Синелибри започна с „Клети създания“ на Йоргос Лантимос

Публикувано:
16:16ч / 07.10.2023г
Брой прочитания:
357
Брой коментари:
0

Безспорен успех на фестивала „Синелибри“ е, че при откриването му на 6 октомври беше прожектиран филмът „Клети създания“ на Йоргос Лантимос. За първи път той беше показан в началото на септември на кинофестивала във Венеция, където получи наградата „Златен лъв“. Премиерата му в САЩ ще бъде на 8 декември т.г. Така София се превърна във втория град в света, където публиката видя черната комедия на гръцкия режисьор.

Преди прожекцията в Зала 1 на НДК се състоя кратка церемония за официалното откриване на „Синелибри“. На нея прозвуча Ноктюрно от Шопен, опус 9 в изпълнение на маестро Живко Петров на фона на визуален пърформанс, създаден от Компот Колектив – една красива метафора за метаморфозата на книгите в кинотворби. „Метаморфози“ е тазгодишното мото на фестивала, взето от новелата „Метаморфозата“ на Франц Кафка, чиято 140-годишнина от рождението се отбелязва през 2023 г. Това припомни Жаклин Вагенщайн, създател и директор на „Синелибри“, във нстъпителните си думи при откриването. Тя представи настоящото издание на фестивала и благодари на зрителите, изпълнили до краен предел Зала 1 на НДК.

Жаклин Вагенщайн, директор на фестивала (вляво), с встъпителни думи при откриването му. Снимка: www.evropaworld.eu

Филмът „Клети създание“ е адаптация по едноименния роман на шотландския писател Алистър Грей (1934-2019), издаден през 1992 г. London Review of Books го определя като най-забавната творба на автора. С нея той печели две литературни награди – Whitbread Novel Award и Guardian Fiction. Филмовата адаптация по книгата е на сценариста Тони Макнамара.

Сюжетът на „Клети създания“ е версия на историята за д-р Франкенщайн и създаденото от него чудовище. И в него един учен с търсещ дух – д-р Годуин Бакстър – превръща мъртва плът в живо същество. В случая той връща към живот млада бременна жена, самоубила се чрез удавяне. Оттук започват разликите с творбата на Мери Шели. Творението на д-р Франкенщайн е съставено от останки, събирани от кланици и операционни зали, то е грозно, зло и нещастно, докато Бела е с прекрасна външност и бива съживена от д-р Бакстър, когато той заменя нейния вече загинал мозък с този на нероденото й дете. По тази причина красавицата отначало има поведение на съвсем малко момиченце. Докато неочаквано за самата себе си не открива тайната на еротичното щастие и постепенно се превръща в жена, отстояваща свободата да действа според желанията си. Бела тръгва да опознава света, а мозъкът на нейното неродено дете, поставен от д-р Бакстър в главата й, преминава през различните емоционални фази на една съзряваща личност, която търси себе си и мястото си в живота. Детинската откровеност, непознаваща правилата за прилично поведение, и проявите на неосъзнатата детска жестокост със сигурност биха я направили персона нон грата в обществото. Но я спасява красивата й външност, която обезоръжава околните. В своите странствания Бела среща сродни души, след откриването на екстаза от еротиката тя намерила и друго щастие – в четенето, и неусетно стига до желанието да бъде състрадателна към хората. Перипетиите, с които се сблъсква, са много, в даден момент дори става проститутка в Париж, но вътрешната й сила все повече расте. Финалът на тази черна комедия е щастлив, въпреки смъртта на д-р Бакстър, защото Бела вече е разбрала на какво иска да посвети живота си – ще продължи неговото дело. Това е друга разлика между сюжета на Мери Шели и този на Алистър Грей: д-р Франкенщайн и неговото творение взаимно се ненавиждат и преследват, докато между д-р Годуин Бакстър и Бела има привързаност и топлота. Тя с любов го нарича с умалителното „God“ от Годуин, т.е. – Бог, и постоянно се позовава на него и го цитира в различни ситуации, което поражда забавни двусмислици.

Четох, че при прожекцията на филма във Венеция част от публиката е напуснала салона, възмутена от секс сцените и голотата на Ема Стоун, изпълняваща ролята на Бела. В интерес на истината, от препълнената Зала 1 на НДК вчера почти никой не си тръгна, с изключение на двама-трима души към края на прожекцията, но отдадох дезертьорството им на протяжността на филма. Признавам, че на моменти и аз си казвах, че приключенията на Бела по света продължават твърде дълго. А колкото до голотата, наскоро по БНТ1 показаха филми от 80-те години на миналия век с Ален Делон и Ан Парийо, в които тя се появява в пълната си съвършена голота и то в немалко кадри, но това не изглежда като порно, а като нещо съвсем естествено. Както, впрочем, и голотата на Ема Стоун в „Клети създания“.

Хареса ми творческата фантазия в този филм, проявена и в малките детайли: в дома на д-р Бакстър се разхождат четирикрака патица, куче с кокоша трътка и др. Това също подсилва хумористичната страна на „Клети създания“, макар че в него са поставени сериозните проблеми за личната свобода, за равноправието между жените и мъжете, за изборите, които човек прави при различни обстоятелства. В този смисъл творбата на Йоргос Лантимос на моменти много ми напомняше „Триъгълникът на тъгата“, популярен у нас под заглавието „Идиотският триъгълник“, на Рубен Йостлунд, който беше в краткия списък за наградата LUX на Европейски парламент през 2023 г. Що се отнася до силата на социалните послания, лично за мен сравнението между двата филма е в полза на втория, но и „Клети създания“ със сигурност ще допадне на мнозина. Особено с играта на актьорите Ема Стоун, Уилям Дефо, Марк Ръфало и др.

Автор: Гергина Дворецка

Снимки от откриването на фестивала на 6 октомври т.г. може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Филми за любовта ще доминират на фестивала „Синелибри“ 2023

Наградата LUX на публиката през 2023 г. – гледайте номинираните филми и гласувайте!

Финландската звезда Алма Пьойсти отново на български екран на фестивала „Синелибри“

Източник: www.evropaworld.eu