Убийството на Алеко Константинов, извършено през нощта срещу 12 (24) май 1897 г., е станало достояние не само на българската общественост. Макар и с няколко месеца закъснение, англоезичната преса по цял свят информира своите читатели за тази трагедия и съобщава доста важни подробности, които хвърлят светлина върху мрачните политически нрави у нас.

Първата дописка по темата, която открих, е от 20 август 1897 г. Тя е поместена в австралийския вестник „Саут Острейлиън реджистър“ и е озаглавена „Убийството на поета Константинов“. Интересното е, че и в други материали в англоезичния печат Алеко също е определен като поет. „Саут Острейлиън реджистър“ съобщава, че той е бил убит край Филипополис (Пловдив – б. а.), бившата столица на Източна Румелия. Вестникът не упоменава датата на убийството, но изтъква, че то е причинило сериозен скандал поради „забележителните усилия от страна на полицейския префект да игнорира наличието на престъпление“. Същото подчертава и новозеландският в. „Саутланд таймс“ в още по-кратка дописка, публикувана ден по-късно от австралийското издание.   

По-сериозна статия, в която се твърди, че убийството на Алеко е свързано с „членове на правителството“, се появява в американския в. „Дъ таймс“, излизащ в Ричмънд, щата Вирджиния, на 26 септември 1897 г. Тя е препечатка от лондонския в. „Стандард“. В статията се изтъква, че „поетът Алеко Константинов“ е пътувал с файтон заедно със своя  приятел д-р Такев – бивш депутат, който активно участвал в политиката и остро нападал княза (Фердинанд – б. а.), порицавайки излишествата на монаршеския двор. Вестникът допълва, че двамата извършвали агитация в района на Татар Пазарджик с оглед на предстоящите общински избори. „Дъ таймс“ съобщава известните за нас обстоятелства, довели до гибелта на Алеко – че д-р Такев седял от лявата страна на файтона, но по време на пътуването те си сменили местата. През нощта те потеглили от едно село, но четвърт час по-късно зад тях прозвучал залп, от който Константинов бил убит на място, но приятелят му останал невредим. На мястото на покушението били открити не по-малко от 15 гилзи. Д-р Такев откарал трупа на Алеко в Татар Пазарджик и информирал полицейския префект Писанов за случилото се. Префектът обаче не го оставил да се доизкаже, бил много нервен и грубо го отпратил. Писанов дори не докладвал за убийството на началниците си. Д-р Такев обаче не жалел сили и успял да спечели народа на своя страна срещу властите, които продължавали да игнорират убийството. В края на краищата възмущението стигнало дотам, че съдът бил принуден да заведе дело. Това станало благодарение на усилията на един много енергичен и честен прокурор в Татар Пазарджик. Властите се намесили и направили всичко възможно делото да се прехвърли във военен съд, който щял да потули аферата. Прокурорът обаче не отстъпвал и процесът стигнал до касационния съд, който решил, че делото не е от компетенциите на военните магистрати. После правителството се опитало да окаже влияние върху прокурора Майер, като изпратило заместник-прокурора Милков от апелативния съд във Филипополис в Татар Пазарджик. Милков уж трябвало да помага на Майер, но целта му била да обърка делото. Пловдивският прокурор дори предположил пред пазарджишкия си колега, че д-р Такев е застрелял Алеко! Намеренията на Милков били толкова прозрачни, че Майер за малко щял да нареди да го арестуват. Междувременно Писанов бил прехвърлен на друго място. След този трансфер бивш подчинен на печално известния префект имал куража да заяви пред съдия-следователя, че Писанов пряко го запитал дали не би могъл да убие д-р Такев. Когато подчиненият отказал, Писанов му казал: „Може би нямаш подходящи жандарми, ако е така, изпрати своите нанякъде, и аз ще ти дам някои от моите, които да свършат работата“. Майер поискал Писанов да бъде арестуван, но правителството не искало да изостави своя любимец. Тъй като Майер настоявал искането му да се изпълни, той бил уволнен от прокуратурата. Същевременно богат пловдивчанин издигнал паметник на Алеко във Филипополис и му сложил епитафия, която не се харесала на властите и те наредили да бъде заличена.

Новозеландският в. „Дънстан таймс“ допълва, че източникът на тази информация е виенският кореспондент на „Стандард“. Според изданието, тази „грозна история“ едва ли ще намали лошата репутация на княз Фердинанд и българското правителство.

През октомври 1897 г. няколко американски вестника публикуват статия в тази насока от бивш сътрудник на в. „Чикаго кроникъл“. Тя е озаглавена категорично „Княз Фердинанд, углавен престъпник. Така го нарича император Франц Йосиф“. Статията не е посветена изцяло на гибелта на Алеко, тя се поставя в контекста на поредицата от политически убийства у нас, като това на Стефан Стамболов. Напомня се и аферата с адютанта на княза ротмистър Дечко Бойчев, който убил любовницата си – австроунгарската певица Анна Симон. 

Но нека да се опитаме да сверим писаното в чуждестранната преса с това, което се знае у нас за убийството на Алеко Константинов. Макар често да повтаряме крилатата фраза, че „Алеко е бил убит от своя герой“ (Бай Ганьо), добре известно е, че мишената на убийците е бил именно д-р Такев. Що се отнася до конкретните извършители, съдът се е произнесъл категорично – това са били няколко пияни селяни от Радилово, които са били осъдени на смърт. По-малко се знае за честния прокурор Майер. В сборник, изготвен по случай 140 г. на Окръжния съд в Пазарджик, намерих малко повече данни за него. Оказва се, че чешкият юрист Хинек Майер е бил назначен за прокурор към съда в Пазарджик още през 1880 г., когато градът е бил в рамките на Източна Румелия. В сборника се изтъкват заслугите му за решаването на знаковото дело за убийството на Алеко. Оказва се, че още сутринта на 12 май Майер заминава със съдебния следовател за местопрестъплението, а на 15 май съобщава с телеграма от Пещера до министъра на правосъдието Теодор Теодоров: „Иследование успешно… На прямите дейци турихме ръка“. Той е и обвинител на процеса, който приключва на 7 ноември със смъртни присъди за физическите извършители. В сборника, изготвен от пазарджишките магистрати, обаче се премълчава скандалът с префекта Писанов и зам.-прокурора Милков, както и уволнението на Майер.

Отразяването на делото за убийството на Алеко и спекулациите около предполагаемата връзка на българските власти с покушението с мишена д-р Такев приключват до края на 1897 г. Открих обаче интересен отзвук от гибелта на автора на „Бай Ганьо“ в дописка, публикувана на 24 май 1903 г. в новозеландския в. „Брус хералд“. В нея се изнасят данни колко тежат мозъците на някои известни личности, позовавайки се на изследванията на пражкия лекар д-р Матиагта. Оказва се, че мозъкът на Алеко тежи цели   1595 грама, докато този на чешкия композитор Бедржих Сметана – само 1250 грама!

Автор: Владимир Дворецки             

Източник: www.evropaworld.eu