Манолис Анагностакис (Солун, 1925 – Атина, 2005) е един от водещите творци от т.нар. „първо следвоенно поколение“ в Гърция. Поет с политически ангажирано съзнание, окачествяван от критиката като „поет на поражението“ (на идеалите), тъй като в стиховете си изразява разочарование, че не се сбъдват въжделенията на левицата. Поетичното му творчество е определящо за група ангажирани поети в следвоенната гръцка поезия.

Анагностакис взима участие в Съпротивата против германската окупация като член на младежката организация ЕПОН в Солунския университет. За активното си участие в студентското движение е осъден на затвор 1948-1951 г., а през 1949 г. е осъден на смърт от извънреден военен трибунал.

Следва медицина в Солун, специализира рентгенология във Виена (1955-1956), упражнява тази професия в Солун, а през 1978 г. се установява в Атина.

Дебютира в литературата през 1942 г. Публикува стихове и критически текстове в редица списания, особено във вестник „Авги“ – на литературни и политически теми. Издава списание „Критика“ (Солун, 1959-1961), член е на издателската група на т.нар. „Осемнайсет текста“ против диктатурата на полковниците (1970), и на списание „Последователност“ (1973).

Анагностакис оставя публикувани 88 стихотворения. През 1979 г. излиза събран том с негови стихове. „В мутиралия пейзаж на нашето съвремие няма да посегна отново към писалката“ – пояснява поетът, тъй като „моето творчество е завършено. Избирам мълчанието„. Може би, защото – както казва той в едно свое интервю – „поезията е дело на младостта. Нуждае се от ентусиазъм, илюзии, миражи. Тях ги притежават младите. Колкото повече остаряваш, толкова повече овладяваш изразните си средства. Превръщаш се в занаятчия, а едно стихотворение няма нужда да бъде съвършено, за да бъде добро“.

Стихотворения на Анагностакис са превеждани на английски, френски, германски, италиански, български (в шесттомната Антология на балканската поезия „Хемус“ – българско издание 2007г., както и в литературния печат), по тях музика са композирали известни гръцки композитори като Микис Теодоракис, Танос Микруцикос, Янис Маркопулос и др. Анагностакис е отличен с Държавна награда за поезия (1986) и Голямата награда за литература (2002), доктор хонорис кауза на Солунския университет.

Музика по може би най-известното му стихотворение „Говоря“ е композирана от Микис Тедоракис и то продължава да звучи в Гърция като песен, която мнозина могат да запеят.

Поезията на Анагностакис не е песимистична. Колкото и стиховете му да стигат понякога до отчаяние, в дъното на хоризонта се различава един светлик, по-скоро напомнящ за зазоряване, отколкото за залез. Силата на поетичното му творчество, надхвърлящо партийните табели и идеологически скованост, успява да изрази неувереността, отчуждението, но и надеждите на цяла една епоха и се съдържа в изданието „Стихотворения 1941-1971» (изд. „Нефели“, Атина). Гръцкият литературен критик Александрос Аргириу прави забележителното изследване на неговата поезия, озаглавено „Манолис Анагностакис: Изказано и подсказано в поезията на Анагностакис“ (изд. „Гавриилидис“).

МАНОЛИС АНАГНОСТАКИС

ПОЕТИКА

Отново предавате Поезията, ще ми кажеш,
Най-святото проявление на Човека
Отново я използвате като средство, товарно добиче
За вашите тъмни стремежи
С пълно съзнание за вредата, която нанасяте
С примера си на младите.

– Че какво ли не си предал ти, ще ми кажеш,
Ти и подобните на теб, години и години наред,
Едно по едно разпродавайки каквото притежавате
На международните пазари и по народните тържища
И сте останали без очи да виждате, без уши
Да чувате, със запечатани усти и не говорите.
Към кои човешки светини ни призовавате?

Зная: отново проповеди и куха реторика, ще кажеш.
Е, да, така е! Проповеди и куха реторика.

Като гвоздеи трябва да се заковават думите

Да не ги отвява вятърът.

(Предпоследният стих е използван като мото на изложба в Еврейския музей в Атина )

 *    *    *

СОЛУН, ДНИ НА 1969 сл. Хр.1

На улица «Египет» – първата пресечка вдясно –

Сега се издигат сградата на Банката за Сделки

Туристически бюра и агенции за емигриране в чужбина

А децата не могат вече да играят от толкова много превозни средства

Впрочем, децата пораснаха, мина времето, което вие знаехте

Сега вече не се смеят, не си шепнат тайни, не се доверяват,

Оцелелите, разбира се, защото оттогава връхлетяха тежки болести

Наводнения, порои, бронирани войници;

Спомнят си думите на баща ти: ще познаеш по-добри дни

В крайна сметка няма значение, че не ги познаха,

Самите те разказват урока на децата си

С вечната надежда, че някога веригата ще се прекъсне

Може би при децата на техните деца или при децата на децата на техните деца.

Засега на старата улица, за която говорехме, се издига Банката за Сделки

– аз сключвам сделка, ти сключваш сделка, той сключва сделка – Туристически бюра и агенции за емигриране

ние емигрираме, вие емигрирате, те емигрират –

Където и да пътувам, Гърция ме наранява, казваше и Поетът2

Гърция с красивите острови, с красивите кантори, с красивите църкви

Гърция на Гърците3.

1 Алюзия за стихотворението на К. Кавафис със заглавие „Дни на 1903”. – Б.а.

2 Препратка към известния стих на първи гръцки Нобелов лауреат, поета Йоргос Сеферис. – Б.а.

3 “Гърция на гръцките християни” – официалният лозунг на хунтата, управлявала Гърция през периода 1967-1974, издигащ във върховни ценностни устои верността към православието, отечеството и семейството. – Б. а.

 *    *    *

ГОВОРЯ….

Говоря за последната тръба на победените войници

За последните дрипи от празничните ни дрехи

За нашите деца, които продават цигари на минувачите

Говоря за цветята, увехнали върху гробовете и гниещи под

дъжда

За къщите, които зеят без прозорци като беззъби черепи

За момичетата, които просят показвайки раните по гърдите

си.

 

Говоря за босоногите майки, които се влачат сред развали-

ните

За горящите градове купищата трупове по улиците

За поетите-сводници треперещи нощем по праговете

Говоря за безкрайните нощи когато светлината избледнява

призори

За натоварените камиони и стъпките по мокрите плочи

За дворовете на затворите и сълзите на осъдените на смърт.

 

Но още повече говоря за рибарите

Оставили мрежите си и поели по стъпките Му

А когато Той се умори те не капнаха

А когато той ги предаде те не се отрекоха

А когато той бе възславен те отвърнаха очи

А другарите им ги заплюваха и разпъваха на кръст

А те, спокойни, поемат пътя който няма край

Без погледът им да помръкне или да се огъне.

Изправени и сами сред ужасната пустош на тълпата.

Из стихосбирката “Продължение 2”

 *    *    *

П О С В Е Щ Е Н И Е

На влюбените, които се ожениха

На къщата, която бе построена

На дечицата, които пораснаха

На корабите, които акостираха

На битката, която бе спечелена

На блудния син, който се завърна

На всички неща безнадеждно свършили вече.

Из стихосбирката “Продължение 3”

 *    *    *

Е П И Л О Г

Тези стихове може да са последните

Най-последните които ще бъдат написани

Защото бъдещите поети вече не са живи

Онези които биха говорили всички умряха млади

Тъжните им песни се превърнаха в птици

В някакво друго небе където свети чуждо слънце

Превърнаха се в буйни реки спускащи се към морето

И не можеш да различиш водите им

В тъжните им песни поникна един лотос

За да се родим в сока му ние по-млади.

Из стихосбирката “Сезони”

 *    *    *

 Ш А Х Ъ Т

Ела да играем.

Ще ти подаря моята царица.

(Някога тя бе моята любима

сега вече нямам любима)

Ще ти подаря моите топове

(Сега вече не стрелям по приятелите си

Те са умрели много преди мен)

И този цар никога не е бил мой

А после толкова пешки защо са ми?

(Вървят напред, слепи, дори без мечти)

Всичко и конете ми ще ти дам

Само този луд смелчага ще запазя

Който знае само по един цвят да се движи

Крачейки от единия до другия край

Смеейки се пред въоръжението ти до зъби

Врязващ се неочаквано в редиците ти

Внасящ смут в стегнатия строй

И тази партия шах няма край.

Из стихосбирката “Продължение I”

 

Авторски текст и превод на стиховете Здравка Михайлова, Атина

Източник: www.evropaworld.eu