„Турандот“ се завръща в Русе още по-вълнуваща и великолепна

Публикувано:
10:18ч / 13.11.2023г
Брой прочитания:
273
Брой коментари:
0

На 16 ноември Русенската опера ще представи необикновената приказка за мистичната и жестока китайска принцеса Турандот. Последната опера на Джакомо Пучини повече от десетилетие се радва на изключително успешна и интригуваща сценична реализация – постановката на изявения български оперен режисьор Нина Найденова. За първи път тази продукция е видяна от русенската публика през 2006 г. Спектакълът на Русенската опера гастролира през следващите няколко години в Германия, Австрия и Швейцария, излиза и на фестивалната сцена в Залцбург.

Сега тя отново се завръща на русенска сцена. Със силата на красотата на музиката, мощния оркестър с диригент маестро Найден Тодоров, пищната сценография, ярките костюми, балета и внушителното вокално присъствие на оперните артисти-солисти и хористи постановката се превръща в незабравим спектакъл.

Цветелина Василева

В ролята на Турандот ще видим Цветелина Василева, за която в. „Таймс“ пише преди време: „… красив, подобен на меч сопранов тон, сроден с истинската музикална чувствителност“. А в тази на чувствителната и изпълнена с любов Лиу публиката ще се наслади на италианското сопрано Аннализа д’Агосто (Annalisa D’Agosto).

Аннализа д’Агосто Снимка: личен архив

„Да пея в Русе за мен е като да пея в моя роден град! Това, че тук е сестра ми Мария д’Агосто (сценичен дизайнер на Русенската опера), която се омъжи за русенец, цигулар в оперния театър, е още една причина да обичам този град. За втора поредна година ще празнувам рождения си ден в Русе и това ще бъде наистина специално, защото не само ще съм заобиколена от моите приятели тук, но и ще дебютирам като артист в прекрасната опера на този град“, споделя Аннализа д’Агосто пред dunavmost.com.

Като принц Калаф ще дебютира великолепният български тенор Борис Луков.

Пучини умира преди да завърши операта, а автор на нейната финална част е композиторът Франко Алфано.

Една приказка, която векове наред е вдъхновявала едни от най-добрите разказвачи, композитори и драматурзи, „Турандот“ се оказва едно нестихващо вдъхновение, преосмисляно и надграждано през столетията.

Тя е публикувана за първи път през 1197 г. в поемата „Хафт пейкар“ на средновековния персийски поет Низами Ганджеви. В Европа тя става известна благодарение на превода на известния френски ориенталист Франсоа Пети де Ла Кроа (François Pétis de La Croix). В неговия сборник „Хиляда и един дни“ (Les Mille et un Jours) от 1710 г. безименната в поемата на Низами принцеса е наречена Турандот. Името е производно от „Турандохт“ и в превод от персийски означава дъщеря на страната Туран.

По-късно през 18 век венецианският драматург Карло Гоци (Carlo Gozzi) използва темата на приказката за пиеса.

Пучини се запознава с приказката за Турандот през 1919 г. в Берлин. При престоя си там той посещава постановката на пиесата на Шилер, харесва я и се замисля за опера на тази тема. Но Пучини иска да накара света да плаче и историята, представена в операта, става по-тежка и по-драматична от пиесата на Шилер. Гатанките също са променени, те са по-нестандартни, по-романтични и по-дълбоки.

Автор: Нейка Кръстева

Сродни публикации на сайта ни:

Операта „Полихедрон“ на проф. Нева Кръстева със световна премиера в Русе

Пламен Бейков – един свободен артист в директорския стол на Русенската опера

Източник: www.evropaworld.eu