В критически отзив за книгата писателката Анита Панарету пише, че „историческият роман не представлява еднороден литературен жанр и поради това жанрът е труден. Труден за пишещия, който е подвластен на етически норми, от порядъка на нравствени повели“. Абсолютно отговорна и последователна спрямо тази професионална авторова етика, Каролина Мерминга подчертава в послеслова на романа си „моля скъпия читател да не забравя нито за миг, че изданието, което държи в ръце, е само един роман“. Книгата провокира у читателя въпроса до каква степен един исторически роман е (или трябва да бъде) литературна фикция и в какъв процент История? Или другояче казано: колко История търси всеки от нас в измислицата?

Романът е находчиво структуриран, с режисьорски поглед на авторката към събитията: читателят е грабнат още от краткото предисловие, в което Константинос Мермингас се представя пред нас малко преди края на житейския му път, когато светлите и тъмните моменти вече са се слели в едно и неговата спорна личност е напълно завършена. Именно заради това негово „влизане“ и „излизане“ от реалното измерение на събитията в селенията на литературната фикция, главният герой е споменаван в текста неизменно като Костас или Константинос, или Константинос М. или К.М. Името му не е изписано изцяло и неговите варианти подчертават тежестта на всяко поредно външно (официално, семейно, приятелско, професионално, историческо и пр.), и – повече, може би – вътрешно обстоятелство.

Каролина Мерминга (съвпадение, че нейните инициали също са „К.М.“) извайва един плътен и убедителен литературен образ, показвайки какви неочаквани наследства можем да получим от нашите предци. Бидейки участник в най-важните събития на неговото време и в случващото се през един дълъг отсек от години, К.М. е живял живот сякаш изваден от роман, живот подходящ за литературна възстановка.

Здравка Михайлова

Откъс от романа може да прочетете тук.

Източник: www.evropaworld.eu