Книгата на Васил Славов „Строфи на кръвта“ беше представена на Алеята на книгата в София на 8 и 9 септември 2023 г., а после можеше да бъде закупена от щанда на издателство „Знаци“. На снимката са издателката Румяна Емануилиду и авторът на статията Владимир Дворецки

Когато следвах английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, един от най-симпатичните ми колеги бе висок младеж с атлетична фигура, който привличаше погледите на момичетата. Васко обаче странеше от останалите студенти от курса, макар да се държеше учтиво и дори джентълменски. След като се дипломирахме през 1983 г., пътищата ни се разделиха за десетилетия. Едва сега, след като прочетох разтърсващата му книга „Строфи на Кръвта“, завесата падна и много неща от поведението и живота на Васко  ми станаха ясни. Оказа се, че той е бил талантлив литератор, но всички врати пред него били затворени, тъй като баща му – писателят и културологът Атанас Славов, избрал Свободата, когато бил изпратен на специализация в САЩ. Дори когато допуснали за кратко Васко да работи в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, той се сблъскал там с бившата си мащеха – известна тюрколожка и авторка на романи, избрала за свой агентурен псевдоним в Държавна сигурност името „Атанас“. След като го изгонили от библиотеката, младият висшист никъде не можел да си намери работа по специалността. За да изкарва прехраната на семейството си, той бил принуден да се цани за хамалин и да се хване на работа във фабриката за фурнир, която преди 1944 г. била собственост на вуйчо му…

Всички тези потресаващи детайли, които звучат като сценарий за шпионски трилър, са тъжна реалност. В своята книга Васил Славов не само ги описва в детайли, но и привежда като доказателство официални документи. От тях се вижда как ДС е следяло баща му, и как големи американски творци като Кърт Вонегът изразяват високата си оценка за този наш писател, чийто глас достигаше до нас на вълните на „Свободна Европа“ и Би Би Си. Но „Строфи на Кръвта“ не е просто една автобиография, макар дори само заради това би си струвало да се прочете. Трудно може да се определи жанрът на тази книга, за мен тя е литературен пачуърк (но доста различен от този, който лансира Дубравка Угрешич преди близо половин век). Освен че разказва нелинейно своето житие-битие в България и САЩ, където отива след промените, авторът вмъква поетични импресии, свои преводи на стихове и любопитни факти за своя род. В съзнанието ми се запечати колективният образ на близките му – високи, синеоки мъже, потомци на заселили се у нас саксонци, както и красиви жени с деликатна психика. Не по-малко интересна е и одисеята му в САЩ, когато първоначално Васко пак е принуден да се препитава с физически труд. Макар да пише предимно от свое име, в книгата си той помества и една глава, където звучи гласът на съпругата му. В нея младата жена описва разочарованието си от трудностите, с които се сблъскват в страната на неограничените възможности. Поучителни са и пасажите, в които Васил Славов разказва за деградацията на някога цветущи градчета във вътрешността на САЩ, които е посещавал по време на командировки, както и за проблемите му при общуването с политически коректни американски интелектуалци. Той не крие болката си и от конфликтите с родната действителност при периодичното му връщане в България, макар с много любов да описва софийските улици, по които е израснал, и Сливен, откъдето е баща му. Много интересни неща научих и за Бялото братство (последователите на Дънов), към което са принадлежали някои негови роднини.

Васил Славов на площад „Славейков“ през 2019 г. Снимка от личния му профил във Фейсбук

Но „Строфи за Кръвта“ съдържа и друг вълнуващ пласт, за който не съм сигурен дали е бил предвиден от автора. Става въпрос не само за психологическото, но и за чисто лингвистичното отдалечаване от родния бит. В някои моменти думите и изразите на българския език се оказват недостатъчни и Васил Славов използва неологизми и буквални преводи на идиоми от американския английски, особено когато става дума за насложили се стереотипи за тамошната действителност. Понякога той преценява, че и това не стига, и направо използва фрази на езика на Бродуей и Холивуд, което придава странен колорит на повествованието и същевременно дава на читателя възможност да разберe как са се чувствали авторът и семейството му след пристигането им в САЩ.

Много изстрадана книга е „Строфи на кръвта“, много истинска и силна, поетична и жестока едновременно!

Автор: Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Кратки бележки за Алея на книгата в София, септември 2023 г.

Източник: www.evropaworld.eu