На снимките отляво надясно: горе – Евтихия Панайоту, Авги Лили, долу – Ерина Хараламбус, Εлени Кефа̀ла

На 19 май 2026 г. в София и на 21 май 2026 г. във Велико Търново посолството на Република Кипър в София организира събитие под надслов „ОТПЪТУВАНЕ/ ЗАВРЪЩАНЕ: Кипър в и отвъд морето“. Поетичната проява е част от официалната културна програма по повод Кипърското председателство на Съвета на ЕС 2026. Литературното събитие представя четири съвременни поетеси от Кипър, като стремежът е да подчертае силата на изящната словесност като източник на културна идентичност и фактор за сближаване в рамките на Европейския съюз. Повече за събитието може да прочетете тук.

В тази публикация на сайта ни представяме по едно стихотворение от тези поетеси в превод от гръцки на Здравка Михайлова.

Авги Лили пише поезия и кратки разкази. Публикувала е три книги с поезия на гръцки език и сборник с разкази (Оризова хартия и други кратки разкази, 2023 г.), който е удостоен с наградата за кратки разкази на утвърденото литературно списание Hartis. Нейни стихотворения и разкази са преведени на шест езика. Превеждала e на гръцки поезията на Георги Господинов в Антологията Taм където нe cмe (2022 г.), номиниранa за Държавната награда за превод на Гърция.   Учила е класическа и новогръцка филология в Никозия и в Атина. Наскоро бе публикувана нейната монография за творчеството на следвоенния автор Александрос Кодзиас (1926-1992).  Родена е през 1980 г. в България. Живее и работи в Никозия.

АВГИ ЛИЛИ

По ВЪЛНАТА

Събудих се внезапно тази сутрин. Вода се процеждаше от тавана, нивото й се вдигна до възглавниците, вътре в мен надаваше писък едно хлипане; всичко наоколо изграждаше свършека на света, както ти го бе описал в онзи ден, когато наивно бях казала: „Защо да не може човек да пише сонети, без да спазва римата, метриката на Шекспир или Петрарка?“. Така или иначе, непоносимата тревожност на живота ни поваля в гибелен вал от кални води като тези тук, които удавят дори любовта; и вече е сигурно, съдбовно: всички ние ще умрем. Следователно, какво значение има дали с ямбична стъпка се отварят или принасят трохей, щом като вече е сигурно: ние всички ще умрем. И ако оставям подире си едно стихотворение,

какво от това?

Εлени Кефа̀ла е поетеса и принадлежи към академичните среди. Тя е автор на три стихосбирки и двукратен носител на Държавната награда за поезия на Кипър, като последната ѝ е за Direct Orient, която получи и наградата за поезия „Джордж Атанас“ на Атинската академия. Книгата ѝ Χρονορραφία (Time Stitches) е достъпна на английски и немски от издателствата Deep Vellum и Freigeist Verlag в превод на Питър Константин. Книгата спечели наградата „Елизабет Константинидис“ на Асоциацията за съвременни гръцки изследвания и беше представена в рубриката „Globetrotting“ на The New York Times. Кефала е родена в Атина, израснала е в Кипър, учила е в Никозия и Кеймбридж, а сега живее в Шотландия, където е доцент по латиноамериканска литература в Университета на Сейнт Андрюс.

ЕЛЕНИ КЕФАЛА

NAUSIS

на Йоргос Даламангас

It appears to have been used as a cemetery, for rows of tombs have been found here and marble statuettes. We turned over the thin sandy soil… and found quantities of ancient broken bits of pottery.

J. Theodore Bent, The Cyclades

Те пристигат тук отвсякъде

посред нощ       

носейки глинените си съдове.    

Прекосяват съня ни върху вълната

като ритуал на инициация.

ГЛАВКОС и ТЕЛЕГАНДРОС,

ЕВДАМОС, ТИМАРИТОС, ПОЛИКАРМОС.

и ПИТАГОРАС. Мореплавателски имена

върху странични стени

скали и покриви написани върху колони

истукани. ЕВНОМОС, КАЛИМАХОС, ЕСХИЛ,

АМФИСТЕН, ЛИЗИКРАТ, НИКАГОР.

Те пристигат тук отвсякъде посред нощта,

каменни идоли

носейки в раници надеждата си. Лодките им

потъват от престарялост

върху скали и пещери

самотни юноши

деца анонимни и краткоплаващи.

Когато се събуждаме

сутрин

те ни очакват търпеливо на брега

със скръстени ръце

глинени кукли – ALAN, SENA, MUHAMMAD,

SAHARA, JIHAN, SHERIN. Около тях

чирепи от древни съдове.

В дъното на Хрисоспилия

върху скалата

изпъква самотно име

с влажна червена на цвят

глина

– NAUSIS.

Евтихия Панайотоу (1980) е кипърска поетеса, живееща в Атина. Изучавала е философия и новогръцка литература. Докторската ѝ дисертация е посветена на новогръцката поезия от 70-те години, написана от жени. Работи като редактор на текстове и превежда поезия на английски език (Anne Carson, Anne Sexton, Lord Byron, William Blake, Percy Bysshe Shelley) на гръцки. Нейни стихотворения са публикувани на тринайсет езика. Последната ѝ, четвърта поетична книга „Митове за края на света“ (2023) е удостоена с Държавната награда за поезия на Кипър и с Поетичната награда на Литературното дружество на Солун.

ЕВТИХИЯ ПАНАЙОТУ 

За мястото (каквото бе) преди

LOCUS DESPERATUS

Тук където дойдох[ме]

тук за да се срещнем

очаквахме

че

със сълзи

с вино

щяхме да се слeeм

за да разкажем

за онова, което всеки от нас бе изгубил от живота.

Лимоновия цвят, червените лалета,

ухания незабравими, кожа със зехтин промазана

животните които сме обичали, но сме изоставили

и те стоят по хребета на хълмовете в очакване

и ний ги чуваме вече неподвижни.

С езика ние се сражаваме с викове нечленоразделни,

на своя си език те вдигат черни платна и ридание

и почти трагично желаят –както и ние–

да живеят без болка.

Ала, обични ми приятелю,

никакво избавление, никакъв отговор.

В думи сляха се пътищата

в бездни

се сляха ласките.

Без нито едно преосмисляне

на омразата.

Ерина Хараламбус е родена в Пафос през 1980 г. Живее в Никозия. Завършила е класическа филология и има следдипломна квалификация по консултативна психотерапия и лингвистика. Публикувала е две стихосбирки, а следващата ѝ книга, съчинение от минификция, се очаква да излезе през 2026 г. Участвала е в поетични пърформанси, а нейните стихотворения, кратки художествени миниатюри и разкази са представяни на литературни фестивали в Кипър и чужбина, публикувани са в печатни и онлайн литературни списания и са включени в антологии. Hейните стихотворения и микроразкази са преведени на английски, турски и испански език.

ЕРИНА ХАРАЛАМБУС

ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА В ПЛАМЪЦИ ГОРИ

Снежнобелите им столици безочливо

ще продължат да бъдат тероризирани,

моретата им ще изхвърлят трупове –

А ти продължаваш да упорстваш

да оплакваш орисията на живота,

която вътре в тебе приближава.

А ние продължаваме да се преструваме че пишем поезия,

която няма никога

да бъде чута.

Превод от гръцки Здравка Михайлова

Източник: www.evropaworld.eu