На снимката: издателкта и преводачка Боряна Джанабетска, Лиз Нюджънт, преводачката по време на срещата в Книжен център „Гринуич“ Илиана Атанасова, водещата Силвия Чолева

На 28 и 29 ноември имахме удоволствието да се срещнем с ирландската писателка Лиз Нюджънт, която представяше в България най-новия си роман – „Странната Сали Даймънд“ (изд. „Еднорог“). Това стана само седмица, след като той (едно от най-продаваните заглавия в Ирландия) бе обявен за „криминален роман на годината“ в родината й. 

Първия ден присъствахме на представянето на българското издание на книгата в Книжен център „Гринуич“. Залата бе препълнена, имаше и правостоящи любители на книгите. Встъпителни думи за авторката и романа каза Боряна Джанабетска, която е негов преводач и издател. Събитието водеше журналистката и литературна критичка Силвия Чолева, която под формата на разговор с Лиз Нюджънт представи „Странната Сали Даймънд“ и самата нея. Научихме доста любопитни подробности за нейната биография – че има осем братя и сестри, че е учила актьорско майсторство, че е работила в театъра и в телевизията, където се е случвало да подготвя по четири епизода от един сериал седмично. Стана ясно, че като дете често е боледувала, и тогава е чела много книги. Подтикът да започне да пише й дала една случка от черната хроника – мъж, който пребил жена си до такава степен, че тя изпаднала в кома. Първоначално Лиз Нюджънт описва това в разказ, но бързо осъзнава, че сюжетът дава повече възможности за творческо осмисляне и постепенно създава първия си роман „Загадката Оливър“,  който веднага става бестселър. Авторката подчерта, че в криминалната литература не я интересува кой е убиецът или как е било извършено престъплението, а мотивите защо го е направил. Тя се връща назад в миналото на извършителя и открива какво е увредило психиката му. Писателката поясни, че не се вживява в ролята на своите герои социопати, тъй като, както се пошегува, тогава нито съпругът й, нито някой друг неин близък би я изтърпял.

Отляво надясно: журналистката Зелма Алмалех, Н. Пр. Мартина Фийни, издателкта и преводачка Боряна Джанабетска, Лиз Нюджънт, журналистът Владимир Дворецки

На следващия ден имахме шанса да видим отблизо крехката и изящна Лиз Нюджънт в уютната резиденция на ирландската посланичка в София Н. Пр. Мартина Фийни, където бяхме поканени заедно с други участници в ирландския литературен клуб към посолството. Присъстваха ученици и учители от Първа английска гимназия. Модератор беше Боряна Джанабетска, собственичка на издателство „Еднорог“, с чието лого са излезли общо четири романа на авторката на български. Акцент в разговора отново беше „Странната Сали Даймънд“, който стана отправна точка за задълбочена и плодотворна дискусия с присъстващите.

Боряна Джанабетска изтъкна едно послание, което се долавя от всички произведения на талантливата писателка: че детството е решаващо за развитието на човека в зрелите му години. Ако детето е расло необичано и нещастно, това оставя у него отпечатък и впоследствие може да отключи агресия към околните.

Като представители на сайта „Европа и светът“ се възползвахме от възможността да зададем въпроси на писателката. По време на срещата в „Гринуич“ тя спомена, че сюжетът на „Странната Сали Даймънд“ до известна степен е повлиян от историята с австрийския психопат Йозеф Фрицъл. Той държал дъщеря си Елизабет затворена в мазето в продължение на над 20 години, като я изнасилвал многократно и тя родила от него седем деца. Запитахме писателката дали фактът, че самата тя има същото име като жертвата на това престъпление, не е засилило съчувствието й към нейната героиня Сали Даймънд, която им подобна съдба. Авторката на романа обаче заяви, че от нас научава тази подробност. Тя изтъкна, че в творчеството си постъпва като свраките – клъвва по някое парченце информация оттук-оттам, но не проучва задълбочено реалните факти, тъй като има риск да ги копира. Предпочита да даде воля на въображението си.

Друг наш въпрос към Лиз Нюджънт беше дали, след като описва странни персонажи, не й се случва да получава отзиви от хора, които са открили себе си в нейните романи или пък искат да споделят с нея своята лична история, за да намери място в бъдещите й книги. Писателката отговори, че е точно така – читатели често твърдят, че е тя е разказала точно техния живот. А на желаещите да се превърнат в нейни литературни герои обяснява, че това си е тяхната съдба и тя не се наема да я превръща в своя творба.  

Писателката разказа, че създаването на нейните романи е дълъг процес, който продължава няколко години. Понякога при редактирането текстът претърпява големи промени. Така от първоначалния вариант отпадат цели глави. Попитахме Лиз Нюджънт дали сега, след като е станала по-популярна, нейната редакторка вече не е така строга по отношение на текстовете й. Тя призна, че наистина редакторката вече й прави по-малко забележки, но въпреки това двете продължават да се карат „като куче и котка“.

Колкото до авторите, които са й повлияли, писателката призна, че тъй като се е занимавала с актьорско майсторство, повече се е учил от писатели драматурзи.

Писателката разкри, че е възприела някои от похватите на сценаристите на телевизионни сериали. За да заинтригуват зрителите, те завършват епизодите в ключов момент от драматична сцена. По същия начин Лиз Нюджънт приключва отделните глави от книгите си.

Присъстващите на срещата в резиденцията се поинтересуваха дали няма да бъде екранизиран романът „Странната Сали Даймънд“. Лиз Нюджънт разкри, че нидерландска продуцентска компания е закупила опцията за филмиране. Те дори са подбрали за изпълнителка на главната роля нидерландска актриса, която е участвала в култовия сериал „Игра на тронове“. Писателката сподели, че би предпочела в Сали да се превъплъти нейната сънародничка Кери Кондън, която познаваме от филма „Баншите от Инишерин“.

Да се надяваме, че след време ще можем да видим героите от „Странната Сали Даймънд“ на екран!

Гергина и Владимир Дворецки

Фоторепортаж от срещата в „Гринуич“ може да видите тук, а в резиденцията на ирландската послатичка – тук.

Източник: www.evropaworld.eu