В поредица от публикации на нашия сайт ви представяме участници в Софийския международен литературен фестивал, чието последно издание през декември 2019 г. беше посветен на франкофонските литератури и беше предшестван от конференция на тема „Да пишеш на френски език“, която се проведе в Софийския университет„Св. Климент Охридски“ на 9 и 10 декември. Румънската поетеса Магда Карнечи участва в конференцията с изказване на тема „Да избереш езика, на който да пишеш – форма на вътрешна свобода“. Магда Карнечи обясни, че тя е от първото поколение в Румъния, което е имало избор да изучава английски в училище вместо руски като първи чужд език. Но в нейната родина, дори по времето на тоталитаризма, култът към френския език се запазва като символ на културата и финес. Учи френски език в родината си. Отивайки за първи път във Франция, отначало установява колко книжни са знанията й по езика. Сега пише литературни произведения на френски език.

По време на посещението си в София Магда Карниечи беше любезна да отговори на въпросите ми. Първо го помолих да се представи накратко пред читателите на нашия сайт.

Аз съм поет и историк на изкуството – двоен житейски и професионален път. В момента ръководя списанието за визуални изкуства „Арта“ и съм президент на румънския ПЕН-клуб. Публикувалa съм книги на румънски и френски език и имам книги, преведени на английски, холандски, италиански. Преводачката Румяна Станчева преведе някои мои стихотворения на български и се надявам това да продължи.

На каква възраст започнахте да изучавате френски език?

Мисля, че започнах да го уча на 9 години. В моя роден град Бакау имаше една буржоазна дама от старото поколение, която беше живяла в Париж и която се беше върнала в Румъния през Втората световна война, после с идването на комунизма тя не е могла да напусне страната, затова е останала в Румъния, но беше влюбена в Париж и френската литература. Изкарваше прехраната си, давайки уроци по френски. Така започнах да уча този чудесен език и благодарение на нея изживях нещо като любов от пръв поглед, защото тя говореше пламенно, учеше ме на френски песни и стихотворения, които и досега знам наизуст. После продължих с една много по-млада преподавателка. В училище бях започнала да уча английски като първи чужд език, а френски – като втори. Сега говоря еднакво добре английски и френски, но френският остана за мен езикът на сърцето ми. Казах го и по време на конференцията: дори и по време на комунизма в румънските семейства трябваше да се знаят някои френски изрази, изкуството да се подрежда масата, френските добри маниери. Когато комунизмът падна през 1989 г., чужденците, които идваха в Румъния, се учудваха, че почти всички хора по улицата можеха да отговарят на френски на въпросите им. Да не забравяме, че румънският също като френския е романски език и има много думи с общи корени.

По време на конференцията казахте, че когато след политическите промени в страната ви сте отишли във Франция, там сте открили, че вашият френски е малко изкуствен. Аз също съм имала такова усещане, защото съм учила езика в софийската френска гимназия по социалистическо време.

Да, учехме един малко изкуствен език – училищен френски, така да се каже, и когато през 1990 г. отидох в Париж, почти нищо не разбирах. Защото по улиците хората говореха един жив френски език, а аз го познавах от френската литература от XIX и началото на XX век, което не беше съвсем същият език. Отначало изпитах разочарование, защото беше трудно да се разбирам с хората, но малко по малко се получи.

Магда Карнечи отива за първи път в Париж през февруари 1990 г., после се връща в Букурещ. Там печели стипендия и отново пристига в Париж, за да завърши магистратура, а после за да подготви докторска дисертация. „През цялото време пътувах между двете страни, защото не можех да живея дълго в чужбина, без да видя семейството си в Румъния.= – каза ми тя.

Сега в Букурещ ли живеете или в Париж?

В момента съм в Букурещ. Живях постоянно в Париж от 2000 до 2010 г., защото преподавах там румънска литература в един чуждоезиков институт – Inalco (Institut national des langues et civilisations orientales). После бях директор на Румънския културен институт в Букурещ. В края на мандата ми като дипломат в областта на културата се върнах в Букурещ, но запазих контактите си в Париж, ходя там по няколко пъти в годината, организирам конкурса за литература на френски език „Бенжамен Фондан“, който самата аз създадох през 2006 г. като директор на Румънския културен институт – конкурсът съществува и досега. Наградата се дава на писатели, избрали да пишат на френски език, без да са с френска националност. Тогава това не беше на мода, днес вече има доста такива награди, но навремето беше много важно да се окуражат такива писатели, да се привлече вниманието към тях. Наградата е на името на писателя Бенжамен Фондан, румънски евреин, който живее в Париж в периода между двете световни войни през 30-40-те години на ХХ век и е убит от нацистите в концентрационния лагер Аушвиц. Той е писал на френски език, затова нарекох наградата на негово име. Навремето е бил много известен, но след смъртта му творчеството му потъва в забрава. Сега, блгодарение на конкурса на негово име, книгите му се преиздават и той се връща в културната памет.

Вие обяснихте, че понякога превеждате стиховете си на френски, но пишете ли на френски?

Да, случва се. Зависи от душевното ми състояние. Преди няколко години написах цяла поредица стихотворения на френски, поради сантиментална причина, която ме мотивира. Друг път написах политически стихотворения директно на френски и после самата аз се преведох на румънски. Правя и обратното. Много е интересно, когато превеждам от румънски на френски, има румънски изрази, които не звучат добре на френски и трябва да им намеря подхходящ еквивалент. Понякога той ми харесва дотолкова, че го прехвърлям в румънската версия. Добре е да сравняваме и контролираме как се изразяваме паралелно на два езика, така сме по-прецизни.

Интервюто взе Гергина Дворецка

Може да прочетете текста на френски език в рубриката Francophonie на сайта ни

Източник: www.evropaworld.eu