„Ваймар Експрес“: пътуване към мрачното минало на Фани Попова-Мутафова

Публикувано:
13:21ч / 09.10.2023г
Брой прочитания:
398
Брой коментари:
0

На 8 октомври в София бе даден зелен семафор за новия български документален филм „Ваймар Експрес“ на сценаристката и режисьорката Милена Фучеджиева. Световната премиера на тази творба се състоя в рамките на фестивала „Синелибри“, който продължава до 29 октомври. „Ваймар Експрес“ е създаден с подкрепата на Националния филмов център и е единствената българска продукция, включена в конкурсната програма за документални филми на този форум. Премиерата беше организирана със сътрудничеството на Организация на евреите в България „Шалом“ под надслов „Заедно срещу антисемитизма. Ние помним!“ На прожекцията присъства част от творческия екип.

Момент от премиерата на филма в кино „Люмиер“ на 8 октомври т.г. Говори Милена Фучеджиева, вдясно е Станислава Айви от екипа на „Синелибри“. Снимка: www.evropaworld.eu

Рядко се случва наш документален филм да напълни докрай салона на кино „Люмиер“, както се случи на тази премиера. Интересът на зрителите бе оправдан, тъй като става въпрос за недотам познати факти от живота на Фани Попова-Мутафова – една от най-популярните български писателки. Известно е, че плодовитата авторка на исторически романи е била осъдена от т. нар. Народен съд на 7 г. затвор за пропаганда на нацизма. Тя излежава 11 месеца зад решетките, след което е пусната на свобода заради астмата, от която страда. Години след това обаче Фани Попова-Мутафова е лишена от граждански права, като освен това й е забранено да публикува нови книги. Във филма се твърди, че тя се топлела през зимата, като горяла страници от своите романи. Впоследствие бива реабилитирана от социалистическия режим и историческите й творби се издават в хилядни тиражи, но тя продължава да живее в бедност.  

Всъщност „Ваймар Експрес“ започва с разказ на Милена Фучеджиева, която си спомня как баба й я завела на гости при писателката през 70-те години на ХХ век. Авторката на филма била изненадана от изключително скромната обстановка в дома й. Дребната възрастна женица лежала на огромно легло, от което вече не ставала. Срещата с Фани Попова-Мутафова заинтригувала Милена и тя изчела няколко нейни романа. Била запленена от образа на принцеса Мария – главната героиня в „Дъщерята на Калояна“. Години по-късно у нея се зародило желанието да реабилитира Фани Попова-Мутафова, за която вярвала, че е осъдена несправедливо. Но след като направила проучванията, които са в дъното на „Ваймар Експрес“, Милена Фучеджиева не смята, че би могла да я оневини.

През лятото на 1941 г. министърът на пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс кани редица европейски писатели на едномесечна обиколка из страната, която ще приключи в старинния град Ваймар, градът на Гьоте. Идеята е да им бъде представен в благоприятна светлина хитлеристкият режим и те да станат негови популяризатори в страните си. При подбора на авторите организаторите са се ръководили от това те да са известни в своята родина и творчеството им да е свързано с националните ценности. Сред поканените са и наши творци като Елин Пелин, Елисавета Багряна, проф. Александър Балабанов и др., но всички отказват, с изключение на  Фани Попова-Мутафова. Авторката на „Дъщерята на Калояна“ се оказва единствената жена сред 37-те хора на перото, които създават т. нар. Европейски писателски съюз (ЕПС) през октомври 1941 г. Както заявява във „Ваймар Експрес“ френската изследователка проф. Жизел Сапиро, една от целите на нацистите е била да се отнеме на Париж славата на център на интелектуалния елит на Стария континент. Мотивите на писателите да откликнат на поканата да се съберат в Германия са различни. Очевидно са се надявали, че чрез едно европейско писателско обединение творбите им ще могат да се разпространяват из целия континент. А преподавателят в Упсалския университет Бенджамин Г. Мартин (консултант на филма, автор на монографията „Нацистко-фашисткият Нов ред за европейската култура“) изтъква, че някои от включилите се в инициативата на Гьобелс автори са били загрижени заради конкуренцията си с модернистите, както и за материалното си благополучие. 

Милена Фучеджиева проследява съдбата не само на Фани Попова-Мутафова, но и на двама други участници в Европейския писателски съюз – норвежкият нобелист Кнут Хамсун (който не пристига във Ваймар, но подкрепя идеите на нацистите и влиза в тази структура) и на френския поет Робер Бразийяк. След края на Втората световна война Хамсун е подложен на психиатрична експертиза, която го изкарва невменяем. Норвегия не хвърля в затвора възрастния писател, но го осъжда да плати огромна глоба, която стопява богатството му. Много по-строго е наказан Бразийяк, който е писал, че дори и децата на евреите не трябва да бъдат пощадени, и че водачът на съпротивата срещу нацистите генерал Де Гол трябва да бъде осъден на смърт. Младият поет е признат за виновен в шпионаж в полза на врага и разстрелян, въпреки че мнозина френски интелектуалци, включително и такива с леви убеждения, се застъпват за неговото помилване.

Авторката на филма представя различни гледни точки на български и чуждестранни изследователи по въпроса за Европейския писателски съюз и наказанията за участниците в тази нацистка инициатива. Мненията си споделят проф. Александър Кьосев, проф. Пламен Дойнов, литературната историчка Катя Зографова, която наскоро издаде книгата „Фани Попова-Мутафова – житие и страдание“. От норвежка страна във филма се включват Алвхил Двергсдал от Центъра Хамсун в Хамарьой, Северна Норвегия, професор Туре Рем от Университета в Осло, както и Лейф Хамсун, внук на именития писател. Вълнуващ е неговият разказ как като „синя каска“ на ООН преди години напуска Газа и влиза в израелски кибуц. За своя огромна изненада там вижда написан на една стена цитат от дядо си, Кнут Хамсун, на иврит и се просълзява. Това е една от водещите линии във филма – разграничаването между творчеството на писателя и неговата личност. Хамсун може открито да е подкрепял хитлеризма, но е написал произведения, с които докосва много хора по света.

Във „Ваймар Експрес“ художничката Капка Кънева откровено споделя раздвоението си, когато разбира, че любимата й писателка Фани Попова-Мутафова е симпатизирала на Хитлер. Проф. Пламен Дойнов пояснява, че учредителите на Европейския писателски съюз първоначално не са имали подчертано антисемитски настроения. Повечето от тях са се ръководели от идеята за обединение на европейските писатели, но неусетно, поддавайки се на фашистката пропаганда, се увличат и от нейния антисемитски уклон. Във филма се посочва, че Фани Попова-Мутафова не подкрепя подписката на известни български писатели против приетия през януари 1941 г. Закона за защита на нацията, с който се отнемат голяма част от правата на евреите в България и се закриват българските клонове на международни организации, включително и ПЕН клубът. По този начин Попова-Мутафова на практика предава своята приятелка и колежка от Дружеството на жените писателки и българския ПЕН клуб – поетесата Дора Габе, която е еврейка. Милена Фучеджиева обаче не пропуска да спомене и факта, че по време на комунизма и Габе, и Багряна (която отказва членство в ЕПС и защитава евреите) се компрометират чрез близостта си с Тодор Живков.

„Ваймар Експрес“ не е само сбор от „говорещи глави“, както нерядко става в документалните филми. Лентата е оформена оригинално чрез вмъкването на кадри от купе, в което пътува млада жена, приличаща на Фани Попова-Мутафова (в изпълнението на чаровната актриса от Народния театър „Иван Вазов“ Илиана Коджабашева). Тя се наслаждава на воаяжа в компанията на други писатели, докато през прозореца на въображаемия „Ваймар Експрес“ се вижда как нацистите горят книги и падат бомби.

Същевременно е изведен докрай лайтмотивът, че едно художествено произведение може да стане любимо на много хора, независимо кой го е създал. Авторката на филма умело е включила в него и талантливия ексцентричен певец и актьор Иво Димчев, който изпълнява на английски песента „Лили Марлен“. Създадена в нацистка Германия и превърнала се в хит сред войските на Райха, тя успява да спечели и сърцата на съюзническите войници, които също я запяват. Пример как талантливата творба е в състояние да надмогне различията и междуособиците!

„Ваймар Експрес“ не раздава присъди. Посланието му е да опознаваме в цялата им пълнота историческите събития и мястото на отделните личности в тях.

Да пожелаем дълъг и успешен път на този филм, който ни кара да преосмислим наслоенията от миналото!

Гергина и Владимир Дворецки

Фоторепортаж от премиерата може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Синелибри започна с „Клети създания“ на Йоргос Лантимос

Финландската звезда Алма Пьойсти отново на български екран на фестивала „Синелибри“

Филми за любовта ще доминират на фестивала „Синелибри“ 2023

Източник: www.evropaworld.eu