Обща снимка на участниците в края на втория ден на конференцията

Много актуална международна конференция на високо научно равнище на тема „Литературни истории и национализми“ се проведе на 16 и 17 юни т. г. във Френския институт в София. Освен от домакините от Френския институт в България, тя бе организирана от CREE – Център за изследвания на Европа и Евразия, INALCO – Национален институт за източни езици и цивилизация, и IHRIM – френски изследователски институт към Националния център за научни изследвания (CNRS) и Университет Лион 2. Участваха водещи изследователи на тази проблематика от Франция, България, Сърбия, Германия, Грузия и Полша.

Самият плакат за този научен форум представляваше един вид тест за интересуващите се от литературните истории на Източна Европа. На него бяха изобразени портретите на шестима видни творци от региона. Човек с висше филологическо образование можеше безпроблемно да разпознае Ботев, Вазов, Еминеску и Пушкин, но за останалите двама бе необходимо ровене в интернет. Оказа се, че става въпрос за черногорския поет Петър II Петрович Негош и бащата на хърватския роман Август Шеноа. 

Директорът на Френския институт в България Люк Леви открива конференцията

Форумът бе открит от директора на Френския институт в България Люк Леви, който поздрави участниците и представи накратко присъстващите учени. След него приветствие отправи и модераторката на първия панел „Литературна история и имперски/империалистически наследства“ – известната преподавателка и преводачка от български Мари Врина-Николов.

Във встъпителната си лекция „Литературната история: една политическа география“ почетният директор на Националния център за научни изследвания (CNRS) Ан-Мари Тиес направи задълбочен преглед по основната тема, като илюстрира тезата си с богат снимков материал. Изследователката свърза зараждането на националните литературни истории с Великата френска революция и по-специално с Декларацията за правата на човека и гражданина, която поставя на челно място ролята на нацията. Тя обаче противопостави на този тезис един цитат от Милан Кундера, който изтъква взаимните влияния между европейски романисти от различни държави и заключава, че от самото начало логиката при еволюцията на този жанр е наднационална. В презентацията си Ан-Мари Тиес показа много снимки на национални литературни истории и антологии, някои от които будеха размисъл и дори усмивки със своите абсурдни максималистични претенции.

Говори Ан-Мари Тиес

Изследователката заяви, че литературните историци често влизат в ролята на „археолози на националния дух“ и създават „литературни генеалогии“ между творци от различни векове, като някои от писателите по веригата са абсолютно неизвестни. Тя отбеляза, че литературната история през ХIX век пренебрегва авторите жени и преводачите. Изтъкна и издигането в култ на „националните поети“, като показа снимка на първия по рода си 61-метров паметник на Уолтър Скот с вид на готическа катедрала, построен в Единбург през 1840 г. Тази практика бързо се разпространява с поставянето на гигантски статуи на видни творци в други европейски градове с цел събуждане и развитие на патриотични чувства. По-късно обаче такива монументи (като на Пушкин в Москва и на Петьофи н Будапеща) стават място, около което се събират дисиденти. Ан-Мари Тиес спомена и феномена „Пушкинопад“ – събарянето на паметници на руския поет в Украйна през последните години като форма на борба с културния империализъм на Москва (тази тема бе разгледана нашироко в последния панел на 17 юни). Тя не пропусна и споровете между двете страни, чий писател е Гогол. Като алтернатива на националните литературни истории, изследователката изтъкна трудове като„Световната република на литературата“на френската литературна критичка Паскал Казанова.

Отляво надясно: Стефан Зекиан, Мари Врина-Николов, Гийом Бриде

След встъпителната лекция на Ан-Мари Тиес започна първият панел на тема „Литературна история и имперски/империалистически наследства с модератор Мари Врина-Николов. Изказаха се Стефан Зекиан (CNRS – Лион) : „Методологически национализъм и френска литературна история: исторически преглед“, и Гийом Бриде (Нова Сорбона): „Завръщане към дългосрочно разпределение на задачите: литературната история между френската литература и сравнителното литературознание“. Стана дума за национализма, вкоренен във френската научна традиция, за изключването на другостта; за сравнителната литература и пропуснатите възможности за диалог.

В обсъжданията се включиха и присъстващите в залата. Проф. Михаил Неделчев сподели виждането си, че текстовете за литературната история са част от самата литература. На литературата трябва да се гледа като на процес, в него има непрекъснати сривове, пропадания. Българската литература след 1920 г. е сякаш друга спрямо предишната. Това се е случвало и в много други страни. Сравнителното литературознание не трябва да бъде противопоставяно на националните литератури. Ние често мислим нашата литература в съпоставка с балканските, на славянските, изтъкна проф. Неделчев . Препоръката му е да не прилагаме в литературата политически парадигми, които пречат на по-свободния поглед към нея.

Отляво надясно: Елка Трайкова, Биляна Курташева, Люк-Леви, Мари Врина-Николов, Заал Андроникашвили

Следобедният панел „Национална/регионална/транснационална литературна история?“ с модератор Люк Леви предизвика засилен интерес, тъй като в него акцент беше българската литература и мястото й на световната сцена. Елка Трайкова от Института за литература към БАН и Мари Врина-Николов говориха на тема „Между национална и регионална литературна история: една транснационална история на българското литературно пространство“. Биляна Курташева от Нов български университет (НБУ) пък представи „Кратки тезиси за малките литератури с оглед на българската“. Изказалите си подчертаха, че в последните години нашата литература надраства своята „малкост“, особено след Международния Букър за романа „Времеубежище“ на Георги Господинов (който присъстваше на конференцията) в превод на Анджела Родел. Доц. Курташева допълни, че реномирани западни издателства проявяват интерес към други български творби, включително и на дебютанти, а Мари Врина-Николов превежда на френски по шест произведения от български автори на година. И двете наши изследователки изтъкнаха, че се публикуват и многоезични издания с творби на писатели и поети от балканските страни, което подобрява шансовете за появата на регионална литературна история. Литературният критик Димитър Камбуров, който се включи в дискусията, изрази скептицизъм към идеята за транснационална литературна история. Според него, тя е обречена, тъй като литературознанието е свързано с националната образователна система.

Като лайтмотив по време на разговорите се повдигаше въпросът за преводите и за езиците. В даден момент Мари Врина-Николов даде думата и на известия белгийски българист, филолог и историк Раймонд Детрез, който се намираше сред присъстващите в залата и чиито основни научни изследвания са свързани с Балканите. Той се спря на темата за гръцкия език, на който по време на османското владичество са общували не само етническите гърци, а и много православни българи. Това е било отличителна черта на по-просветената част от нашето население.  

В същия панел се изказа и грузинският учен Заал Андроникашвили, който говори за ролята на Тбилиси като многоезично литературно средище и за развитието на грузинската литература през вековете, взимайки за отправна точка „Витяз в тигрова кожа“ на Шота Руставели, написана през 13-и в.

Стефан Зекиан, Катрин Жери, Люк Леви

Не успяхме да присъстваме на първия панел на 17 юни на тема „Литературна история и феминизъм“, поради други ангажименти. За сметка на това, проследихме следобедния панел на тема „Каква литературна история след руската агресия срещу Украйна?“, който предизвика оживена дискусия. За съжаление, Никол Дзюб от Базелския университет не успя да пристигне в София, но модераторът Стефан Зекиан изчете кратката версия на нейната лекция „За трансдисциплинарна и сравнителна история на украинската литература“. След това дойде ред на Катрин Жери (INALCO, Париж). Тя изнесе много интересна лекция на тема „Литературният канон на XIX век в Русия пред изпитанието на войната: какво да правим с призраците на Пушкин и Достоевски след февруари 2022 г.?“. Изследователката направи прецизна разлика между руската класика, съветския канон и по-късно отделения от него „сталински канон“. Изказването й предизвика много въпроси и предположения относно бъдещето на изучаването и изследването на руската литература. Катрин Жери обаче изтъкна и някои недотам известни факти от литературната история, като например, че пренебрегваният напоследък класик Иван Тургенев по време на престоя си във Франция е промотирал украинската литература, и по-специално писателката Марко Вовчок. В края на конференцията, Люк Леви изтъкна, че страната му ще продължи да подкрепя украинския народ, който е жертва на руската агресия.

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Още наши снимки от събитието може да видите тук: https://www.facebook.com/media/set/

Източник: www.evropaworld.eu